World of Outlaws: Sprint Car Racing

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 апр. 2003

На миналогодишното ECTS се появи един нов дивелопър, родом от Австралия – фирмата Ratbag, създала Powerslide, Sprint Car Racing и около половин дузина други рейсинг игрички. Преди близо 2 години Ratbag подписва договор със Sony Computer Entertainment Europe за създаване на две нови заглавия. Едното не бе обявено, а другото беше Spin Sprint Car Racing. Също както и първата, и втората геймка изведнъж изчезна от зорките ни (РС) маниашки очи, за да я видим на тазгодишното Е3 с нов разпространител и ново име – World of Outlaws: Sprint Car Racing.

Какво всъщност е World of Outlaws?

Ако като мен за първи път чувате въпросното словосъчетание, то сигурно ще ви е интересно да научите, че това е едно доста популярно състезание с коли в Америка (че къде другаде), надминавано по популярност само от NASCAR-а. За 6 месечния си сезон (от март до ноември) състезанията осигуряват над 2 милиона зрители на канала TNN (The Nashville Network). По-интересното е, че Ratbag действително спонсорират отбор в това състезание и по тази линия разполагат с пълен лиценз за World of Outlaws. Той включва всичките 24 реални шофьори, коли, отбори и писти (е, в играта присъстват и 3 нереални писти за допълнителни забавления).

Но стига общи приказки. Нека се опитам да ви обясня какво точно представлява състезанието. World of Outlaws е напълно уникален рейсър и няма друга игра, която дори и малко да се доближава до концепцията й. Вашите sprint коли са всъщност хипермощни бъгита с прикачени странични крила като на самолет. Всяко състезание е от 30 обиколки, през които ще се носите с такава скорост, че горните крила не толкова ви стабилизират, колкото ви помагат да останете на земята. Поради специфичността на състезанието имате право само на ляв завой, затова и страничните крила на колата са оформени така, че отляво са вдигнати високо и са по-големи, докато отдясно са свалени ниско. Всяка кола е екипирана с двигател с 800 конски сили, а десните гуми са по-големи от левия комплект, отново с цел да се създаде добър баланс при завоите

Режимите на игра

Те са три – аркейд, кариера и Мулти. Аркейдът си е стандартен соло рейс – избирате кола, писта, време на деня и юруш в калта. Победите ви отварят нови писти, шофьори и бъгита. Кариерата е доста по-интересна.
Започвате играта със стартов капитал от $12 000. Те ще ви стигнат само за закупуването на сносна таратайка и за един-два ъпгрейда по нея. Затова трябва да се мушнете веднага в някое от състезанията за сезона. Тук интересното е, че те си текат постоянно. С други думи, ако се откажете по средата на някое, то няма да можете да го преиграете, а ще трябва да се запишете за следващото. Основните ви доходи за поправки и подобрения по автомобилите идват със спечелените победи. Няма да е зле да се огледате и за добър спонсор.

За разлика от аркейда при кариерата ще прекарвате доста време в гаража. Там се пазят наличните ви коли. Можете да ги поправяте или донастройвате. А настройките са наистина много – започвайки с дребни нещица от налягане в гумите и тяхната позиция до ъгъл, площ и разпереност на крилата. Всичко това е представено сборно от три показателя – мощност, скорост и стабилност.

Приятно впечатление правят менютата – готино анимирани и създаващи атмосферата на подготовката преди състезание.

3…2…1….Start

Закупили сте кола, пристегнали сте я, сложили сте й номер – време е за екшън. А в играта екшън има в изобилие. Първо трябва да свикнете, че това не е стандартен рейсър и причината не е във факта, че правите врътки до полудяване. Почти всички похвати при управление, използвани в Need for Speed например, тук се оказват безполезни. На първо място е скоростта, която е огромна. Малко са игрите, в които кракът ви не слиза от педала на… ъъъ, тъй де, в които пръстта ви почти не се маха от бутона за газта. А ако се опитате да приложите при завой любимия трик – пускам газта, правя си завойчето и пак газ до дупка – ще завършите с хубаво завъртане около оста си. Трябва да свикнете да балансирате колата и постоянно да променяте посоката й. Това са трудностите само при тренировките и пробните писти. По време на състезанието освен със собствената си непохватност, ще трябва да се борите и с около 20 други коли. А едно нещо във всички рейсъри е еднакво – изгубите ли лидерската позиция веднъж, почти нямате шанс да си я върнете.

Друга особеност на пистите е, че са покрити с кал. След седмата обиколка така ви омазва стъклото, че почти не виждате какво става пред вас. Калта оказва влияние и на скоростта. По-добре е да се стремите да карате в по-външните ъгли на трасето, където пистата е неразорана и все още предлага добро сцепление (и следователно по-висока скорост), отколкото в центъра, където половината от оборотите отиват нахалос в буксуване. Също трябва доста да се пазите от сблъсъци с другите състезатели – една по-сериозна катастрофа ще ви коства състезанието, а дори и по-леките повреди могат сериозно да увредят крилата на бъгито, правейки го почти неуправляемо при завоите с висока скорост.
Може би най-важното за един рейсър е

усещането за скорост

и това доколко добре е пресъздадено. А тук то е доста добро – на някои от пистите можете да вдигнете до 170 мили в час. А тогава всяко доближаване до друга кола, някоя от мантинелите или ръба на пистата се превръщат в мини инфарктче. Набирайки се на клавиатурата/джойпада само се молите да не изхвърчите от пистата. А когато това в крайна сметка се случи, идва ви да хванете най-близкия пешеходец за гърлото и да направите рязко движение с ръка.

Готина новост в жанра е трасето. Калта има една основна разлика в сравнение с бетона (и това не са цветът и миризмата) – а именно твърдостта. Вече споменах, че след състезание трасето повече ще прилича на леха за засаждане на картофи (“требе се яде” – както казва един колега). По време на самия рейс пистата ще се нагъва след всяка обиколка, ще се появяват ями и бабунки, а по завоите – истински коловози. Дори и да избегнете катастрофа не злорадствайте над факта, че два съперника са се попилели по пистата – няма спешни екипи, които да изгребат останките и като нищо на следващата обиколка можете да се натресете я на гума, я на крило, я на цяло шаси.

И последната важна особеност – тъй като не сте заковани от всички страни със стени, на пръв поглед изглежда, че можете да си бръмкате, където искате. Но ако не минете по пистата в по-голямата част от обиколката ви, тя ще се смята за нулева. Имате и три позиции на камерата, през които можете да наблюдавате случващото се. Единствено липсва изглед зад кормилото.

Визия и звук

И двете доста добри. Присъства традиционният за рейсърите проблем с невзрачната заобикаляща среда, но се предполага, че няма да зяпате, а ще се концентрирате върху карането. За сметка на това системните изисквания в сравнение с излизащите напоследък shooter-и са направо смешни. Музиката е яка, но или нещо ми е прецакана звуковата карта, или по default имаме право да я слушаме само в менютата. Забавна е игричката, дори и за хора като мен, които не обичат много-много колите, а повече си падат по двуколесните зверове, били те и виртуални.

P.s. – Ето и сайта на истинските World of Outlaws: http://63.111.22.203/series_front.asp?series=6

Автор: Георги Панайотов