World War II Tank Commander

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 сеп. 2005

След няколко години на забвение гейм-индустрията отново се захвана с жанра на танковите симулатори. Този път към него са обърнали поглед разработчиците на ниско бюджетни игри от Sylum Entertainment. Кооперирането с издателите от Merscom Game Publishing явно е вдъхнало известна доза кураж в сърцата на тези дизайнери, за да се насочат в област, изведена почти до съвършенство от по-стари игри. Помните ли Operation Tiger Hunt от 2002-ра? А още по-древният Panzer Commander от 1998-ма? Може би разковничето е в определението “аркадна“, което самите програмисти така услужливо са лепнали на WW II Tank Commander.
Ще започна с предисторията на играта. Както сами се досещате, ще влезете в ролята на танков командир. Вашата машина е M4 Sherman. За да се придаде героичен оттенък на действието, вие не се сражавате в коя да е войскова част.

Принадлежите на най-елитната – Четвърта бронетанкова дивизия
която се намира под командването на легендарния генерал Патън. Оттук нататък е ясно какво ви очаква. Ще трябва да громите нацистите из цялата Нормандия, та дори и в Белгия. Няма да има почивка, докато не изтласкате немците на изток от Рейн. Естествено, някои от мисиите пресъздават култови сражения за американската армия.

Ще спомена най-известните като битката при Бастон, в която се налага да помогнете на обкръжената 101-ва въздушно-преносима дивизия или операция “Кобра“, когато отблъсквате две бронирани формирования на СС. Но за съжаление героизмът на събитията, върху които се базира играта, се простира само до сюжета. Още в самото начало човек неизбежно се сблъсква с факта, че това е по-скоро аркада, отколкото симулатор. Аз лично доста се разочаровах. Очаквах Tank Commander наистина да симулира нещо, и да бъде проявена поне малко фантазия и оригиналност, а в действителност участвах във

FPS с танкове

Камерата има само две положения. Едното представлява своеобразен изглед от първо лице като погледът е точно над куполата. Другото по-скоро прилича на търд пърсън и гледката е отзад и отгоре. Изглед от вътрешността на машината не се предлага. Липсата на тази “екстра“ вероятно се определя от прекалено опростеното управление на бронираната техника. Достатъчни са само стрелките и мишката. Скоростта на придвижване е константна и не може да се контролира. Данни за натоварването на двигателя и за температурата му отново отсъстват. Той естествено никога не загрява. Разработчиците дори са ни спестили необходимостта да избираме между кумулативни или осколъчни боеприпаси в зависимост от целта. По всичко се стреля с еднакви снаряди. Тези детайли присъстват и в най-старите симулатори, за които се сещам. А тук просто ги няма.
 
Сега ще разгледам и

аркадния геймплей

на играта. Най-отличителната му характеристика е липсата на динамика. През всичките нива има два типа задания – да действате сам или в група. А целта е една – да унищожите всичко по пътя си. Ескорт на конвои, защита на възлови места, спасяване на обкръжени или атака на градове – това са само думи, целящи да създадат впечатление за голямо разнообразие. А такова няма. Всяка една от десетте мисии съдържа в себе си няколко задачи. Това ви дава шанс да се насладите и на двата възможни сценария. Обикновено започвате нивото заедно с още два танка. По пътя те или отпадат, или остават да пазят тила и последната битка най-често я водите сам. Чакат ви дълги и скучни преходи, докато се доберете позициите на немците, които са лесно предвидими. Стига се дотам, че в град Нанси направо провеждате една стелт мисия, защото нацистите са зад всеки ъгъл и се стреляте от упор. Това прави играта доста лесна. Особено, когато сте в компанията на още няколко Шърмана. Пускате ги напред да поемат огъня, а вие отдалеч, без да бързате, пуцате по мишени. Интересен феномен е умението на вашите хора с часове да обсипват със снаряди някой немски панцер и той да не гръмва. Наистина е странно, но е необходимо и вие да го улучите. Понякога дори само веднъж е достатъчно, за да го извадите от строя. Какво да прави човек – такива са правилата на геймплея.

Следващото нещо, което ме подразни е

уникалната непробиваемост на американските машини

Както всички знаем от историята M4 Sherman не е бил най-добрият танк през войната. И когато с няколко изстрела мачка Тигри и Пантери, а почти не понася поражения, на човек му идва да ревне. Към това мога да прибавя, че всеки унищожен панцер оставя след себе си аптечка или муниции, а често и двете заедно. С тези бонуси липсата на сейвове през нивата изобщо не може да ви притесни. Любопитно е, че танковете и оръдията не са най-опасните ви противници, а невзрачните базукари правят най-много бели. Просто те са трудно забележими, клекнали в тревата, и спокойно могат да ви вкарат добър демидж преди да ги локализирате. И все пак най-куцият юнит определено са немските пехотинци. Те са толкова миниатюрни, че дори с картечницата е трудно да ги уцелиш. А не може да продължиш напред, без да ги елиминираш. И обикновено трябва да похабиш цял снаряд, за да ги убиеш. Лека утеха ми донесе фактът, че все пак са необходими само три изстрела, за да взривиш Пантера и пет за Тигър. Тази правилна диференциация внася мъничка доза реализъм в играта.

Бюджетен енджин

Сега е необходимо да разкажа и за визуалната опаковка на този “смайващ“ геймплей. Tank Commander се задвижва от старичкия енджин на Sylum, наречен S. E. E. D. При него е характерно приемливо качество при близките обекти и ужасно – при отдалечени. Това е причината вашите танкове да изглеждат готино за разлика от немските. Вражеските машини просто изплуват ненадейно от мъглата, наречена край на видимостта. Всички дървета и къщи доволно си приличат. Това може да се каже и за повечето реки и хълмчета. При взривовете и димните ефекти липсва нужната зрелищност. Те са абсолютно идентични. В тях няма и капчица проявено въображение. Убитите войници и взривените танкове изчезват след секунди. Най-приятният специален ефект определено са слънчевите отблясъци, но те не могат да компенсират останалото. Дори гласовете на командирите на съседните машини са толкова равнодушни и монотонни, все едно четат разписанието на влаковете, а не се намират на сред битка.

В заключение няма да се съглася с още едно твърдение. Издателите на играта я анонсират като подходяща както за леймъри, така и за закоравели фенове на танковите симулатори. С две думи – всеки ще й се израдва. Убеден съм, че, освен да задоволи начинаещите, WW II Tank Commander няма какво да предложи на по-запалените по този жанр геймъри.

Автор: Димитър Трифонов – Димо