UFO: Aftershock

UFO: Aftershock е прякото продължение на UFO: Aftermath. И двете са реинкарнация на хитови заглавия от преди 10 години, и двете са разработени от ALTAR. Дали е успешен или не – вие ще решите, но след повече от седмица, прекарана с играта, все повече си навивам на пръстчето, че трябва да си заклет фен на поредицата и предните игри, за да ти хареса. И наистина хардкор геймърите с повечко заглавия в игротеката си не биха били отблъснати от тромавия и сложен геймплей, както и тотално ънфрендли интерфейс. От друга страна, темата за извънземни, нападащи, превземащи и осиращи тотално родната ни планета, колкото и изтъркана да е, се поизгуби в последните няколко месеца. И сега като че ли отново е актуална. Пък и точно този тип походови стратегии се появяват толкова от дъжд на вятър, така че интересът към всяко ново заглавие е гарантиран за една сериозна агитка фенове.

Някъде в бъдещето

Действието в Aftershock се развива 50 години след като управлението на Земята е предадено на групичка зелени изродчета, наречени Ретикуланци, в замяна на кръжащ около планетата ни сателит. Но нещо се обърква. Оказва се, че инопланетяните са използвали времето, за да разработят субстанцията Биомаса. И тук започва играта. Ще поемете командването на специализирала се в изтребването на извънземни гадове организация. Целта ви е да спрете лошковците от затриването на целия човешки вид и да върнете планетата ни обратно на истинските й собственици.

Както и в предишната част, в UFO: Aftershock действието се развива в две плоскости. Първата е командният ви прозорец. Той представлява реконструкция на планетата ни в центъра на екрана. Тя е разделена на области. Във всяка можете да се спуснете за мисия, или ако сте я освободили от лошковци, да я застроите с индустриални сгради. Колкото повече постройки имате, толкова по-бързо ще строите и разработвате нови оръжия и технологии. Пак тук ще имате достъп до менюто за взвода ви. То ви позволява да изберете екипа си, да го екипирате за конкретна мисия и да подобрявате статистиките на членовете му след достигането на съответното ниво на опит.

След всяка мисия и завладяна територия ще получавате ресурси или нови технологии. И двете са ключови за успеха ви. Ресурсите ще ви помогнат при строежа на нови оръжия, брони и амуниции. Да, ако не внимавате и икономическият ви баланс приеме минус знак, това почти сигурно означава за отрицателно време да изчерпите резервите си. И тогава екипите ви трябва да се правят на нинджи с катани поради простата причина, че не можете да си позволите да им купите патрони. Всеки човек от отряда ви, освен оръжия, може да бъде екипиран с различни типове брони и технологични джаджки, повишаващи някоя от статистиките. Преди обаче да се стигне до закупуването им, трябва да си ги разработите, а това също не е безплатно. Не че не можете да изкарате цялата игра на M16-ки и Колтове, но определено не е за препоръчване. Освен оръжия, ще можете да се научите да произвеждате различни импланти, машини и приставки за взвода ви.

Пак на този екран ще следите и променяте дипломатическите си отношения с различни фракции. Ако искате да се сдушите с някой, е добре да изпълнявате изгодни нему мисии или да го подкупите със средства и технологии. Добрата програма за съюзничество може доста да улесни играта ви, докато, ако ядосате прекалено много народ, ще ви се стъжни бързо. Странно е, че дори при перспективата да бъдат изнасилени от извънземни или да им забучат анална изследователска сонда, хората продължават да се репчат един на друг.

Номерът в играта е, че каквото и да правите, времето си тече в реално време и трябва да пипате бързичко, ако не искате да бъдете неприятно изненадани, точно когато най-малко го очаквате.

Екипът

Да речем, че сте се разпрострели доволно по картата, имате солиден запас кинти, разработили сте туй-онуй (а каквото ви е липсвало, сте си го взели на бартер от съюзниците), направили сте една-две бързи мисийки да почувствате играта. Идва времето за сериозното действие.
Изграждането на отбора юнаци е доста сложно. Всеки един юнит има два типа характеристики – основни и допълнителни. От тях зависи каква роля ще изпълнява на бойното поле и каква ще е професията му. Във всеки случай ще имате нужда от един или двама стрелци, един картечар, медик, снайперист и псионист (местния еквивалент на мага). Това е една добре балансирана група, в която уменията на различните членове се допълват взаимно. Можете да създадете и хибридни класове, но тяхната ефективност не е толкова висока.

Развитието и управлението на тима ви изграждат RPG-елемента в играта. След всяка успешна мисия и всеки застрелян лошковец ще получавате точки опит. В случай че са достатъчно, за да вдигнете ниво, след края на мисията ще можете да ги разпределите между силата (определя колко багаж може да носи и колко неща може да прави боецът ви за един ход), ловкостта (определя точността и отново – колко неща може да прави на ход) и пси уменията на даден персонаж. След това избирате или подобрявате професията му. От това зависи ефективността на човечето с даден тип оръжия (малокалибрени, пушки, карабини, снайпери, енергийни и т.н.) и какви допълнителни способности може да има (киборгът може да си инсталира импланти, псионистът – да използва различни механизми, усилващи менталните му способности и т.н.).

Веднъж приключили с цялата тази работа, е време да започнете някоя от мисиите.

Екшън

Вместо да се развиват на ходове, битките в Aftershock представляват странна смесица от системите, използвани в Silent Storm и Fallout Tactics. В момента, в който зададете изпълнението на някакво действие, компютърът изчислява колкото Аction points ще ви струва то и започва да го изпълнява. Пак по преценка на AI-то в “ключови” моменти играта се паузира. Тук идва и една от най-слабите страни на играта. Тази RTS/TBS компилация хвърля дори опитни геймъри в тъча, а какво остава някой, който за първи път е посегнал към жанра. Отново заради нея на моменти на екрана се създава един адски красив хаос, в който или не можете да реагирате достатъчно бързо, или действието се развива отегчително мудно. По този начин битките изискват доста време, докато бъдат овладени, но дори и тогава има опасност нещата да се закучат и да изгубите някой член на взвода, докато се борите с камерата.

Всичко това е опаковано в красива, но не и много модерна графика, която редом със сложния интерфейс и геймплей ще отблъснат редовия CS/WC3 геймър. За всички останали фенове на жанра и поредицата играта ще е малък кефоргазъм.

Автор: Георги Панайотов