Turok

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Turok е една от “онези” игри – или си достатъчно стар, за да мърмориш как младото поколение е развалило поредната неумираща класика, или си прекалено млад, за да разбереш за какво по дяволите става въпрос. Лично на мен тази приятна джитка от деветдесет и не знам си коя година ми се наби в главата от много отдавна по някаква причина. Често е първата ми асоциация, когато чуя “динозавър”. Трябва да се знае, че геймката, обект на това ревю, няма нищо общо с предишните части, освен името си и, естествено, динозаврите. Но дори без елемента на носталгията, Turok се оказа влакче на ужасите, на което ми беше приятно да се повозя…

Кой е Turok?

Турок е името на главния ни герой. Индианец от племето кайова. Същинска планина от мускули. Вместо да се заеме с нещо далеч по-доходоносно, като охраната на нощен клуб например, нашият човек се озовава на космически кораб в орбита около мистериозна планета. Там е свил гнездо известният бунтовник-терорист-злодей Кейн (не, не този Кейн…) и наш’то момче е част от елитна бригада командоси, изпратена да го прибере. Това са все хора типa “по-лесно е да ги прескочиш, отколкото да ги заобиколиш” – имат повече мускули, отколкото изобщо някой е предполагал че съществуват в човешкото тяло. Но дори това не ги спасява, когато корабът им е уцелен от вражеска ракета. Тъй като явно е направен от хартия и сглобен с тиксо, той без много мотаене се разпада и се приземява меко на планетата отдолу. А тя, както личи по-всичко, е доста по-интересна, отколкото изглежда на пръв поглед…
Но в крайна сметка не сте седнали да играете Turok заради историята, нали? Не – захванали сте се заради любимите на всички ни динозаври, които в случая играят главна и поддържаща роля. Тези могъщи рептили, прът в колелата и на най-добре измислената теория на основните религии, като цяло спасяват играта от една доста по-неприятна оценка.

Индиански неволи

Макар по принцип да избягвам споменаването на маловажни технически детайли, които не са пряко свързани с качеството на ревюираната игра, тук ще си позволя да се впусна в кратко мърморене по посока на гейминдустрията като цяло. Имайте предвид, че играта е огромна – заема над 15 GB от свободното пространство на твърдия диск на компютъра ви. Това само по себе си не е болка за умиране. Освен всичко друго обаче, играта работи бавно. Инсталира се бавно, стартира се бавно и зарежда наистина дразнещо бавно. Момчета-разработчици: времето е пари! Нали уж голямата инсталация е гаранция за по-бързото зареждане на нива и тем подобни. Или поне такъв аргумент се размяташе наляво-надясно, когато снабдиха и конзолите с харддрайв. Няма такова нещо – loading-ът отнема около минута, а предвид колко лесно е да се умре в играта, ще виждате екрана със зареждането доста често.

Това ме довежда до следващата точка от мъмренето: смъртта на героя ви е дяволски лесна по една причина – графиката. Не, че е лоша, Unreal Engine 3 е все пак, но е станала жертва на модерния тренд за преследване на реализма – реализъм в случая означава игрите да се правят в три основни цвята: зелено, кафяво и черно. На някои места е лесно да паднеш в някоя пропаст, просто защото зелено-кафявото долу твърде малко се отличава от кафяво-зеленото горе. Също така ще забелязвате противниците си главно по отраженията от намазаните им с олио брони, защото иначе са майстори на камуфлажа и доста успешно се сливат с околната среда. Не помага и липсата на барче с живот – количеството на понесените щети се изобразява не с цифрички, а с мигането на екрана в червено. Вярно, това не е нова мода и този тип геймплей набира скорост, предполагам главно заради конзолите и техните ограничения. Но в тази джитка е възможно екранът ви да прескочи от чист до кървавочервен за части от секундата и тогава гушкането на маргаритките няма да ви се размине. Вярно, показателите за здраве не бяха много реалистични, но говорим за игра, в която стреляме по динозаври, за Бога!

Вой на тиранозавър раздира нощта…

Когато заговорим за динозаврите обаче, всичко си идва на мястото. Мога да заявя с чиста съвест, че тук те са страхотни и Turok пресъздава сблъсъка с тях по действително брутален начин. Вярно, няма откъде да знаем как са се държали древните влечуги, но поведението им в играта ми се вижда повече от задоволително. Ще се срещнете с дребни мини-рапторчета, бързи велосираптори и какво ли още не, а на няколко пъти и с колосалния Тиранозавър Рекс.

