Vampire: The Masquerade – Bloodlines

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Безбройни са лицата на нощта. Едно от тях: могъщ звяр, прикрит с човешка кожа, се прокрадва в сенките. Приближава се към самотна, чакаща автобуса жена. „Каква прекрасна шия”, мисли си тъмното съзнание, “само няколко стъпки и ще знам и на вкус как е”…

Най-после! Half-Life 2 излезе! Да си призная, очаквах този ден, колкото заради пристигането на човека с “козия крак”, толкова и поради една съвсем друга причина – възможността най-после да държа в ръцете си Vampire: The Masquerade – Bloodlines. Дългоочакваната игра също се “захранва” от митичния Source-енджин на Valve и само чакаше новото завръщане на Гордън Фриймън, за да получи зелена светлина за своята премиера. Сега, след множество безсънни нощи, прекарани в странстване из тъмния свят, създаден от White Wolf и представен ни в компютърен вариант от Troika, мога да кажа с чиста съвест, че чакането си заслужаваше. Играта далеч не е безпроблемна, но добрите й страни тотално заличиха всички породили се в мен недоволства. Каквото и да напиша, просто няма да е достатъчно.

Като започнете, първата ви работа ще е да си изберете

клан

т.е. вампирския род, към който принадлежите. Можете самостоятелно да решите съдбата си с просто кликване на компютърния гризач, или пък да предпочетете да участвате в малка анкета и да оставите на играта да избере най-подходящо създадения, който пасва на характера ви. Аз лично реших да се пробвам с въпросите, отговаряйки искрено и без залъгване на всеки от тях. Бях причислен към клана Малкавиан, което си е съвсем правилно в моя случай. Така че спокойно мога да гарантирам за точността и прецизността на анкетата. Все пак в днешно време човек трябва да е малко луд, ако иска да запази поне част от разсъдъка си.

Достъпните кланове са седем на брой, всичките „доброволни” членове на Камарила. Това е древна вампирска организация, поддържаща „маскарада” и целяща сравнително мирно съжителство с човешкия род като не привлича нежелано внимание. Тоест – пиете им кръвчицата, но не ги убивате и се стараете никой да не разбере какво всъщност сте.
В зависимост от избрания клан получавате различно начално количество точки за разпределение в отделните категории показатели. Това са например физически, умствени и социални умения. Всеки клан има и набор от три свръхестествени дисциплини, някои уникални – други общи, възползващи се от мощта на вампирската кръв. Става дума за дребни трикове от сорта на суперскорост, невидимост, умствен контрол, преобразяване в животинска форма и така нататък.

Същността

Bloodlines грабва играча и директно го захвърля във вихъра на действието. Ясно ще усетите, че се намесвате във велики събития, вече приведени в ход от потайни и могъщи сили. Няма да разкривам детайли, но ако трябва да сме честни, според мен това е RPG-то с един от най-завладяващите, увлекателно разказани и преплетени сюжети, излизало някога.

Макар и накрая да има няколко различни възможни завършека, играта все пак е до голяма степен линейна. Ако си мислите, че ще имате възможност да се присъедините към безскрупулните Сабат и да избивате мирното население на града – лъжете се. В момента, в който нарушите „маскарада” достатъчно пъти, автоматично ще загубите играта. Нещата обаче са направени така, че ако си влезете в кожата на персонажа, надали някога ще се почувствате твърде ограничени.

Имате и достатъчно основание да преиграете Bloodlines няколко пъти с вампири от различен пол и клан. Примерно, ако ви се играе като аватар на грубата сила и „нецивилизованите” методи – взимате си представител на рода Бружа. Ако пък сте уродлив Носферату, дори няма да можете спокойно да си покажете носа по улиците и ще трябва да се промъквате наоколо, използвайки канализацията и всяка налична сянка. Да се пробвате като Малкавиан пък си заслужава, дори само за да прочетете тотално побърканите им изродски реплики.

Като цяло ключовата дума в играта е “атмосфера”. Има няколко толкова напрегнати момента, че ако персонажът ми не беше вече умопобъркано чадо на нощта, сигурно щях да полудея от ужас.

Длъжен съм да отбележа обаче, че докато „социалната” част от играта е истинска наслада, от бойната има какво да се желае. А в по-късните етапи на действието битките наистина са доста. На пръв поглед системата изглежда прилична: имате специалните умения, различни видове атаки, можете и да блокирате. На практика обаче нещата просто някакси се чувстват не на място. Има и значителен дисбаланс между хладни и огнестрелни оръжия. Далекобойните пособия на смъртта са полезни, чак когато наблъскате докрай съответните умения за употребата им. Дори и тогава обаче единственото им ярко преимущество е, когато се изправите срещу зомбита или пък разполагате с голямо пространство и сте по-бързи от противника. Е, имате и огнемет, но това не се брои.

Техниката

Звуковите ефекти сами по себе си не са нещо, което ще ви хвърли в оркестъра, но не са и за оплакване. Музиката, от своя страна, е съставена от качествени парчета и пасва идеално на нощните клубове, заведенията и другите интересни местенца, които неизбежно ще посетите. Репликите обаче… просто… ами… идеални са. Толкова чувство, толкова плам! Някои NPC-та ще ви се прииска да ги очистите, само заради дърдоренето им. С други пък просто ще искате да си поприказвате още, и още, и още. Не бива да забравям и местния радиоканал, който ще чуете от различните приемници. На няколко пъти поръчките на нощния принц трябваше да изчакат, защото първо исках да си изслушам емисията.

Както вече споменах в началото, визията е захранена от прекрасния Source енджин. Но макар и достойно зрелище, ако го сравняваме с последното творение на Valve, Bloodlines определено отстъпва. Като капак е и с по-тежки системни изисквания. Не помага и фактът, че моделите на някой NPC-та са несравнима наслада за очите – изправени до тях, другите оставят впечатление за нещо претупано. Но пък лицевите изражения, съчетани с майсторското озвучаване, няма просто как да не ви накарат да се привържете към някои от героите.

От Troika за съжаление май започват да спазват лошата традиция да пускат игри с доста бъгове. Идея си нямам какво правят бета тестерите им. С Vampire положението определено е по-добро, отколкото с Arcanum и The Temple of Elemental Evil – на места пак ще ви се иска яко да псувате програмистите. Но, както се казва, patch-ът иде.

Въпреки всички недостатъци, това е игра която ще обикнете. Нощен живот с всичките му елементи, страхотни персонажи, интересни куестове, няколко прекрасни нива, отличен сюжет… Ако RPG е част от речника ви, Bloodlines не е нещо, което можете да си позволите да пропуснете.

Автор: Борис Цветков