Wall-E

Всички знаем древния закон, че добри игри по филми не съществуват. Добри филми по игри – също (умри, Уве Бол!). Но правилото като че ли не важи за геймките, създавани по анимационни ленти. Дори напротив – много често играта разширява и допълва филма, а дизайнерите й успяват да се спасят от стотиците издънки, придружаващи подобни проекти и причинени от припряните графици.

А някога Земята беше рай…

Wall-e пресъздава историята от едноименната анимация на Pixar. Родната ни планета е зарината до шията в боклук. Индустриални и битови отпадъци са напълнили някогашните паркове и езера. Планетата е заобиколена с “щит” от счупени сателити и останки от ракети. Моретата са пресъхнали, климатът е тотално счупен, а всички следи от флора и фауна са изличени. Човечеството си пали джапанките към космоса и оставя армия от роботи да почистват шита, който са оставили. Wall-e-тата са именно подобни машинки. Те са създадени и живеят с една-единствена цел – да пакетират всяко боклуче, което намерят, в малко, спретнато кубче и да го редят на купчинки, стигащи размера на небостъргач. Гнусна буря обаче успява да помете мирната им операцийка. Оцелява само един Wall-e робот, прекарал в хибернация 700 години…

Сам

След като се събужда от съня си, роботчето започва да си действа по програмата “Намери боклука, пакетирай, подреди, потърси нов”. Компания му прави само една хлебарка, докато той неистово се опитва да намери поне още един оцелял Wall-e. Всичко се променя, когато в играта се появява високо технологичната сонда EVE, дошла от космически кораб. Wall-e успява да я проследи и дори в последния момент да се метне на ракетата, за се завърне при пра-пра внуците на хората, оставили го да бачка на самотната планета. Там открива, че съвременните хора са доволно затлъстели и глупави създания, очакващи мига, в който ще се върнат на родната си планета, а… финала на сюжета ще го откриете и сами, ако изгледате филма или изиграете играта.

Пъзели и подскоци

Wall-e е доста лежерен платформър. Играта е разделена на мисии, всяка от които включваща два основни елемента. Първият са логическите задачи, които трябва да решите, за да продължите напред. Ако първоначално те просто ви разчистват пътя към следващата местност, то постепенно стават все по-комплексни и често трябва да изпълните няколко под-задачи, за да отворите следващата врата. Вторият елемент са jump and run сцените, в които трябва да използвате околната среда, за да прекарате Wall-e в паркур стил от точка A до точка B. На всяко ниво има разпръснати артефакти и сандъци, които пък ви носят точки в края на мисията. Можете да ги използвате след това за отключването на чийтове и бонус материали.

За да оцелее в бруталната реалност на отрупаната с боклуци Земя, Wall-e разполага с няколко хитринки, скрити в подобното му на кофа за боклук тяло. По всяко време той може да прибере крайниците си в своя корпус, превръщайки се в най-обикновено блокче метален скрап. Ако се е засилил, той се трансформира в целеустремено кубче, което може да троши сандъците и препятствията по пътя си. Освен това Wall-e разполага с лазер, изключително полезен при разходката му в космоса, тъй като само с него може да разрушава от разстояние противниците и изпречелите се на пътя му прегради. Благодарение на лазера, след средата на играта

Wall-e се превръща в смъртоносна машина

която се разправя с полицейските ботове на кораба на хората. Последната джаджа на роботчето е вграденото му радио, свирещо класическата мелодия “Hello Dolly”. С нея Wall-e омайва различните роботи от поддръжката и може да ги използва, за да разреши пъзелите в поредното помещение (отваряне на врати, преминаване през препятствия, осветяване на тъмни коридори и др.). Уви, лазерът и енергията на робота са в ограничени количества. Но поне повечето сандъци предлагат батерии, възстановяващи и двата ресурса.

На няколко места ще можете да поемете контрол и над технологично съвършената EVE. За разлика от Wall-e, тя може да лети, и вместо лазер има плазмено импулсно оръдие. Нивата с нея са доста по-динамични и разрешаването на пъзелите отстъпва място на високоскоростни преследвания по часовник и жизнерадостно пуцане.

Детска радост

Основното очарование на играта е в нейното разнообразие и в лекотата, с която играете. Wall-e е предназначена за всяка възраст и не те товари със сложни изчисления или кой знае колко мислене, освен докато не намериш правилния път към разрешаването на всеки пъзел. Има няколко момента, в които е вплетено и ретро гейминг усещането от NES заглавията от 80-те – ситуации, в които напредваш стъпка по стъпка, но минеш ли ги веднъж, след това можеш да прелиташ през тях.

Първоначално играта е леко мудна – разцъкваш наляво-надясно, събираш боклук и се чудиш къде и как можеш да се завреш. Постепенно сложността и fun-фактора ескалират. Пъзелите се редуват с “рейсинг” сегменти, в които трябва да използваш всички умения на роботчето, за да стигнеш навреме. В тях е нужна бърза реакция и прецизен контрол, защото въпреки удобната чекпойнт система за записване на прогреса, има няколко доста дразнещи местенца, в които, ако се провалиш, трябва да започнеш отново.

Минавайки през тези нива, ще ги отключвате под формата на мини игри и шампионати. Мини игрите можете да си ги цъкате сами, докато шампионатът позволява навързването на няколко от тях в поредица. Тук можете да замените компютъра си с някой ваш приятел за малко split-screen мулти. На финала този с най-добро време е победител, а другият му дължи бутилка бира. Въпреки че в летните жеги да се сгушиш до друг човек пред РС-то, за да цъкате на Wall-e, някак не си е оферта.

Олд-скул енджин

Подобно на самия Wall-e, енджинът на играта е доста остарял. За тези от вас, които са свикнали на графиката на последното поколение шутъри, визията на тази геймка ще им се стори леко ръбата и недодялана. Но дизайнерите са положили доста големи усилия, за да превърнат едно скучно място, каквото е бунището Земя, в един интригуващ и жизнерадостен свят. Наблегнато е на свежите цветове, самият Wall-e е много добре оформен и има същите жестове, както във филма, което компенсира липсата на Pixel Shader 2 (и нагоре) глезотийки. Освен това играта може да бъде подкарана на всеки компютър, закупен около 2003-та, което определено е плюс. Звукът също е на добро ниво, въпреки че някои от фоновите темички са леко досадни. Особено тези в екшън сцените – просто музикалният директор е искал да създаде съспенс с нотите си, но успя да предизвика единствено досада у хора като мен.

Автор: Георги Панайотов