by PC Mania_MainPhoto.jpeg)
Не чак толкова отдавна (има няма десетина години :)) всичко около тенис симулаторите беше ясно. Имаше всичко на всичко… един! И това беше Virtua Tennis, разбира се. Играта предлагаше 100% идентично копие на аркейд (в смисъл – тази за монетни автомати) версията и това бе чудесно. Така и в нашата прекрасна родина (имаща странния навик да прескача някои смислени световни тенденции и да прегръща страстно други, безумни такива) човек можеше да разцъка този наистина чудесен, макар и не особено реалистичен симулатор. Тъпото беше, че ако човек търси все пак нещо по-близко до действителността, просто няма къде да го намери. И, да, не съм забравил, че имаше и нещо, наречено Roland Garros. Всъщност това беше дори поредица, от която имаше – я да видим – едно свястно издание, при това не последното.
Помня, че по онова време направо недоумявах как е възможно да има само една свястна тенис игра. При този феноменален интерес към тениса! Но това е странен, налудничав понякога бизнес, та да се търси логика в него, е загуба на време. Все пак, няколко години по-късно, неизбежното се превърна в реалност. И ето, че в момента на пазара има цели три прилични тенис симулатора с неедногодишна история – Virtua Tennis, Top Spin и Smash Court Tennis. В тази тройка има за всекиго по нещо – VT си остава все така про-аркейд, авторите на Top Spin се опитват (и почти успяват) да постигнат тотален реализъм, а хората зад Smash Court залагат на добър компромис между забавление и убедителна симулация.
До предишното, трето издание на Virtua Tennis, предпочитанията бяха по-скоро на страната на тази поредица. Със закъснението на поредното продължение обаче гласовете на феновете на Top Spin да започваха да се чуват все по-силно (и с пълно право – това е едно наистина добре пипнато и непрекъснато еволюиращо заглавие). Оттук и очакванията към Virtua Tennis 4 наистина удариха тавана. Добре, след близо три годишно чакане – струваше ли си? Ами, да… и не. Накратко, проблемът на Virtua Tennis си остава все същият – абсолютното му нежелание да еволюира. В каквато и да е посока.
За Бога – дори най-добрите идеи имат нужда от развитие!
И с това не казвам, че четвъртото поред издание на поредицата не е забавно. Пристрастяващо дори (може би). Всички запазени VT “марки” са си тук – започвайки с прословутите мини игри, с които да подобрите уменията си. Този път ви предстои (сред много други неща) да стреляте по пиратски кораби, да събирате супермаркет покупки и да играете билярд с гигантски топки. Признавам, че след всичките тези години VT мини-игрите са все така едно от най-забавните предизвикателства в коя да е спортна (или друга) игра, за която мога да се сетя. Но в същото време, първата ми реакция беше
„О, пак ли?!”
Между другото „о, пак ли?!” спокойно би могло да бъде мотото на Virtua Tennis 2009. Вярвате или не – и в това издание няма нищо, ама абсолютно нищо различно от предишното. Изключение може би прави онлайн режимът. И все пак, добро утро-о-о, възможността да играеш спортни симулатори в Интернет отдавна вече не е екстра, а по-скоро задължителен елемент. Добре, може би геймплеят е дръпнал леко в посока реализъм. Може би. Аз лично не бих се заклел в това при всичкото време, което съм потрошил в игра на тенис симулатори. И да, този път звездите, с които ще можете да премерите сили са повече и по-впечатляващи от всякога –
Надал, Федерер, Джокович, Мъри, Шарапова, Иванович и прочее
и прочее. Списъкът е доста дълъг. При това приликата в 3D моделите и техните анимации дори е ако не потресаваща, то поне на доста прилично ниво. НО… За да премерите сили с най-добрите в (отново) до болка познатия „World Tour” режим, вие трябва да преминете през безкрайна поредица от досадни мачове. Наистина недоумявам защо въобще е необходимо да се изиграят толкова на брой „протоколни” срещи?! В моя „епичен” поход от 100-то до 30-тото място в ранг листата аз не изгубих не само нито един сет, но и нито едно разиграване дори! И това определено не е защото съм чак толкова добър. Безумно наистина, след като изкуственият интелект на VT 2009 (както си личи от мачовете със звездите) далеч не е толкова слаб.
Не мога да не се оплача и от (по традиция)
смехотворния редактор за създаване на нови играчи
За Бога, нали идеята е да можеш да направиш свое убедително подобие, или пък да създадеш тенисист/тенисистка, на които би искал/искала да приличаш? Какъв е смисълът от редактор, в който можеш да изпраскаш стотина различни версии на добре познатия тип „селски идиот”? За да го облечеш след това в някои от най-странните и безвкусни вариации на тема „тенис екип”. Ако аз работех в японското външно министерство, щях непременно да настоявам за протестна нота до SEGА, защото според създателите на Virtua Tennis 2009 японците са хора с черти на много грозен европеец и бледо зеленикав цвят на кожата.
И все пак, като преглътне човек туй-онуй,
новият VT въпреки всичко пак предлага сериозна доза удоволствие
Особено ако решите да прескочите досадния World Tour. Ако успеете някак да намерите сили, търпение и време, за да вдигнете достатъчно левъла на играча си, онлайн мачовете вероятно също ще са доста забавни и оспорвани. (О да, онлайн можете да играете само с тенисиста, който са създали в World Tour режима. Странно, но факт.) Но ако бях на мястото на хората от SEGA, аз лично щях да съм поне леко притеснен – Top Spin става все по-добър от издание на издание и тепърва предстои да видим как неговите създатели ще отговорят на VT 2009. Да не говорим, че EA трябва да пуснат до края на юни своя Grand Slam Tennis на пазара. Но който и да се озове на челната позиция в жанра, едно е сигурно – печелим ние, феновете на тенис игрите!
Автор: Ивелин Г. Иванов