Virtua Tennis

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

След многобройните опити на програмисти от десетки компании да изкарат надежден виртуален тенис, най-накрая резултатът е налице. Наскоро излезе Virtua Tennis, която моментално грабна вниманието ми още при първото съприкосновение с нея. След като попадах на какви ли не издънки, пръкнали се на бял свят, и с всяка следваща се отчайвах все повече и повече, най-накрая стана чудо! Излезе едно наистина майсторско творение, което с удоволствие изиграх и за което смятам да ви разкажа в следващите редове.

Като за начало ще споделя радостта си, че компютърно симулираните играчи са одрали кожата на своите първообрази. Удоволствието от това да видите самия Кафелников или Карлос Моя да снове по терена под ваше командване е много голямо, а става още по-голямо, когато при всяка загубена или спечелена топка има различна реакция, създадена оригинално и максимално близко до реалността. Всеки детайл във Virtua Tennis е добре изпипан и най-интересното е, че геймплеят не се изчерпва просто с едното джиткане на тенис. Освен да надигравате противника, имате възможност да печелите и пари, което от своя страна ви позволява например да си купите по-хубава ракета или пък да отваряте нови скрити кортове и играчи. За това обаче малко по-нататък

Управлението на играчите е много удобно
   
Освен лесното изпълнение на супертрудни удари, които са възможни само за едни от най-добрите играчи в този спорт, можете съвсем спокойно с едно натискане на space да накарате своя съотборник при игра на двойки да се придвижва по терена, да заеме позиция на основната линия или просто да му наредите да стои по-близо до мрежата. Това прави поредното гейм-сет-мач още по-приятно. Камерата има две възможни гледни точки, а така удоволствието от добре изпипаните кортове и анимирани фигури на реални тенис-герои максимално расте. Особено много се изненадах, когато забелязах, че в зависимост от терена топката отскача по различен начин. Хората се движат на някои игрища по-тромаво, на други се хлъзгат, а на трети са почти като инвалиди.
Единственият сериозен пропуск във Virtua Tennis е липсата на нежната половина от човечеството. А накъде сме без жени? Когато пусках играта, съвсем тайничко се надявах, че ще мога да зърна Анна Курникова с нейната бяла къса поличка, която при някое по-напечено разиграване се повдига съвсем небрежно. За съжаление останах леко разочарован. Друг недостатък – не са включени много от легендите на тениса като например Пийт Сампрас.

Дори и трите вида съревнования, които играта предлага, не могат да компенсират

липсата на готините мадами

Първият тип игра е World Circuit. Най-общо казано, в него можете да правите абсолютно всичко. Главната ви цел, естествено, е да спечелите колкото се може повече пари и да се намърдате някъде из челните позиции на ранглистата. Започвате под номер 350 в общата подредба. В началото разполагате с капитал от около 12 000$, което е нищо в сравнение с парите, които се въртят в този спорт. При всеки спечелен мач натрупвате мангизи като броят им се определя в зависимост от това какви техники сте използвали по време на игра.

Съществуват и множество тренировъчни зали, където не е нужно да си професионалист, за да изкараш малко лесни мангиз. Начинът, по който става това, е интересен и разнообразен. Колкото повече играете, толкова по-нови упражнения излизат на ваше разположение. Например в някои от тях трябва да се опитате да вкарвате топката в неща, които поне според мен представляват огромни консервени кутии или пък да целите мишена, която ви дава определен брой точки. Ако се справите успешно с дадена тренировка, ще спечелите доста пари, но ако се провалите, ще заплатите за своята некадърност. След като припечелите кинти и от тренинга, ще се наложи да си купите съотборник, с който да се изправите срещу други двама професионални тенисисти. Те си седят и ви чакат в добре нарисуваното стадионче, мъдрещо се върху земното кълбо (всъщност това е нещо като карта, от която избирате къде и с кого да играете). Съвсем естествено уменията на противниците ви ще нарастват
правопропорционално на успехите ви.

Arcade е вторият вид игра. В него в продължение на пет кръга се борите за световната купа. След първите четири малки изяви съответно следва и големият финал. Нивото на трудност се регулира, така че и начинаещите да не изпитват особени трудности.

Какво още ви очаква?

Нека споменем и третия начин на игра, в който можете да вземете участие. Това е Exhibition. Винаги съм се чудел защо слагат подобни неща в игрите. Да ви кажа честно, все още не мога да си отговоря. Тук (както и при другите) избирате дали  ще играете сам или по двойки, след което се спирате над играч и се изправяте срещу компютърно симулирания противник. Единственото, което го отличава от останалите типове, е, че в него можете да избирате сами правилата, по които ще протича мачът. Но и това не е толкова малко, защото можете спокойно да се поупражните и да подобрите стила си.

Ако измислените противници вземат, че ви писнат, тогава можете да направите няколко игри в мултиплейър срещу истински и по всяка вероятност по-интелигентни опоненти.

Перфектно изпипаните зали, плавните движения на играчите, примесени с красивите кортови настилки, правят това забавление неповторимо. Ако се загледате по-внимателно, по някое време може да станете свидетели дори и на сенките, които реещите се облаци оставят над игрищата. Трябва да призная, че единственото нещо, което малко ме разочарова, бе звукът, който не представлява кой знае какво и дори на моменти е дразнещ. Единственият плюс в това отношение е, че в различните държави, коментаторите говорят на съответния език.  
 
Като за финал ще ви кажа, че съм виждал наистина много тенис симулатори, но този ми разби всички представи, изградени досега. Той си е една малка революция. Тенисът заслужава вашето внимание и горещо ви препоръчам да го намерите и поне за малко да го разцъкате. Няма да останете разочаровани – гарантирам ви.

Автор: Асен Георгиев