Wolfenstein

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 авг. 2008

Когато се заговори за зората на екшъните, за какво се сещат хората? Най-вероятно за Counter-Strike, нека си го признаем. Но тези, натрупали достатъчно опит (достатъчно стари), без съмнение ще се сетят за Wolfenstein 3D – един от най-първите екземпляри от този вид, придобил култов статус с новия подход към избиването на нацисти, със скритите бонусчета, но най-вече със смелостта си да се нарича 3D. По това време хората още не бяха образовани по въпроса с измеренията, така че им е простено.

Сега годината е 2008-ма и ето, че отново се задава заглавие с името Wolfenstein. Триди-то е изпуснато, защото явно се подразбира. С това издание id Software се присъединяват към философската школа на премахването на всякакви цифри от заглавието с вялата надежда, че никой няма да забележи, че играта е продължение (за справка – Prince of Persia и Alone in the Dark). Това дефакто е четвъртата част от поредицата, след основоположника 3D, продължението му Spear of Destiny и изненадващо добрата Return to Castle Wolfenstein. Сега, седем години след последната ни среща с почитащите Дявола нацисти, id са дръпнали Raven Software на хорото и са им поверили разработката на най-новото си отроче. За какво точно става въпрос?

Да затъмним слънцето

Годината е 1943 и германците започват да усещат, че тоя нацизъм нещо не води към светлото бъдеще, но въпреки това не прекратяват опитите си да цивилизоват света, главно като го прегазват с танкове. Водени от старата немска поговорка, “По-добре е да си обичал и да си загубил, отколкото да водиш война в Русия през зимата”, швабите решават да се заемат с нещо по-религиозно и богоугодно от това да изобретяват ракети. Някак нацелват религиозната част, но богоугодната половина им се изплъзва, защото започват да призовават демони, или поне да се опитват.

Далеч зад фронтовите линии, тайна нацистка организация, позната като Обществото Тул (Thule Society) работи над създаването на окултно оръжие, което да изтрие самодоволната усмивка от лицето на Съюзниците. След години на усилени проучвания и безбожни сметки за прането на черни плащове с качулки, сектата успява да открие безгранично мощен, безкраен източник на енергия, наречен Черното слънце. Те започват да източват силата му и вече потриват доволно ръце с мисълта как ще си го върнат на англичаните за всички техни вицове за Хитлер, но са забравили две неща – Би Джей Блазкович и неговата огнехвъргачка.

Историята се развива в измисления град Айсенщад (да не се бърка с Айзенгард), който има неудоволствието да стане сцена на клането между Тул-упите и нашия солджър. Уилям “B. J.” Блазкович е оръжието за масово поразяване на Съюзниците – изпуснаха го през 1992 г. за първия Уолфенщайн и досега не могат да го спрат. В града нашето момче се среща с една от малкото съпротивителни групи в нацистка Германия – Кръгът Крайсау (Kreisau Circle). Това всъщност е истинска историческа група, съставена от немски аристократи, които ясно виждат накъде отива родината им под надзора на Фюрера. Разбира се, в действителност те никога не са започнали сериозна въоръжена съпротива срещу властта, но както вече се разбрахме – историята не е достатъчно интересна. В Wolfenstein Кръгът е вдигнал оръжие срещу Националсоциалистическата партия и прави всичко възможно, за да подпомогне нашия човек.

По улиците на Айзенгард

Така де, Айсенщад. Та геймплеят ще е доста нелинеен, като Блазкович ще има възможност сам да избира откъде да мине и как да изпълни мисията си. Отначало играта изглежда като напълно стандартен екшън – натискате лявото копче на мишката, пък каквото стане, а около вас се навъртат членовете на съпротивата (не мога да не направя паралел с Half-Life 2). Поради отворената природа на нивата обаче B.J. може да преодолява препятствия по най-различни начини: дали ще мине през канализацията, за да излезе в гръб на противниците си, или ще се покатери на някой покрив, или пък ще се затича по права линия към вразите в стил “по пет на нож” – всичко това ще решава играчът. Такива обещания имаше за доста игри, но малко уцелиха как точно се прави. Ако се загледаме по-аналитично, именно скриптираните игри, които те водят за носа (без да го забелязваш обаче), имаха най-голям успех – Call of Duty 4 например.

Между нацистите и Черното слънце, освен B.J. естествено, стои още нещо – така нареченият Veil. Оставям на професионалните филолози да спорят дали това се превежда като було, завеса, воал, перде, а защо не и фередже, но в същността си това е паралелна вселена, насложена върху нашата. Засега нацистите са успели да пробият сравнително малка част от воала и се стремят да впрегнат още от енергията на Черното слънце, но в процеса нарушават спокойствието на обитателите му. Скоро след началото на играта Блазкович получава възможността да се придвижва между двете пространства. Докато се намира в пердето, нашичкият Уилям придобива и редица свръхчовешки умения, например може да се движи по-бързо и да вижда противниците си по-ясно. Воалът не е отделна вселена, а променена версия на нашата – в нея съществуват неща, които ги няма при нас и обратното. Нацистите отбелязват тези разлики и ги маркират – когато B.J. забележи някой от тези маркери, той ще може да се пренесе, за да види за какво точно иде реч. Например в нашия свят има стена, зад която се крият вражески войници. В паралелния обаче тя липсва и тези войници ги очаква доста неприятна изненада.

Местните жители на завесата, както може да се очаква, не са особено дружелюбни. Някои от тях приличат на огромни сини пчели, които събират енергията на Черното слънце и служат като подвижни сандъци с експлозиви, защото, когато ги гръмнете, отделената енергия става смъртоносна. Повечето от другите обитатели на паралелната вселена обаче не са толкова безобидни. Някои бихте искали да наблюдавате само отдалече – за предпочитане от някоя съседна галактика.

Няма да липсват и множеството секретни локации, които са една от отличителните белези на поредицата. Мултиплейърът е организиран на същия отборен принцип както и в Return to Castle Wolfenstein с тази разлика, че сега на свое разположение ще имаме и множество нови енергийни оръжия, специални умения и разбира се – самият veil.

Засега играта изглежда като един огромен миш-маш от Half-Life, Bioshock и Assassin’s Creed, но екипът със сигурност има таланта да го забърка по един качествен начин. Кога ще стане това обаче – тази информация имат само някои от съществата в покривалото. Питайте ги, ако ви стиска.

Автор: Пламен Димитров