by PC Mania
Липсват ли ви класики като Privateer, Wing Commander и Elite? Играели ви се на един изключително качествен съвременен космически симулатор? Превъртяхте отдавна Freelancer и X2: The Threat и сега копнеете за още междузвездни премеждия и престрелки? Мислите си, че Universal Combat е играта за вас? Е, излъгали сте се. Очевидно Дерек Смарт (създателят на поредицата Battlecruiser) не е чак такъв умник, за какъвто се води.
Универсална битка? Дрън-дрън!
Universal Combat е директно продължение на BattleCruiser Millennium – игра, която се опита да обедини в себе си куп неща и да представи жанра на космическите симулатори в една по-различна светлина. За съжаление обаче, това заглавие вървеше в комплект с редица недоразумения по отношение на геймплея и с множество странни бъгчета (например непоносимост към едни от най-разпространените звукови карти – тези на Creative). И очевидно това бе една от причините Dreamcather да преименуват в процеса на разработка новата игра на Дерек Смарт от Battlecruiser Generations на Universal Combat, за да не предизвиква неприятни асоциации в съзнанието на изпатилите си от предишната част геймъри. Но дори и с ново заглавие, тази игра все още не може да развие сполучливо доста оригиналната идея – съчетание на космически симулатор, 3D-шутър и ролево приключение. Това го казвам с голямо съжаление, тъй като възлагах огромни надежди на този Universal Combat. Но уви, крайният резултат е леко разочароващ, както сигурно си и личи от общия тон на текста до момента. Но не ме разбирайте погрешно. Играта има и добри страни, но те остават в сянката твърде многото проблеми по отношение на геймплейя и свързани с графичния енджин на играта.
Рекламни трикове
Вселената на Universal Combat е огромна. Ето и няколко досадни статистики: над двеста и петдесет планети, около двадесет и една хиляди космически военни бази, градове и прочие, дванадесет раси и петстотин различни единици. “Бийте се с всичко, навсякъде, всякак… с всички възможни средства”. Тези изречения–залъгалки могат да се прочетат на официалната страница на играта. Те определено звучат любопитно и хващат окото.
Но още със самото стартиране на Universal Combat неколкократно се наложи да спомена роднините на Дерек Смарт чак до девето коляно. Първият огромен проблем, който ме зашлеви като мокър парцал в лицето, бе следният надпис: “FATAL: Vertex Shader 1.1 and Pixel Shader 1.1 Required!”. Universal Combat отказа да тръгне, защото моят скромен GeForce 2 не поддържа тези така невероятни екстри, споменати в цитираното изречение и присъщи единствено DirectX 9 карти. Добре че съседчето се оказа добра душа и ми преотстъпи своят FX за около седмица.
И така, накрая успях да се добера до основното меню на играта и да полетя за пръв път в така добре рекламираната необятна вселена на Universal Combat. Очаквах да видя невероятни спецефекти и детайлни кораби, планети, сгради и юнити. Все пак играта изисква видеокарти от най-ново поколение. Но в крайна сметка се сблъсках с една доста овехтяла визия, което честно казано сериозно ме разочарова. Сигурно ще кажете: “Графиката няма значение, важен е геймплеят”. Ама нейсе.
Гърчав начин на игра
Вярно, Universal Combat притежава голямо разнообразие от възможни професии, оръжия, превозни средства, космически кораби и планети. Наистина, можете да пилотирате огромни звездни кръстосвачи, да се сражавате във фърст пърсън режим на повърхността на някоя запустяла база “а ла Doom”, да търгувате и т.н. Въобще имате огромна свобода на действие. Universal Combat се състои от мащабна сингълплейър кампания, възможност за свободно блуждаене из космоса и опция за “instant action”.
Дотук добре. Геймплеят обаче е муден и бъгав и не се различава кой знае колко много в сравнение с Battlecruiser Millennium. Нужно е адски много време, за да привикнете с тежкия интерфейс и множеството клавиши за управление на космическия кораб. Освен това и пътуването от една точка до друга е доста досадно и продължително. Например можете спокойно да отидете и да пиете едно кафе, докато корабът ви изминава цялото разстояние от орбитата до повърхността на дадена планета. Същото важи и за разходките по земя. Битките с компютърно симулираните (при това нескопосани) солдати са също толкова мудни. Нужно е доста време, докато откриете някой противник, който копнее неистово за един бърз куршум в главата.
Не трябва да пропускаме и факта, че играта е доста нестабилна. Например често ставаме жертва на неочаквани накъсвания на кадрите или внезапни изхвърляния в десктопа. Особено при игра в режим
мултиплейър
който, между нас казано, не е кой знае колко забавен, въпреки че предлага множество стилове игра – онлайн блуждаене във вселената на Universal Combat, детмач, отборни мелета и пр.
Звуковото оформление е добро единствено по отношение на музиката, особено по време на сраженията в открития космос. Всичко останало е по-скоро як дразнеж, способен да ви накара да запушите ушите си с най-близкия удобен за това предмет.
Като цяло Universal Combat страда от почти всички недъзи, присъщи на останалите части на поредицата. А това е наистина жалко, тъй като добрите идеи, които са кръжали в главата на Дерек Смарт, са буквално опропастени. Било то от него или от неговите съекипници. Ако си затворите очите за всички гореспоменати проблеми и в случай, че имате достатъчно свободно време (да речем месец-два), за което да свикнете с неудобния интерфейс и управление, то тогава ще се насладите на някои доста интересни сингълплейър мисии. Особено що се отнася до режима “свободно блуждаене”, в който на практика можете да играете с месеци и да не успеете да посетите всички планети във вселената на Universal Combat.
Ех, може би следващата част ще се окаже успешна… Съмнявам се обаче, че някой ще се наеме да финансира отново поредния потенциално неуспешен проект на Дерек Смарт. Ако все пак ви се играе готин космически симулатор, можете да прибегнете към услугите на вече споменатите по-горе заглавия – Freelancer, X2: The Threat и т.н.
Автор: Асен Георгиев