За да се борите с цялата тази зоологическа градина имате на разположение горе-долу стандартен арсенал – нож, малък автомат, по-голям автомат, още по-голям автомат… схващате картинката. Едно от по-интересните оръжия е лъкът – доста стереотипно разбира се, очаквах по някое време Турок да извади и един тотем и да започне да призовава духовете на предците си, но иначе оръжието си го бива, ако искате да се вживеете в атмосферата на джунглата, покриваща цялата планета.

Друго оръжие, което си заслужава да се спомене, е ножът, с който можете да правите различни “безшумни” убийства. Те са анимирани доста добре и създават впечатлението, че Турок не се бъзика с тази работа с ликвидирането на терористи. Предимно с ножа са свързани и появяващите се сегиз-тогаз сценки тип “мисли бързо”. Знаете ги – онези, в които на екрана ви се появява надпис “имаштрисекундиданатиснешХ” и вие трябва да изпълните определена комбинация от клавиши, за да оцелеете. Тези мини игрички, ако могат да се нарекат така, са плъзнали като гонорея по де що има FPS и екшън-адвенчър на пазара и по принцип доста дразнят. Тук обаче те успяха да събудят в мен зрънце на възхищение, когато в една сценка Турок започна да прави салата от един динозавър, след правилно натискане на определените клавиши.

Някои от оръжията могат да се използват в стил “Сандокан, мале с двата ножа”, тоест възможно е да държите по едно във всяка ръка. Така печелите огнева мощ, но пък губите точност. Интересното е, че двете оръжия се контролират поотделно с двете копчета на мишката и само от вас зависи дали ще стреляте последователно с едното и с другото, или и с двете едновременно. Някои пък нямат индикатори за оставащите амуниции, така че оглеждайте се за светещи и мигащи детайли по тях. РС версията отново има леко превъзходство при контролите, но това дори не си заслужава да се споменава:

мишка > пластмасов кроасан, винаги!

За съжаление в играта, освен динозаври, присъстват и хора. Големите гущери вероятно са имали малък мозък (не им е оставало място от зъби), но по всичко личи, че и хомо-сапиенсите на планетата са прихванали нещо от липсата на церебрална активност. Изкуственият интелект, макар и не напълно счупен, не блести с нищо особено. Ако някой ден машините въстанат, очаквайте армиите им винаги да се подреждат в редичка и да гледат тъпо, докато биват отстрелвани от упор, въпреки че имат отличен мерник при разстояние от над 2000 метра. Общо взето човешките мишени в Turok служат като самоходни кашони с амуниции и нищо повече; разработчиците явно са чатнали по какво предпочитаме да стреляме. По-голямата част от играта е криптирана – действието няма да се задвижи и на милиметър, ако не направите своя ход. На моменти авторите съвсем ни водят за носа – например приятелското NPC ще каже “мини ти първи”, когато трябва да се влезе в зона, където просто знаете, че нещо ще се случи. Друг път ваш съотборник изтичва рязко в някаква посока, но вашата скорост е ограничена от някаква мистериозна сила, която бих могъл да определя само като рязък скок в равнището на гравитацията на планетата. Разбира се, секунди по-късно въпросният съотборник бива застрелян/наръфан/извлечен нанякъде, без да можете да се намесите.

Дори и да се радваме единствено и само на динозаврите, Turok си остава едно доста прилично екшънче. Има я историята, има ги и престрелките, има го и остроумния ви спътник, с който отначало не се харесвате много, но скоро общият враг и преживените несгоди стоплят коравите ви сърца… ахъм, или нещо такова. Това не е Call of Duty 4, но не бих казал, че е по-лоша в нещо от Crysis например. Графиката е прилична: няма да ви изпаднат очите, но и видеокартата ви няма да се опържи в собствен сос, а кадрите в секунда ще се задържат в нормата на допустимото задоволително дълго време. Някои критикуват визуалната страна на играта с довода, че Unreal енджинът не бил използван в пълните си възможности, но по лично мое мнение той отдавна не е върхът на сладоледа и просто толкова си може (да, играх последния Unreal Tournament). Откъм звук нещата са сходни – ревове, писъци, викове за милост (излишни, както се оказа) – не дразнят и не пречат, а това ми се струва повече от достатъчно.

Ако питате дали Turok ще грабне някоя от наградите за игра на годината, отговорът най-вероятно е: не. Джитката не се взема толкова насериозно. Ако обаче искате да знаете дали ще си прекарате няколко напрегнати вечери, ловувайки динозаври из безутешна джунгла и дали ще ви е кеф – отговорът е: определено да. Започвайте веднага!

Автор: Пламен Димитров