Velian

Винаги съм знаел, че един ден жените ще ни покорят. Започнах да се усъмнявам в това още в първия миг, щом зърнах как съученичките ми в час по информатика разбраха откъде да включват компютрите и им олекна, когато дочуха, че мишката не е онова така страховито за повечето слонове животинче, което живее в стените на къщите и се храни със сиренце. А щом косите на повечето блондинки започнаха да потъмняват след първия успешно взет изпит в университета, просто изпаднах в тих ужас. Какво ставаше? Някаква нова форма на висш изкуствен интелект ли се зараждаше у тях? Не знаех…

Малко по малко започна да ме хваща страх да ходя из кварталните базарчета, из чиито сергийки бодро пъплят от щанд на щанд девойчета и лелки и разглеждат с първично любопитство всичко, което им попадне под ръка. Ами какво ако някоя от тях осъзнаеше за какво единствено, ние мъжете, всъщност ги използваме. Не искам някоя от тях изведнъж да се нахвърли срещу мен и да ми изподере лицето. Не ме разбирайте погрешно, не съм женомразец. Напротив. Но как да не ти се завъртят подобни мисли в съзнанието, когато започнеш да играеш на “Велиан” – най-новия аркаден шутър, пълен с озлобена женоря, който Gramis ще пуснат на пазара преведен изцяло на български съвсем скоро.

Операция: Матриархат

За да разберете защо ви пълня главичките с подобни глуповати на пръв поглед разсъждения, прочетете сами все пак за какво точно иде реч в тази игра. Един слънчев космически ден неизвестен извънземен вирус удря в кратуните всички жени на планетата Велиан и ги променя до неузнаваемост. Телата им се деформират, а съзнанията им се сливат в един общ интелект. Въпреки че устоява на заразата, нещастната мъжка половина от населението вече не представлява независими същества, а материал за генетични експерименти. Обществото придобива структурата на някакъв особен матриархален мравуняк.

Междувременно, през втората половина на XXIV век, Галактическата федерация губи няколко дузини транспортни кораби в резултат на поредица от атаки. По всичко личи, че именно велианците са провели нападенията. На дипломатическо ниво обаче всичко това бива отречено. Нито един човек от екипажа или пътниците не е открит. А общият брой на липсващите хора възлиза на двеста и тридесет хиляди. Това принуждава Федерацията да изпрати експедиционен корпус до велианската система със задача да унищожи враждебната цивилизация, превърнала се в заплаха за човечеството, и да открие какво се е случило с изчезналите заселници. А вие сте част от него.

Аркада

Действието в играта започва на кръстосвача “Варяг”, на които ваша милост съвсем кротко и сладко спи своя стотен криогенен сън. Изведнъж обаче, още преди да сте достигнали крайната си цел, компютърът решава да ви размрази. Ставате, хващате кухненския нож и започвате да търсите онзи, който ви е прекъснал розовия сън. Оказва се, че виновни за всичко са тълпа мадами, които обаче не изгарят от особено желание да ви прегърнат и разцелуват…

Сам по себе си “Велиан” представлява типичен олд скул шутър, пълен с множество враждебно настроени същества без кой знае какъв интелект, чиято единствена цел в живота е да паднат под ножа. А ако ви одраскат междувременно, още по-добре. Понякога ще се наложи да дирите специални електронни карти, които да ви дадат достъп до следващата част от нивото. Но общо взето от вас се иска единствено да стреляте по всичко де-що мръдне. Интерактивността тук все пак е решила да отбележи условно присъствие в лицето на прилежно разпръснати из нивата варели и туби с леснозапалими течности, които ви улесняват в изтребването на скупчилите се на едно място повечко гадинки. На няколко пъти ще бъдете подканвани да влезете и в гигантски бронирани роботозирани костюми, с които ще мачкате всичко без въобще да ви избие и капчица пот. Което, на фона на всичко, се оказва добре дошло за всички ни разнообразие.

Женорята

Както може би вече и сами сте се досетили, огромна част от противниците ви ще бъдат жени. Иззад ъглите ще ви дебнат пички с островърхи скафандри, пички в гигантски бронирани костюми, пички-нинджи, пички с огнехвъргачки, вместо прахосмукачки и т.н. А арсеналът, с който ще ги пляскате, е съвсем стандартен. Нож, който много бързо ще замените с пистолет и съвсем ще забравите за него, автомат, гранатомет, снайпер, киселинохвъргачка и други тем подобни леко модернизирани рожби на руското въображение. Прави впечатление велианската пушка с биомаса най-вече с начина, по който действа. Тя съдържа ядро на бактерия, която отива в някакво особено храносмилателно устройство, а после – до механизъм за извличане на енергия.
Отпадъците, които се получават при процеса, се използват като муниции, а образувалата се при храносмилането енергия – за изпълването с компресиран въздух на пневматичен балон. Поради тази причина пушката не се нуждае от патрони, тъй като те се раждат вътре в него.

Тук е мястото на вметна, че всеки един от противниците си има и силни, и слаби точки по тялото си. И от вас зависи да ги откриете, за да си спестите муниции и време и евентуално, да запазите жив героя си до края на играта.

От авторите на Echelon

Може би малцина знаят, че “Велиан” е първият опит на MADia да нагазят в жанра на триизмерните шутъри от първо лице. Като такъв, не е лош, но определено има какво още да се иска. Разработчиците явно са решили, че след като могат да покорят небето с Echelon, са способни на всичко. Дори да атакуват и по земя. Това обаче, което й липсва, е малко по-оживена околна среда и по-здраво черно чувство за хумор, което да изнесе на гръб безкрайните престрелки из нивата.

В крайна сметка ако сте останали доволни от Echelon, може би ще искате да видите как точно се развива историята след края на Wind Warriors. Защото действието във “Велиан” протича в абсолютно същата фантастична вселена, в която и въпросният летателен симулатор. Може би единствено по-нежната част от геймърите ще се подразнят лекичко от факта, че ще трябва да изтребват и дърпат косите на себеподобни почти през цялото време. Ако оставят това на страна, което всъщност не е кой знае колко необичайно за тях, ги очаква много, много екшън, за който обаче, ако имат прекалено високи изисквания, може и да останат разочаровани. А това се отнася въобще за всички.

Автор: Владимир Тодоров