Venetica

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Представете си свят, в който Смъртта е просто длъжност, на която се назначават най-различни хора, избирани от специален Съвет. Всеки, който получи този на пръв поглед непривлекателен пост обаче, се озовава с необятна мощ и власт, придобива свръхестествени способности. Но какво ще се случи, ако един ден тази длъжност бъде заета от недоброжелателен тип? Грешки стават навсякъде и без да прецени ситуацията както трябва, Съветът назначава некроманта Виктор, който е решил да използва поста си за осъществяването на десетки злобни и тъмни цели. За щастие има един човек, който може да му се противопостави и това е Скарлет – дъщерята на предишния гражданин, заемал функцията на Смърт.   

Така започва тази

интересна и много красиво нарисувана линейна ролева игра игра

чието действие се развива във Венеция. Нашата героиня не изгаря от желание да приключенства, но въпреки това често ще й се налага да слиза в миризливите градски катакомби или да се броди из безкрайните извънградски друмища. Общо взето Скарлет е типична модерна средновековна девойка, ако може по този начин да я опиша – обича шопинга, маникюра и средновековните гланцирани списания. Нейната най-близка цел, както се очаква от млада жена, е да се омъжи. Да – и кандидати не липсват, особено Бенедикт – снажен, красив, наистина отличаващ се от останалите мъже – който иска да свърже завинаги живота си с този на нашата героиня. Но съдбата в света на Венетика им подготвя друга реалност. Бенедикт загива достойно, като всеки мъж, защитавайки своята любима, а Скарлет попада в много по-дълбока ситуация – негово величество Смъртта ще й каже

зловещата тайна, че е избрана спаси света

Каква изненада, нали? Сюжетът като цяло е линеен, но атмосферата е пресъздадена много сполучливо. Сградите, околната среда и всичко останало е нарисувано с внимание, всеки детайл е изпипан до съвършенство. Любопитен факт е, че Venetica е дело на същите онези разработчици, създали адвенчър игрите Ankh и Jack Keane, което обяснява силния приключенски дух в първата ролева игра на студиото.

Въпреки това почитателите на екшъна ще останат доволни. Във Venetica са включени много и зрелищни битки с най-разнообразни приказни същества. Не очаквайте обаче твърде много от бойната система – тя е най-обикновен микс от обикновени и специални удари, примесени със спорадичен блок.

Въпреки чара си 

Venetica не е лишена и от недостатъци

Постоянно ще се налага безсмислено и досадно често да кликате, за да движите героя си напред. Друго озадачаващо е, че хората в играта ходят насам-натам из града, но са доста бездушни. Можете да влизате в домовете им, да отваряте шкафове и чекмеджета, но последствия от това не произтичат, както да речем в Gothic. Няма да ви подгонят с бухалката дори ако им вземете домашния любимец.

Самите мисии пък, честно казано, не са нещо изключително

Тук ще откриете стандартните убиване, защита, ремонт, доставка, разузнаване и т.н. Вярно, изпълнението им е достатъчно интересно, но пък е на фона на общата баналност.

В играта няма силни врагове, няма да се налага да прилагате остроумни хитринки за справяне с босовете. Нещата са някак обидно прости: получи куест-убий демон-вземи опит-получи куест. И така до безкрайност. По този начин Venetica се превръща в една красиво нарисувана нова версия на Diablo, в която обаче няма дори бутилки с лечебни отвари. А и да умреш е почти невъзможно. След всяка физическа гибел, Скарлет се озовава в света на мъртвите, където продължава да се сражава, а след това се връща назад и така докато не се свърши нивото на нейната сакрална енергия, което обаче никак не иска да намалява.

Още едно нещо боде в очите и това са задължителните за всяка ролева игра диалози. Тук те изобщо не приличат на извадени от някоя дебела книга. Напротив – разговорите са посредствени и скучни и едва ли ще успеете да откриете някаква задълбоченост в тях.

Не е тайна – имам смесени чувства към тази игра. В следколедната суша от заглавия обаче съм сигурен, че мнозина от вас ще открият, че Venetica е един приятно неангажиращ начин да прекарат свободното си време си.

Автор: Свилен Енев