by PC Mania
Винаги е имало и ще има разделение на добри и лоши. Американците и всички останали. Елфи и орки. Скейтъри и хейтъри. Баничката в училищната лафка и сандвича с шунка (пак там). И лошите са винаги мо-о-ого по-готини. Просто така е устроен светът. В Warhammer вселената има много лоши, но олицетворение на самата лошотия са силите на хаоса. Славещи кървавия бог (за който не се знае дали покровителства и момичетата за по една седмица месечно – въпросът остава отворен) и утоляващи вечната му нужда от жертвоприношения. Естествено всеки злодей си има и герой-опонент. В случая в опозиция застават силите на Империята. Последвалият сблъсък, макар и кратък, ми даде основание да преформулирам личните си разбирания за Хаос…
Епична
Първо – забравете за Dawn of War – тази игра няма нищо общо с нея, освен общия франчайз. Точка. Ма няма некрони, няма Тау, няма и високотехнологични оръжия. Връщаме се в доброто старо средновековие. Имаме епичност – на сблъсъците и на историята, която уви отсъства от общото впечатление, оставено от кампанията.
Бойната система е доста подобна на тази в Total War сериите. Не командвате всяка една единица поотделно, а цели подразделения. Всяко едно от тях има различен брой юнити и в края на всяка битка можете да попълвате загубите. От своя страна, всеки боец има няколко основни характеристики, които го различават от останалите. Атака, защита, далекобойност, ако мята нещо (копия, брадви, стрели, стари тенджери – имах една приятелка, която така си обработваше гаджето). Единственото общо нещо са жизнените точки – всяко човече, освен героите, разполага само с 1.
По време на схватка енджинът на играта изчислява всички тези параметри, дели ги на броя единици във всяка една група, добавя шанса за попадение и умножава по някаква тотално неуловима кретенска система. Крайният резултат е, че някои получават брадва в главата, а други – не. Можете да подобрявате екипировката на войските си от магазините, добавяйки им по-качествени брони, оръжия и магически предмети, въпреки че не забелязах това да им се отразява визуално – дребен пропуск.
Отново се срещаме с класическото разделение на единиците по ефективност. Имате копиеносци, върли противници на конните спортове. Стрелци, правещи всичко на решетка от далеч, но губещи инициатива при близък сблъсък и тежка пехота. Конницата е сравнително неефективна срещу всичко друго, освен срещу стрелци, а понякога и сама си пречи – патфайдингът й е меко казано трагичен.
I need a herooo!
Ама накъде без герои и РПГ елемент в съвременна стратегия бре, не се излагайте. Всяка една от двете играеми раси (има елфи, орки и т.н. но двете кампании са за Хаос и Империята) разполагат с набор от герои – бойци и магове. Всеки от тях е доста по-силен от нормалните единици и разполага със серия активни, дуелни и пасивни умения. При всяко качване на ниво ще можете от един доста удобен панел да разпределите в каква посока ще се развие героят ви, а достъп до ултимативните им умения ще получите само, след като сте налели достатъчно точки в някои други. Активните можете да използвате по всяко време и поне за сега има няколко доста могъщи, които сигурно ще бъдат оправени с бъдещ пач (разхвърляне на цялата вража армия във всички посоки например). Пасивните действат през цялото време и дават бонус на героя или на заобикалящите го юнити.
Дуелните екстри са съвсем друга бира. За разлика от другите подобни игри – когато двама герои се сблъскат, те не просто се млатят насред мелето. Обособява се малка арена, в която остават само те двамата. В този момент губите контрол над останалите си единици и се появяват дуелните умения. Ако загробите водача на вражите сили, армията губи морала си. След преселването си във Вечните ловни полета остава след себе си няколко сандъчета, от които можете да снабдите водача си с нова по-лъскава нагръдна ламаринка или могъщо оръжие с незвестен срок на годност. Има и пръстени, но никой от тях не ви прави невидим, сори – Фродо май е секнал производството на този модел.
Също както в DOW, моралът играе доста силна роля. Войска без желание да се бие умира по-бързо. Освен героите, момците под ваше командване също трупат опит и се учат от грешките си. И ако в началото имат нужда от manual как да си вържат сандалите, като ветерани трябва само да погледнат накриво лошите, за да почнат да им падат в краката… лошите, не сандалите.
Тактическа
Няма строеж на сгради. Преди всяка мисия ще си избирате според желанието и средствата кои единици ще ви придружат. Целта на повечето мисии е баналното “иди там, коли неща, гледай да не умираш.” Двете армии готино контрастират една на друга. Хаотичните войни са северняци – огромни и мускулести, с рога и шипове, подаващи се от най-невъзможните места. Въоръжени с големи двуостри брадви, те са целеустремени, но им липсва дисциплина и такт. Тайното им оръжие са демоните. В същото време имперците са стегнати в редици, леко хилави на вид и не носещи много на брой, но разполагащи с най-добрите конници и стрелци (след елфите). Още от самото начало имат достъп до барутни оръжия и артилерия.
Историите и за двете кампании, макар и водещи ви за носа в среда на привидна свобода, са сравнително интересни, а единственият им проблем е, че свършват бързо. Странно на фона на бруталното интро е пълната липса на филмчета из кампанията. А повярвайте ми, началното филмче си струва да се изгледа дори и да не изиграете никога играта.
Лакома
Играта има един основен проблем. Не, не това че ще ви направи разногледи по време на инсталацията и смяната на всички тези дискове (има DVD-та все пак), а неоптимизираният й енджин. Да, наистина е много красива и юнитите са страшно детайлни, но игра на максимални детайли вероятно изисква двупроцесорна машина с 2 gb RAM и 7-мо поколение GeForce в Sli режим, което, както се досещате, е недостижимо за повечето редови геймъри.
Ако си поредната жертва на мейнстрийма. Ако фенщината ти по WarHammer-франчайза се базира единствено на престъпно добрата Dawn of War и спорадичните статии в Уикипедията, то има голям шанс Mark of Chaos да не ти хареса достатъчно. От друга страна, ако си достатъчно отворен да толерираш желанието за иновативност в един почти изчерпан концептуално жанр. И се кефиш на бойния чук по default, както и на новата генерация RTS-и – то заглавието може да се превърне в най-сериозното ти предколедно забавление. Проблемът е, ако си средностатистически недостатъчно вманиачен геймър: какво точно можеш да откриеш в нея, за да ти задържи вниманието на фона на останалите хитове?
Автор: Георги Панайотов