Transformers: The Game

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 05 авг. 2007

Чакат ви експлозии, жестоки битки и… споменах ли вече експлозии?

В крайна сметка развлекателната индустрия е точно това. Бизнес. Няма причина за терзания, че от Холивуд са решили да претворят всевъзможни малко или повече изпитани лицензи в кинолента. Известно е също така, че сегашната мода повелява малко преди премиерата на такива продукции да излизат вързани с тях игри. Но докато повечето от тези филми са на приемливо ниво, окомплектованите игри нерядко са посредствени, едва ли не правени колкото да се отбие номерът и да се подметне поредната залъгалка на купувача.

Такъв ли е случаят и с Transformers? След като го гледах, определено мога да кажа, че филмът е жесток. Макар очеизвадната рекламна кампания на американския производител на автомобили General Motors, той е превъзходна (около два часа и половина) комбинация от изненадващ хумор, брутален екшън и добре изградени персонажи. Нека обаче не се бъркам в работата на филмовите критици, а да споделя с вас мнението си за Transformers: The Game.

Историята в Transformers разказва за епична борба от галактически пропорции, битка между автоботите и техните зли врагове – десептиконите. Десетилетия от комикси и анимационни сериали описват сагата в куп детайли, и може би затова авторите на играта са решили да дадат само супер сбитата версия на въпросите „защо” и „как”. Накратко: борбата за могъщия артефакт, известен като AllSpark, искрата на живота за трансформерите, пренася конфликта на живите машини върху нашата „мирна” планета.

Доброто

Можете да избирате между двата лагера. Ако предпочитате да сте закрилник на слабите и търсите свещения AllSpark не за собствени облаги, задружният отбор на автоботите ще ви приветства. Ако пък законът на джунглата ви е присърце, обичате да сеете разруха и жаждата за мощ гори бурно във вашите вени, при десептиконите ще намерите сродни души.

С едно изключение – всеки от детайлно изобразените трансформери в играта може да… изненада, това никой не го очакваше… се трансформира! Някои от разумните роботи се преобръщат пред очите ви на автомобил, други – на летателен апарат. Всеки има два типа дългобойни оръжия, а в роботска форма разполага и с почти непробиваем енергиен щит, може да раздава юмручна справедливост и да замеря противника с разни дреболии като автобуси, танкове и каквото друго попадне в металните му лапи. Което на практика означава почти всичко: автомобили, дървета, стълбове, рекламни пана, парчета от сгради…

Къде каквото виждате, все може да бъде превърнато в горящи отломки. Светът наоколо е почти напълно разрушим, с което графичната система на играта се справя отлично.

Лошото

Откъде да започна? Като изключим това, че драгата ни планета е превърната в игрално поле за гигантски аватари на унищожението…
Още в началото вероятно ще забележите, че голяма част от невероятните колатерални щети, които ще причините, се дължат предимно на умопомрачителните контроли на играта. Утешително е, че, независимо дали ще се пробвате с клавиатура и мишка или пък с геймпад, положението е еднакво зле.

Не е никак малка вероятността да ви се прииска от сърце да брутализитате както менютата за конфигурация на управлението, така и създателите и техните семейства. Като капак не може да контролирате близостта на камерата, а трябва едновременно да се мъчите с овладяването както на нейната позиция, така и на движенията на персонажа ви. Наличният радар може да е някаква частична утеха, но това не променя факта, че трансформирате ли се в нещо летящо, директно губите всякаква прецизност. В автомобилен режим също ви чакат мъки, въпреки че там нещата да са малко по-добре.

Макар че щатската армия настойчиво ще се опитва да ви създава проблеми, битките робот срещу робот ще са основната ви грижа. В тях дългобойното въоръжение е направо безполезно заради смешните щети, които нанася на други трансформери и факта, че всички освен най-хилавите врази перфектно го неутрализират с енергийните си щитове. В крайна сметка се оказва, че бойните тактики са силно специфични и ограничени от това срещу какво се изправяте. Против трансформера тип бетоновоз примерно единственият подход е да го замеряте, докато го повалите, а после да награбите самия него и да го запратите нанякъде.

Някой каза, че Transformers: The Game е като GTA с гигантски роботи. И наистина, известна прилика има, макар и повърхностна. Нивата в играта са порядъчно огромни, детайлни и бъкащи с движение. Това обаче само още повече подчертава какъв огромен пропуск са направили авторите на играта. Вярно, тук-таме могат да бъдат намерени кратки подмисии и тайни наградки, отключващи бонус съдържание като филмови трейлъри, картини, нови скинове и модели. Това обаче е всичко. Липсва дълбочина, а оскъдната история отстъпва път на безпощадното разрушение, която е единственият възможен тип взаимодействие с околната среда. Като за капак, макар да може да превърнете в развалини цял град, няма начин да погубите дори най-мизерният случаен минувач. Е, те крещят и панически бягат от вас, но остават невредими дори след пряко попадение от способна да срине небостъргач ракета.

Накрая

Страхотна графика, добро озвучение, пропилени възможности. Това е, което аз видях. Знам обаче, че не всеки го притеснява ограниченото AI, а при достатъчно упоритост и със шантавите контроли не е чак толкова трудно да се пребори човек.

Ако всичко, което искате, е да направлявате яко изглеждащ, трансформиращ се робот и да сеете разруха, радвайки се на ярки експлозии, Transformers: The Game предлага точно това и ще ви предостави приятно, топло чувство на задоволство, помрачено само от невъзможността Мегатрон да награби и разчлени някое кървящо двуного.

Останалите просто ставаме свидетели на поредния прибързан страничен продукт от маркетингова кампания. Плачевното е, че от тази игра наистина можеше да излезе нещо страхотно.

Автор: Борис Цветков