Two Worlds

Два свята, един герой

Да направиш толкова мащабна игра с територия, почти двадесет и пет процента по-голяма от тази на Oblivion, само за година и половина означава, че или си истински гений, или си крал с пълни шепи от другите шедьоври в жанра. Никой не може да оспори факта, че приликата на Two Worlds с гиганти като последните заглавия от поредиците The Elder Scrolls и Gothic (както на ниво геймплей, така и визуално) на моменти е често поразителна.

Тази игра обаче въобще не се притеснява от това и гордо се провъзгласява за уникално RPG с гигантски свят, невиждана досега свобода на действие и възможно най-интуитивната бойна система, която почитателите на жанра са виждали. И макар и не всичко от това да е напълно вярно, особено що се отнася до последното изказване, настоящото заглавие е един съвсем приличен опит да се изкопира онова, което направи две мои любими игри/поредици толкова популярни и магнетични.

Черно и бяло

Не обръщайте внимание на името в играта – колкото и да се опитвате, няма да откриете втори свят в нея. Чрез него идеята на авторите е била да обърнат внимание на потенциалните светове, които геймърите биха могли да създадат чрез своите решения. Т.е. тук отново излиза наяве изначалният конфликт между доброто и злото, а на чия страна ще застанете, зависи само от вас. По пътя си ще откриете и множество фракции, а присъединяването ви към една от тях не означава непременно, че не може да видите какво е да работите и за някоя от останалите.

Подобна свобода се наблюдава и при развитието на героя ви. Като за начало може да промените външния му вид (макар че в този случай сте крайно ограничени, въпреки доволно големия брой опции). Подобно на Gothic 3 класове няма. Всяко едно умение е достъпно за вас. Въпросът е кое точно ще предпочетете да изучите. По този начин може да превърнете в крадец, магьосник, воин или каквато комбинация между трите решите да направите.

Дий, коньо, дий!

Още почти в самото начало на приключението ви ще може да се сдобиете и със собствено конче. Управлението му обаче далеч не е като онова, с което сте свикнали в Oblivion. Натиснете ли клавиша за напред веднъж, то започва да върви съвсем бавничко и напълно автоматично. Оттам насетне от вас зависи накъде ще го насочите да се движи – наляво или надясно. Задръжте W и то ще се впусне в галоп. От кончето си, освен всичко останало, може и да атакувате – ударите ви, макар и по-бавни, по този начин ще бъдат в пъти по-силни, стига да сте инвестирали достатъчно точки в съответното умение.

Панорамни гледки

Графично Two Worlds е великолепна. Макар и не чак толкова детайлна, колкото Oblivion, тя се държи в пъти по-стабилно от Gothic 3. Просторни поляни с небрежно полюшващи се шарени цветя. Високи планини със заснежени върхове в далечината. Пухкави бели облаци над вас и слънчевите лъчи, процеждащи се през тях.

Не всичко обаче е розово. Дъждът например се изсипва толкова неочаквано, сякаш местният Бог е решил да завърти внезапно кранчето на чешмата докрай (в интерес на истината спира по абсолютно същия начин – слънцето грейва, все едно до този момент не е паднала и една капчица). А анимацията на героя и заобикалящите го гадини най-ясно би могла да се определи с думичката „дървена”. Като цяло обаче може да се каже, че визията е задоволителна.

Проблеми с колонките?

Що се отнася до саунда, той вече е друга бира – от онези топлите, които имат вкус на характерни жълти течности. Репликите са озвучени по изключително странен начин с интонации, които могат да накарат и най-въпросителното изречение да заприлича на просто съобщително. За цвят авторите са хвърлили и по някоя отдавна умряла думичка, навяваща спомен за староанглийски, което малко или много помага на Two Worlds да ви пренесе в отдавна забравен, стар, вълшебен свят.

По време на диалози обаче често ще се наложи да си говорите да речем с някоя къща поради простата причина, че камерата се държи супер неадекватно и рядко показва човека, с когото сте решили да си побъбрите. От време на време ще чувате и по някоя гениална реплика на своя герой – например „Ah, rain” по време на дъжд.

Присъдата

Накрая стигаме до въпроса: струва ли си да напускаме света на Oblivion и Gothic заради настоящото заглавие? Общо взето зависи. Ако ви е писнало до болка от красивите, но на моменти празни територии в The Elder Scrolls, и от неописуемия лаг, срещу който Безименния трябва да се изправя твърде често по време на своите приключения в Gothic, то тогава Two Worlds вероятно е добро място, където да задоволите жаждата си за още приключения. Ако все още се чувствате твърде привлечени към тези два шедьовъра на ролевия жанр обаче, тогава по-добре изчакайте мъничко, преди да се потопите в този амбициозен, но не чак толкова полиран полски продукт.

Има и друг, компромисен вариант – ако имате достатъчно джобни, че да си позволите плащането на месечни такси за Lord of the Rings Online (и в е писнал WoW), то там ви очаква ново епично приключение, от лапите на което няма измъкване. Гарантирам ви.

Автор: Владимир Тодоров