Trine

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Спомняте ли си Lost Vikings? Една от първите игри, които Blizzard създават (тогава подвизаващи се под името Silicon & Synapse). За онези от вас, които не са били родени по онова време, иде реч за малка и изключително интересна платформър игра, в която играчът поема управлението на три викинга. Ерик, Балеог и Олаф. Целта е да използвате уменията на всеки един от тях, за да разрешите пъзелите в нивото и да продължите напред. Само Ерик може да скача и да тича бързо. Баелог пък стреля с лък и борави с меч. А Олаф носи голям щит, който може да използва и като парашут. Уловката е, че може да управлявате само по един от тях наведнъж. Проста, но ужасно увлекателна концепция… Ех, блажени времена. Не случайно от време на време се присещаме за тях, промърморвайки по някоя изтъркана реплика от типа, че днешните игри не са вече същите. И донякъде сме напълно прави – лъскави шутъри без покритие, прекалено сложни стратегии, за които трябват часове да ги разучиш, или пък просто поредният клонинг на поредната игра…

Гейминдустрията има навика да ни залива с всякаква боза. Но понякога се появява нещо наистина интересно. Буквално от нищото някое напълно неизвестно студио ражда заглавие, което те кара да се плеснеш по челото и да кажеш – „Еха-а-а!” . Trine е точно такова нещо –

нискобюжетна, но ужасно добра игра

напълно издържана в класическия дух на Lost Vikings, която ще ви пренесе в един изключително красив и магически свят, подчинен на законите на физиката.

Презентацията на играта е страхотна. Сякаш сте попаднали в истинска приказка. Дизайнът на декорите е разкошен – изпъстрен с шарени цветове и обекти с причудливи форми. Самите герои са сякаш директно излезли от някоя фентъзи разказ. А спокоен и плътен мъжки глас ще ви разказва на фона на всичко това историята за едно кралство на прага на разрухата заради немъртвата напаст. Както и за тримата герои, които ще се опитат да го спасят. Не по собствено желание.

Една спокойна нощ, когато всички отдавна са загасили свещите край своето легло и са нахлузили нощната си шапчица, ловката крадла на име Зоя, в желанието си да се докопа до малко повечко жълтици, се натъква на мощен артефакт. За нейно съжаление, той впримчва нейната душа. А за още по-голямо нейно съжаление – малко по-късно един разгонен магьосник и тумбест и благочестив рицар повтарят нейната грешка. Така душите на тримата нищо неподозиращи герои биват обвързани в едно. Няма мърдане. И докато се опитват да намерят начин да се измъкнат от неловката ситуация, те по случайност ще спасят и света от залелите го на талази немъртви същества.

В основата си Trine представлява шарен jump’n’run, напомнящ силно на Lost Vikings. Това, което го отличава от класическата игра на Blizzard, е физичният енджин, вплетен в света на играта, който ще бъде неразделна част от разрешаването на пъзелите. И разбира се – по-силно застъпеният екшън елемент. Отново

всеки един от тримата герои притежава специфични способности

Крадлата е въоръжена с лък. Отделно от джоба си вади специални кукички, вързани към въже, които може да забива в дървени повърхности и по този начин да достига до иначе недостъпни за другите места. Никой няма тези кукички, това са, подчертавам, специални кукички.  Зоя, разбира се, е и най-ловка от тримцата.

Магьосникът от своя страна пък изглежда напълно беззащитен и по дебилизъм напомня леко на Ринсуинд. Той все още не знае как точно се прави заклинанието за огнени топки, но умее да създава буквално от нищото различни предмети. Е, първоначално единствено с формата на квадрат, но и това не е малко. Достатъчно е да задържите левия бутон на мишката във въздуха и да го „нарисувате” – подобно на магиите в Black & White. Така магическият клуб ще изникне в света на мага и ако имате малко повече късмет, може и да падне върху главата на някой скелет. Друга специфична характеристика на този герой е, че има възможност да мести предмети от едно място на друго отново единствено и само с помощта на магията, което е незаменима негова способност при разрешаването на много от пъзелите.

И накрая идва ред на рицаря. Както вероятно сте предположили, той е боецът в групата и ще бъде най-често използваният герой в отбора, когато ще искате да се справите срещу орда от скелети. Освен с меч той е екипиран и с голям щит, който блокира всички удари (стига да го насочите в правилната посока). Уви, той няма функциите като този на Олаф, но пък не е и необходимо.

Щипка ролеви елементи

Подобно на Lost Vikings и в Trine може да управлявате само по един герой наведнъж. Превключването между тях се осъществява с лекота. За тази цел служат клавишите 1, 2 и 3. Без значение с кого играете обаче, ще трупате точки опит под формата на зелени колбички. Когато съберете 50 от тях, ще вдигнете ниво на опит и ще имате възможност да ъпгрейднете уменията на героите си. Например да увеличите шанса на рицаря да нанесе критичен удар и да превърнете обикновения му меч в огнен. Или пък крадлата да изстрелва по две стрели наведнъж. А защо не магът да не може да създава по два магически куба наведнъж, без първият да изчезва? Имайте предвид обаче, че повечкото зелени колбички са на трудно достижими места, така че ще трябва да се поизмъчите мъничко, преди да се доберете до тях.

С течение на времето ще откривате и нови умения и за тримата си герои. Така например в един момент магът ще се научи да създава нов тип предмет – магическа дълга дъска, която да полага върху иначе непроходими пропасти. Рицарят пък ще може да се научи да вдига някои тежки предмети и да ги замеря по противниците си. Въобще – ролевите елементи хич не са за подценяване. А към тях можем да прибавим и най-различните артефакти, с които да подобрявате боеспособността и на героите си. Все елементи, които отсъстват от повечето подобни игри.

Кооперативният режим е страхотен

Безспорно най-силната страна на Trine са пъзелите и всевъзможните начини, по които може да ги разрешите, използвайки уменията на който и да било от тримата герои. Както вече стана дума – физичните закони в играта действат с пълна сила. Между другото – препоръчвам ви да играете задължително с приятел. Просто трябва да изкопаете отнякъде един геймпад. Тогава ще видите къде е истинската сила на Trine. Да речем, че вие сте маг, а приятелят ви – воин. Как да стигнете до платформата на няколко метра над вас? Магът ще се качи на малкото дървено кубче, а войнът ще го замери нагоре. После заклинателят ще направи една дъскообразна платформа, на която рицарят ще стъпи и ще бъде пренесен догоре с помощта на левитация. И това е само един от безбройните подобни случаи. Незнайно защо обаче кооперативният режим е може би най-малко рекламираният аспект на Trine…

Във визуално отношение нямам абсолютни никакви забележки. Както вече казах, дизайнът на всеки един елемент е перфектен. Самата игра пък, при все че тежи по-малко от 600 мегабайта, изглежда прекрасно. Въобще – не мога да се сетя за почти нито един минус, освен липсата на онлайн кооперативен режим и че рано или късно Trine достига до своя край. Очаквам обаче следващото заглавие на Frozenbyte с нетърпение.

Автор: Владимир Тодоров