kill.switch

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 11 окт. 2004

През августовските жеги съдбата ми отреди да пиша за една игра с доста странно име – kill.switch. Естествено, от заглавието веднага ми стана ясно, че става въпрос за шутър, а колегите ме светнаха, че от геймката трябва да очаквам качествено нов геймплей. Като истински фен на пуцалките тези думи ме заинтригуваха. Зачудих се какво ли може да ме изненада след толкова години пред PC-то с “изровена томахавка” и безброй фрагове на “бойната пътека”. Явно този път Великият Маниту ми беше приготвил нещо специално. Затова, когато се прибрах вкъщи, първата ми работа беше да инстална kill.switch на щайгата и да видя със собствените си очи за какво точно става дума. В следващите редове ще споделя с вас доколко играта оправдава думите, с които я представиха колегите ми от редакцията.

Разработчик на геймката е американското поделение на голямата японската компания Namco Limited, известна със създаването на култовия Tekken. Друг любопитен факт около появата на играта на пазара е поглъщането на един от основните й дистрибутори – L. S. P.. Основаната през 1999 година фирма беше изкупена от Hip Interactive, вече ще се подвизава под ново име – Hip Interactive Europe, и основно ще се фокусира върху продуцирането на игрици на Стария континент и всички държави, ползващи PAL-стандарта. Спирам да ви занимавам повече със сливанията в развлекателния бизнес и се съсредоточавам върху достойнствата на kill.switch.

След стартирането на играта първото ми впечатление беше, че това е един

класически third person военен тактически шутър

Нека се обоснова защо използвах толкова прилагателни в едно изречение. Първо е класически, защото във визията и атмосферата силно напомня легендата в жанра в екшън-жанра Delta Force. На второ място персонажът, с когото ще участвате – Бишъп, е отлично обучен офицер от специалните части, който изпълнява естествено military tasks only. Това е причината да нарека играта военен шутър. Относно третото определение ще кажа, че по време на всяка мисия трябва да си давате ясна сметка за тактиката на боя. Това определено не е игра, която се превърта на юруш и с главата напред. Още първото ниво ще откаже от такива опити всеки, който използва стила “пуцай, куме”.

От всичко, казано дотук, на всеки що-годе запален геймър би трябвало да му се изясни, че kill.switch е съчетала в себе си всички положителни черти на този жанр. Сега му е място да спомена, че заглавието първоначално е създадено за конзоли и наистина ми писна непрекъснато да се оплаквам от бъгаво разположени default-контроли. Отне ми поне 5 минути, докато въведа ред в хаоса. Преработката на геймката за PC дължим на талантливите дизайнери от студиото Bitmap Brothers. Тези момчета са си свършили перфектно работата и са свели до минимум моментите, които напомнят за мрачното конзолно минало на kill.switch. Това определено е най-сполучливо адаптираната игра, която ми е попадала напоследък.

Спретнете своя лична война

Сюжетът на този шутър не е усложнен повече от необходимото. Накратко може да се обобщи така: в битката със световния тероризъм вие сте на предната линия. Само че този път не сте там, за да предотвратите нова война, а за да си спретнете своя лична. Причината за това ще ви се изяснява постепенно чрез интрото преди всяка мисия. Филмчетата представляват проблясъци от някакъв избледняващ спомен или сън. След края на последното ниво цялата картинка ви се избистря. Главният злодей в играта – Archer, е отговорен за смъртта на любимата ви. И всъщност през цялото време се движите по следите на този терорист, докато накрая не се изправяте лице в лице с него. В тази битка на живот и смърт от уменията на геймъра зависи дали нашият човек ще отмъсти за жена си или не. Аз лично бях безмилостен в раздаването на справедливост, всеки от враговете получи своята доза олово.

OCS – новата мания

Дойде моментът да ви запозная с безспорно най-интересната част от играта, а именно “качествено новия геймплей”, както е прието да се казва в такива случаи. Бегла представа за него добивате още със стартовото тренировъчно ниво. Там се запознавате с Offensive Cover System (OCS).
Основната идея на това чудо на гейминга е възможността да използвате за прикритие всичко от заобикалящата ви среда. В това число влизат всички сандъци, автомобили, ръбове на стени, контейнери и каквото още ви дойде на ум. С натискането на определен бутон се прилепяте плътно с гръб до повърхността, към която сте се приближили. В зависимост от нейната височина сте прав или клекнал. Така, залепнал като пиявица, сте недосегаем за куршумите на вражите войници.

Продължавам с нововъведенията. От тази позиция имате възможност да водите бой по два начина. Тук third person погледът е незаменим. Първият се нарича blindfire. При него показвате само оръжието си извън укритието и давате един откос “на сляпо”. Това е достатъчно опонентите ви да се хвърлят на земята и така да ви осигурят необходимото време да се изтеглите на по-подходяща позиция. Другият начин е да използвате стрелките за движение, за да надникнете зад или над ръба на скривалището си и да се прицелите. Но докато го правите, сте изложен на огъня на лошите. Затова трябва да се показвате само за един-два изстрела и пак да се каширате.

OCS разполага с още няколко хитрини. Става дума за така нареченото evasive dive, което представлява всъщност скок-кълбо. Това движение многократно ще ви спасява задника, когато сте под обстрел или до вас е паднала граната. Не си мислете обаче, че с помощта на OCS сте непобедим. AI-то на терористите ще ви изненада в началото на играта. Те използват същите тактически схеми, както и вие, включително способността да се прикриват и да използват blindfire. Не стига това, но и прекрасно си комуникират помежду си и така планират съвместно атаките срещу вас.

Шест мисии, 19 нива, пълно удоволствие

Битките са организирани в шест мисии, които включват 19 отделни нива. Те ще ви отведат в най-горещите места по цял свят, в това число Близкия Изток, Каспийско море, Северна Корея и базата на Archer. Обликът на картите е типичен за жанра. Най-често около вас ще има голи стени или разрушени сгради.

Графиката на kill.switch не е най-убийствената й страна. Това обаче не значи, че удоволствието от играта се разваля. Напротив, качеството на визията е съвсем приемливо, особено ако се вземат предвид и сравнително ниските системни изисквания. За малко да пропусна да кажа няколко добри думи и за реалистично изглеждащото въоръжение, с което ще разполагате. При нужда може да разчитате на няколко модела АК-47, Хеклер & Кох 5A3 и 5SD5, M4 с подцевен гранатомет, помпа M1, снайперова пушка MCRT 300 и разбира се – леката картечница M249.
Всички те са много приятни за употреба и с малко тренировки може да постигнете завидна точност.

С ръка на сърцето мога да кажа, че kill.switch определено отваря нови хоризонти пред съвременните шутъри благодарение на иновативната си система OCS. Според мен тя е най-доброто, което е създавано досега. С малко тъга признавам, че другата подобна система (lean left, lean right) в Medal of Honor и други мои любими игри сериозно куца. Японците от Namco са успели да създадат една изключително реалистична и динамична геймка, която се изиграва на един дъх. Задължително заглавие за всеки, който поне малко си пада по пуцалките.

Автор: Димитър Трифонов