WarCommander

Има много стратегии в реално време, посветени на Втората световна война. Макар и доста изтъркана, тази тема има какво още да ни предложи, особено ако играта е на майстори от ранга на CDV. За жалост обаче WC не можа да надмине предишния им голям хит – Sudden Strike. Но да видим какво ни предлага WarCommander.

След многообещаващото интро се появява интерфейс, който силно напомня за Sudden Strike. Насочваме се към кампанията и там откриваме, че действието в геймката засяга само американското участие във Втората световна война и по-точно десанта в Нормандия, на плажа Омаха. Кампанията е разделена на две части като крайната ви цел е бавно, преминавайки през Франция, да стигнете до Германия. За тази ваша благородна цел са ви предоставени различни единици. Сигурно някой от вас ще си каже, че само с пехота е тъпо, но това не е така. По-нататък в мисиите ще можете да командвате и танкове (само Шерман за жалост).

Пехотни диверсификации

Разполагате с обикновени кашици, разузнавачи, картечари, тежки картечари, снайперисти, инженери, специалисти по експлозивите, гренадири, войници с огнемети, радисти. Всяка единица е ценна и има предназначение в играта. Например има мисии, в които без снайпер или радист няма как да достигнете до краен успех. Но може би най интересната част в играта е строенето на база. За разлика от другите тактически RTS-и във WC можете да строите чрез инженера. На разположение имате не само прости заграждения и отбранителни кули, но и сериозни сгради като команден център, трейнинг камп или склад за амуниции. Гадното обаче е, че разполагате само с една или най-много две от тези постройки на мисия, а ако бъдат унищожени, вече не могат да се построят (това не важи за отбранителните постройки).

“Малко” недостатъци

Като за начало да поговорим за безумната трудност на играта. Дори на easy WC не е шега работа – една мисия отнема минимум 40 минути игра, като не броим преиграванията. Но това не е единственият проблем. Както и във всяка стратегия, разузнаването е важна част от геймплея, но в творението на Independent Arts software (разработчиците на WarCommander) то осезаемо липсва. Ако някой от вашите терминатори реши, че не му се ходи никъде, с мъка ще го накарате да се помръдне.

Графиката е детайлна, всяко нещо е добре нарисувано и създава достатъчно автентична атмосфера, но само на висока резолюция (над 800/600). А ако нямате такава възможност, ще се “насладите” на взривове от пиксели и човечета тип “програмистите пак са сънували кошмари”. Музика почти липсва, а любимата фраза на кашиците ви е “I need a medic” (естествено, ако ги използвате според упътването – за да разчистите път за танка…).

War Commander оставя доста противоречиви впечатления. Обичайното високо ниво на трудност, комбинирано с качествената, но вече поизтъркана история, за пореден път доказват, че заглавията на CDV са насочени преди всичко към хардкор аудиторията. Добра разтуха, докато чакате Sudden Strike 2, нали?

Автор: Христо Танушев