Warhammer 40,000: Dawn of War – Soulstorm

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2008

41-вото хилядолетие. Повече от сто века Императора седи непоклатимо на Златния Трон. Той е господар на човечеството, владетел на неизброими светове посредством мощта на неизтощимите си армии. Той е разлагащ се труп, тлеещ на границата на съществуванието, поддържан от силата на Тъмната Епоха на Технологиите. Единствено желязната вяра в Него крепи човечеството и го пази от погрома на ксено, еретици и демони. Всред звездите няма мир, а само вечност на клане, насилие и злокобен смях на жадуващи за кръв богове.

Това е вселената, в която през 2004-та канадците от Relic брилянтно пренесоха любителите на RTS игрите. Dawn of War достави четири раси и невиждано свиреп геймплей, залагащ на прецизното командване на отряди и контрол над бойното поле. По-късно, в комплект с немалко промени в играта, към сраженията между Космическа Пехота, Орки, Елдар и Хаос, с вик на уста (често панически) се присъедини Имперската Гвардия. После дойде ред на Тъмния Поход, довел нови промени, в комплект с фракциите Тау и Некрони. Така седем тотално отличаващи се армии затанцуваха смъртоносен танц в изморителната и нелинейна офлайн кампания и по непрощаващия грешките интернет.

Сега, след един читав пач и година и малко отгоре, нова война се заформя. Тя е оплела в прегръдките си още две групировки – Sisters of Battle и Dark Eldar. Четирите планети и трите луни в системата Каурава са на път да се превърнат в гробище, под ударите на 9 враждуващи сили и в сражение, което напълно засенчва събитията на Кронус. Или поне такъв е бил първоначалният план…

Тъжната истина

SoulStorm, макар и да следва рецептата на Dark Crusade, е дело не на Relic, а на студиото Iron Lore. Кампанията по същност е почти идентична – походово движение по разделената на 30-тина територии глобалната карта на Каурава и RTS битки за отделните парчета земя. Макар всяка от териториите да дава някакъв бонус, за щастие не е необходимо да ги превземете всичките. Да сринете противниковите щабквартири е достатъчно, за да победите. Трябва да мислите малко и за логистика, понеже ако, напреднете прекалено и впоследствие изгубите директна връзка със собствения си щаб, ще ви бъдат орязани част от ресурсите, които получавате всеки ход. А тези суровини ви трябват, за да укрепявате вече завладени територии и да тренирате личната си гвардия. Жалкото е, че изкуственият „интелект” не се представя много убедително. В моя случай, през цялата кампания Орки със стартова територия, неблагоприятно разположена между Тау и Пехотинците, изобщо не трябваше да отстъпват, макар да бяха почти непрекъснато натискани на два фронта. Некроните, с типичния им машинен инат, безуспешно атакуваха все една и съща Елдарска провинция. Но това не трая дълго.

Скоро след като подчинените ми религиозни фанатички покориха първата планета, вече разполагах с достатъчно ресурси, придружаващи единици и екипировка за командира, че да мога да започвам последвалите битки с луд ръш. От тук нататък почти всяко сражение траеше няма и шест минути, защото дори пироманиачките ми да не успееха моментално да изпепелят врага, то след първата атака противникът биваше достатъчно осакатен, че да падне лесна жертва.

Накратко: единичната кампания в SS може да се счита за провал. Това обаче не се дължи толкова на споменатата дотук стратегическа некадърност на враговете. Проблемът е, че цялото приключение е просто куп битки с еднообразни цели и без почти грам подкрепяща история. Няма ги паметните и остроумни вербални нападки при атаките на вражеските щабове. Няма и връзка, която да изградите с персонажите, ако изобщо мога да ги нарека такива. Проклетите командири една пламенна реч дори не могат да дръпнат, а повечето от адютантите им звучат като отличници от школата за елитни некадърници. И авторите на сценария, и повечето озвучаващи го актьори, ще ме извините за израза, са се осрали. Бюджетът ли не е стигнал за всичко, времето ли е било малко, но крайният резултат е на лице.

Свежа кръв

Иначе всяка от старите групировки се сдобива с „летяща” единица. Изключение са Некроните, които са извадили късмет и вместо това получават персонификацията на Заблудителя, втория от звездните им богове. Добавените две нови армии обаче напълно си заслужават.

Първо трябва да отбележа, че в ярък контраст на оскъдната история в играта, почти всички нови единици са озвучени отлично. Тъмните Елдари бяха описани в превюто на играта преди два броя. Сега, когато крайният резултат е на лице, стилът на тази „удари и бягай” раса от садо-мазохисти със сигурност ще намери верни почитатели.

Бойните Сестри, военно крило на Църквата и чест сътрудник на Инквизицията, също не разочароват. Поемете ли командването им, наистина ще усетите онова сгряващо чувство на целеустремен фанатизъм, идващо от убеждението, че това, което вършите, е единственият правилен курс на действие. За Сестрите вярата е начин на живот, щит срещу нечестивите и оръжие срещу покварените.

Вярата е и в основата на специалната им механика, като ресурс, позволяващ им да извършват чудеса, накланящи везните на бойното поле. Генерирана основно от самите войски, максималното количество вяра е свързано с броя укрепени стратегически позиции под ваш контрол. Останете ли с по-малко от четири, няма да можете да използвате по-силните молитви, като призоваването на ангели примерно.

Като цяло, Sisters of Battle някак застават по характеристики между Пехотинците и Гвардията. Сравнително мобилна армия са, а Living Saint, тяхната супер единица, заслужава респект. Сестрите таят дълбока обич към термалните оръжия, като огнемети, фосфорни гранати и мелта – все пособия, превръщащи неверниците в ярки факли. Машинният им парк пък задминава по шантавост и този на орките. Достатъчно е само да видите артилерийската им единица.

Накрая

Основен плюс на SoulStorm и нещо, което намирам за наистина невероятно е, че Iron Lore са успели да балансират 9-те групировки в играта до ниво, правещо я подходяща за сериозни мултиплейър съревнования. Честно, щях да отправя благодарствена молитва към Императора, ако тук не беше най-невероятният гаф. Без да влизам в подробности, в играта има два немислимо как прокраднали се през тестовете бъга, и то точно с новите раси. Така, най-якият аспект на SS бива, поне до излизането на пач, брутално утрепан. Но може би сте чули – Iron Lore вече не съществува. Поддръжката на SS се поема от Relic, а че се работи по първата кръпка, вече е обявено и официално.

Сигурно сте усетили, че съм разочарован. Не че SoulStorm не е забавна игра, дори напротив. Но можеше да е много повече. Мултиплейър балансът определено е на лице, ако изключим гореспоменатия „дребен” проблем, заради който общата оценка с единица и половина по-ниска, отколкото този самостоятелен експанжън иначе би заслужил.

Автор: Борис Цветков