Uncharted 2: Among Thieves

Naughty Dog (създатели на Crash Bandicoot, в случай че сте забравили) са вторият най-добър в използването на чужди идеи дивелъпър. (Първият в класацията се казва… я да видим – Blizzard!) Uncharted: Drake’s Fortune е най-доброто доказателство за това. Платформър елементи от Prince of Persia, управление а-ла Tomb Raider, прикриване точно като в Gears of War, декори като във Far Cry – списъкът далеч не свършва дотук. И въпреки всичко играта беше страхотна! Това идва да ни каже две неща. Първото е, че не е задължително всеки път да откриваш топлата вода, за да си наистина добър. И второто – иска се специален талант, за да можеш да направиш такъв невероятен коктейл от чужди идеи. Е, Naughty Dog са адски добри и в двете дисциплини. Господ да ги поживи, за което. Защото аман от комплексирани дивелъпъри и техните перманентни напъни за оригиналност заради самата оригиналност.

След като първият Uncharted се продаде в над 2 милиона копия в цял свят (при това по времето, когато PS3 все още изоставаше сериозно в броя продадени конзоли), въпросът беше по-скоро не ДАЛИ ще има продължение, а по-скоро КОГА и КОЛКО ПО-ГОЛЯМ ще е бюджетът му. Анонсът за Uncharted 2: Among Thieves дойде в края на миналата година, а официалният трейлър беше излъчен за пръв по Spike TV малко преди Коледните празници. С този трейлър беше хвърлена и първата голяма бомба, защото там се показваше нашият добър познайник от първата част Нейтън Дрейк, който си пробива път през… снежна буря! Трябва да сте играли пилотното издание, за да бъдете изненадани, разбира се. Иначе просто няма как да знаете, че действието му се развиваше почти изцяло на тропически остров. Не се наложи да чакаме дълго, преди да разберем от Коледното издание на Game Informer, че в изцяло новия „сетинг” няма нищо случайно и това всъщност е само една от многото екзотични „локации” в продължението на хита от 2007-ма.

Всичко в доста оскъдната, особено в началото, информация за новия проект на Naughty Dog говореше за далеч по-амбициозно начинание. И в основата на всичко това, разбира се, трябваше да има едно далеч по-голямо съкровище. Името Марко Поло, да ви говори нещо? Да, точно така, това е легендарният венециански пътешественик от 13-ти век, пребродил Азия надлъж и шир и – което е още по-важно – записал надлежно своите преживявания. Особено цветисти са спомените му за пребиваването в двора на легендарния монголски владетел Кублай Хан, непосредствено преди завръщането на Марко в Европа. В своите мемоари той написал, че на изпроводяк ханът го дарил с флотилия от петнайсет, натъпкани до тавана със съкровища кораба и свита от някакви си… 400 души! От всичко това до пристанището на Венеция достигнал един-единствен кораб, а пътешественикът така и не пожелал до края на живота си да разкаже как точно се е разделил с останалата част от даровете на Кублай Хан. Наречен лъжец за пореден път, броени дни преди смъртта си, Поло просто подхвърлил, че в записките си не е описал и половината от онова, което е видял. Интересно, не мислите ли? Звучи точно като работа за Нейтън Дрейк!

Оказва се още, че зад съкровището на Марко Поло се крие дори още по-голяма тайна. Тайна, вълнувала хората векове наред – тази за истинското местонахождение на легендарната Шангри Ла (или Шамбала, ако предпочитате). Там, сред всички други чудеса се крие и магическият камък Синтамани, който може да изпълни всяко желание. Еха! Може би Лукас и Спилбърг трябваше все пак да наемат сценариста на Uncharted 2, вместо да кепазят последния Индиана Джоунс с изтърканите си идеи за извънземни? Не знам за вас, но мен вече ме засърбяха ръцете за новата доза Uncharted. А дори не сме стигнали до подробностите за геймплея.

Всъщност въпросните подробности са доста по-мъгляви от информацията за историята, но това не ги прави по-малко интригуващи. Спомняте си, че едно от най-големите достойнства на първата игра бяха нейните анимации, които караха Нейтън да се движи със завладяваща убедителност из доста реалистично изглеждащата джунгла. Неотдавна вицепрезидентът на Naughty Dog хвърли бомбата с изказването, че първата игра е използвала не повече от 30% от хардуерния потенциал на PlayStation3. С други думи – ако си мислите, че героите ни се движеха добре още тогава, почакайте да видите какво сме ви подготвили в Among Thieves! И не само това. По всичко личи (а щастливите очевидци потвърждават това), че новото издание ще предлага не просто по-мащабни, но и доста по-„интерактивни” декори. Действието на едно от демонстрираните пред журналисти нива се развива сред град в Непал, тъкмо насред унищожителна бомбардировка. Въпросните журналисти твърдят, че това е едно не само от най-убедителните, но и едно от най-динамичните (в смисъл на „непрекъснато променящите се”) нива, които са виждали някога. Очевидно хвалбите отново на хора от Naughty Dog, че настоящата „технология” на студиото им позволява да разрушат до основи една сграда буквално под краката на главния герой, не са просто тупане по гърдите. Нещо повече – в новата игра това далеч не е само евтин трик. Непрекъснато променящата се среда е използвана като генератор на поток от интересни ситуации за преодоляване. Някои дори сравняват новопридобитите умения на Дрейк с тези на майстор по паркур, имайки предвид по-скоро елегантността, с която той се движи, отколкото някакви конкретни техники, заимствани от този екстремен градски спорт.

Като цяло едни от най-сериозните комплименти от журналистите имали щастието да видят ранния „билд” на Among Thieves, е свързан с доста по-добрата спойка между трите основни елемента на геймплея – акробатични изпълнения, промъкване и стрелба. Признавам, че първата игра наистина на моменти изглеждаше като две или дори три отделни игри в обща кутия. И не че това ми отрови кой знае колко от удоволствието, но определено не бих имал нищо против доста по-добре прикрити „шевове” в геймплея.

И като си говорим за интересни обещания, последното от тях ме вълнува особено много. Още в Drake’s Fortune екипът на Naughty Dog се беше справил чудесно със създаването на усещане не просто за игра, а и за „интерактивно приключение”. Това беше наистина една от адски малкото игри, в които това словосъчетание не звучи като евтин маркетингов трик. Затова и съм склонен да се доверя почти безрезервно на същите хора, когато сега ни обещават нови висоти в тази насока. Като начало ще ни бъдат разкрити някои по-„сенчести” страни от характера на главния герой и мотивите, които го движат. Очаквайте още доста по-многопластова история, по-богат „каст” от поддържащи герои, и далеч по-епични мащаби на цялото приключение, при това не само като километраж, който главният герой ще трябва да навърти.

Е, аз съм за. Вие?

Автор: Ивелин Иванов