World War II Fighters

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 28 апр. 1999

Фирмата Jane’s винаги се е славела с това, че е най-малко с една класа над всички останали в областта на военните симулатори. Този път обаче програмистите толкова са се престарали, че са направили може би най-красивия авиосимулатор, който съм срещал досега. Сигурно ви звучи като изхвърляне, но това наистина е така. В графично отношение WWII Fighters и до момента си остава почти ненадминат, въпреки че вече не е сред най-новите игри. По качество на изображението засега могат да му съперничат само симулаторите Flacon 4.0 и F-16 – Aggressor. За тях обаче ще ви разкажа следващия път, за да не ви дойдат твърде много авиационни игри накуп.

Та да се върнем на WWII Fighters. Както веднага става ясно от името, това е поредната симулация на изтребители от Втората световна война. Когато преди един брой писах за Microsoft Combat Flight Simulator, почти се бях зарекъл повече да не хващам щурвала на ретросамолет. Взе да ми втръсва да правя лупинги като луд и да се опитвам да застана зад опашката на врага, за да го разпердушиня с картечница. Къде-къде по-приятно е да се използват самонасочващи се ракети от типа “стреляй и забрави”. Пък и Microsoft Combat Flight Simulator не беше особено успешна импровизация на тема “въздушни битки”, която да мотивира геймъра за нови подвизи с джойстик в ръка.

WWII Fighters обаче веднага ме накара да си избия от главата тези еретични мисли. Първото нещо, което ми скри шапката, бяха триизмерните облаци. Каква ли е тази простотия, казах си в първия момент аз. Очаквах да видя из небето разни ръбести многоъгълници в ролята на облаци. Вместо това обаче пред очите ми се появиха истински кълбести облаци, които с нищо не се различават от това, което всеки е виждал в небето. Отдалече те са достатъчно плътни, че да прикрият напълно или частично вражеските самолети и наземни установки. Когато се приближите или преминавате през тях със своя аероплан пък, ще се почувствате така, сякаш сте попаднали в напълно реална мъгла.

Страхотно нарисувани са и отблясъците от експлозиите. Когато хвърлите бомба или изстреляте ракета в някое населено място, спокойно можете да се порадвате на отражението от пламъците по стените на съседните оцелели сгради. Наземните съоръжения и противниковите сухопътни сили също нямат грешка в графично отношение. Направо онемях, когато разстрелях един камион, а от него започнаха да изскачат войници, които или панически бягаха, или стреляха по моя самолет.

Триизмерността се усеща изключително добре и когато взривите някой от противниците си. Облаците черен дим, които започват да излизат от корпуса му, също са сто процента обемни. Лошото е, че след като гръмнете десетина вражески машини, изображението започва да се къдри, дори да имате ускорител с показателите на Voodoo 2. Изглежда Jane’s са правили симулатора не за домашно PC, а за някой суперкомпютър на Пентагона. Но не губете кураж, нали новото Voodoo 3 вече се задава на хоризонта…

Моделите на самолетите също са изработени съвършено. Можете да летите на седем вида изтребители от времето на антихитлеристката коалиция. Това са легендарните P-38J Lightning, P-47D Thunderbolt, P51D Mustang, Spitfire Mk IX, Bf 109G-6, FW 190A-8 и Me 262A-1, който, както сигурно знаете, е първият германски реактивен изтребител. Той е разработен и приет на въоръжение във фашисткото “Луфтваффе” през последните месеци на войната. Реактивният Месершмид може да стреля по противниците си с неуправляеми ракети, което е революционно постижение във военното дело през тази епоха. Въпреки своите убийствени за времето си характеристики обаче, самолетът не е могъл да обърне хода на бойните действия.

Действието във WWII Fighters е съсредоточено само върху последните въздушни операции през Втората световна война и по-конкретно върху двубоя за контрола над Ардените. Авиационните сили на германците се опитват да прекъснат снабдителните канали за съюзническите войски в Европа и по този начин да ги принудят да капитулират. Главната цел на хитлеристката армия е да завземе белгийския град Антверпен, който е едно от последните неразрушени пристанища по западното европейско крайбрежие. Без него коалиционните войски просто остават на сухо без логистична поддръжка. За тази цел Луфтваффе трябва да осигури въздушна подкрепа. Англо-американската авиация пък се опитва да неутрализира контраофанзивата на германците.

Горе-долу това е интригата на играта, доколкото я има. По принцип сюжетите винаги са били слабото място на повечето симулатори и WWII Fighters не прави изключение. Както обикновено, Jane’s са хвърлили максимално много енергия в обяснения на техническите детайли на своите машини и в исторически ретроспекции. Всъщност играта е направена под формата на военен музей. Симулаторът пресъздава единствено исторически мисии, които наистина са се състояли по време на Втората световна война. Това обаче не означава, че играещият от германска страна трябва непременно да загуби. Той все пак може да обърне хода на историята, макар и с цената на малко повече усилия.

Аеродинамичните характеристики на самолетите също са изпипани до съвършенство. Управлението не е много трудно, но ако си включите всички опции за реализъм, ще забележите, че дори малка волност може да направи самолета ви на парчета. Ако например се опитате да кацнете под остър ъгъл, непременно ще си счупите колесника. В случай че рязко включите задкрилките при пълна тяга можете да повредите управлението.
Ако пък префорсирате машината, ще ви изгори двигателят. С неудоволствие ще откриете също, че реактивният фашистки Месершмид, както всеки нов прототип, има лошия навик да дава дефекти и да се поврежда без каквато и да е видима причина. Ще имате сериозни проблеми с управлението на машината и ако случайно ви надупчат.
Бордовите системи отказват една по една или всички накуп, челното стъкло става почти непрозрачно от пробойните на вражеските куршуми и в крайна сметка се разбивате. Възможно е също пилотът да бъде направен на решето и да загине на място, а самолетът да остане почти невредим.

Оръжията също са направени много реалистично. Ако играете с германците, с ужас ще откриете неприятния факт, че задните картечници на бомбардировачите Б-17 имат по-голям обхват от челните ви оръдия. Това е така, защото вашите изстрели трябва да преодоляват челното въздушно съпротивление, докато противникът няма такъв проблем…
Тук обаче спирам със суперлативите. Каквото и да ви говоря, няма да е достатъчно. WWII Fighters просто трябва да се види. Дори и да не сте фен на симулаторите, отделете й 10 минути. Може все пак да преоцените тази своя позиция.;-)

Автор: Момчил Милев