World of WarCraft: Mists of Pandaria част II

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 27 сеп. 2012

Колкото по-навътре в Пандария навлизам, толкова по-очарован оставам от нейния сетинг. Всяка нова местност, всеки модел на NPC, с което се срещате, показва колко остарели са останалите територии в играта. Всичко – от обагрената в розово гора, през високата драконова статуя в зелено, до гигантските манастири, приютили се в полите на планините – изглежда поразително. Може би си въобразявам, просто защото съм луд фен на Skyrim и на „Песен за огън и лед” (сиреч „Игра на тронове”), но няма как да не отбележа и някои прилики в новите местности с тези две заглавия. Вземете за пример Kun-Lai Summit. Всичко – цветовата гама, обитателите, атмосферата, крещи Skyrim. Разбира се, приликата между двете може да се дължи и на факта, че Джереми Соул е композитор на саундтрака и към двете игри и той е отговорен за зоната Kun-Lai Summit, не знам. Така или иначе Kun-Lai Summit се нарежда сред най-любимите ми места в Пандария до голяма степен, тъй като, очевидно, се базира на две любими мои дестинации – Непал и Тибет.

Веднъж щом достигнете Serpent’s Spine пък ще ви обземе усещането, че сте пристигнали на някакво странно съчетание между Вала и Великата китайска стена. Дори местните Shado-Pan, бранещи Пандария от хванатите в плен Ша (физическа манифестация на негативни емоции), се наричат Watchers on the Wall. Едно леко намигване към страхотния епос, създаден от Джордж Р. Р. Мартин.

Красотата на приключението

Общо взето от Wrath of the Lich King насам не ми е било толкова приятно да изследвам нова територия. Може би отчасти това се дължи на факта, че местностите в Cataclysm бяха разпокъсани, докато Пандария е един монолитен континент. Или пък заради факта, че до 90-то ниво нямате право да използвате летящите си маунтове. А може би заради майсторски изграденото куестване. Впрочем, вече засегнах някои елементи в този аспект в предишния материал. Това обаче е област, която определено заслужава да й се отдели допълнително място.

Всяка задача, всяко NPC, с което се срещате, ще ви кара да се чувствате така, сякаш сте нашественици в нечия чужда земя и пречите на вече установения от пандарените ред. Въпреки че историята постепенно добива все по-мрачен вид и ефекта от събуждането на злата енергия, тровеща земята, а понякога дори унищожаваща цели постройки, започва да се вижда все по-осезаемо, Mists of Pandaria никога не губи своето чувство за хумор. А то, както в почти всяка една игра на Blizzard, блика почти отвсякъде. Затова до голяма степен допринасят както самите пандарени и техните постоянни желания за ядене и бира, така и някои куестове с всевъзможни шантави задачи.

Прави впечатление и фактът, че веднъж щом изпълните дадена задача,

ще получите като награда единствено предмети, които са релевантни за вашия клас

Проста и не особено нова идея, но нещо, което задължително трябва да присъства във всяко едно MMORPG.

Личи си, че Blizzard са си поставили за цел да разнообразят приключенстването ви колкото се може повече. Рано или късно ще се натъкнете на Tillers фракцията и т.нар. фермерски куест, приличащ на Farmville. Всъщност обаче е базиран на сима Harvest Moon. Дори има отпратка към него – синьото перо там се използва като подарък за някого, на когото искаш да предложиш брак, докато тук е предмет, вдигащ репутацията към Tillers.

Иначе целта тук е следната – купувате си семена, посявате ги, поливате ги и на другия ден прибирате реколтата, която може да използвате впоследствие за готварската си професия. Рано или късно разни гризачи ще искат да изядат плодовете на труда ви. Друг път отровни растения ще излязат от дълбините на земята и ще започнат да ви размятат като чувал с картофи.

Веднъж щом достигнете 87 ниво,

ще се отключат и следващите инстанции в играта. Ако първите две – Temple of the Jade Serpent и Stormstout Brewery, ви се струват лесни, почакайте да влезете в Shado-Pan Monastery или Mogu’shan Palace. Да, и тук акцентът е върху битки с босове, а не с трашове, но сраженията стават с една идея по-предизвикателни и засукани, което за щастие подсказва, че с всяка следваща стъпка трудността ще се покачва.

Впрочем, доста добра идея е възможността да навестите инстанциите и самостоятелно. Повечето, като Temple of the Jade Serpent, могат да бъдат изследвани и без група. Там ви очакват няколко предварителни куеста, дори ще си поговорите с някои от босовете (например с Wise-Mari), преди нещата да се объркат тотално и да се наложи да влезете с приятели и да избиете всичко. Това от своя страна създава усещането, че инстанцията е неразделна част от зоната, а не просто най-обикновено място, изолирано от света, в което влизате, за да фармите точки и предмети.

Няма време!

Докато сме на вълна инстанции, няма как да не споменем и новия Challenge Mode, който ще ви кара да преминете през тях колкото се може по-бързо. В зависимост от това ще печелите бронзов, сребърен или златен медал. Важно е да се отбележи, че екипировката ви ще бъде „нормализирана”. Т.е. вместо с вашите предмети, играта ще ви облече с такива, които са подходящи за нивото на самата инстанция. По този начин предизвикателството ще бъде едно и също за всички групи. Какво ще стане, ако успеете? Ще получите награда, разбира се – брони, маунтове, титли и т.н.

Естествено, резултатите, които постигате, няма да бъдат тайна за останалите. Всички постижения ще се групират в специална класация, където може да видите кой и кога е постигнал най-доброто възможно време. Това от своя страна засилва елемента на конкуренция и ще ви даде още едно основание да прекарате часове в WoW, опитвайки се да подобрите нечие време с 3 стотни.

Ако шестте нови инстанции в Mists of Pandaria не са ви достатъчни, винаги може да пробвате и преработените версии на две класически подземия –

Scholomance и Scarlet Monastery

В първия случай Scholomance е все така мрачното училище за тъмни магии, наставлявано от Darkmaster Gandling. Цели стаи, врати и коридори обаче са изчезнали и пътят през него е префасониран. Онези места от него, които някога са изглеждали празни пък, вече бликат от детайли. Въпреки че е съкратено обаче, Scholomance е все така забавно за изиграване и навява спомени за отдавна отминали времена, за самия vanilla WoW.

Що се отнася до Scarlet Monastery, то е обединено в общо две крила. Scarlet Halls идва на мястото на старите Armory и Library, а Scarlet Monastery заменя Graveyard и Cathedral.

Онези от вас, които са пропуснали пач 5.0.4 и чак сега идват в Wow, винаги могат да пробват и преработената в Оргримар инстанция Ragefire Chasm. Определено си струва – очакват ви странни кучеподобни същества, сякаш излезли директно от Firelands, много по-добра атмосфера и доста по-предизвикателно босове отпреди. Въобще – с Ragefire Chasm Blizzard успя да превърне едно скучно и старо подземие в нещо ново и наистина интересно.

С това втората част от нашето ревю в прогрес приключва. В третия и заключителен материал ще надникнем зад т.нар. сценарии – малки инстанции за трима души, ще видим какво представлява новият клас (монахът) и ще проверим дали си заслужава да си губим времето с бойната система с петовете.

Автор: Владимир Тодоров