Transformers: Revenge of the Fallen

Всички знаете каква е разликата между поредната игра, която инсталирате, за да убиете няколко часа, и заглавията, които не са помръдвали от харддисковете ви вече с месеци, дори години. Разликата е най-общо казано в цялостното усещане – защото само добрата графика или хубавият сюжет едва ли могат да ви заковат пред монитора за дълго.

Transformers: Revenge of the Fallen не е лоша игра, но определено не носи усещането на хитово заглавие. Причините за това са посредствената визия, лошото управление, високата повторяемост и липсата на динамика.

Лоша комбинация

Безспорно потенциалът пред заглавието е голям. Все още не е изключено следващата част да придобие златен статус. За да се случи това обаче, трябва да се преодолеят някои съществени недостатъци. На първо място според мен е управлението, което лишава играещия от динамиката, която принципно предполага игра с такава тематика и сюжет. На второ място идва зле избраният метод за представяне на историята – начупване на сюжета и нелинейна последователност на мисиите, които можете да избирате от централизираните управления на Аутоботите и Десептиконите. Създава се усещането за цикличност – минавате мисия, където трябва да сритате малко роботски задници, за да направите един ъпгрейд и да отидете на следващата мисия, където трябва… да сритате няколко роботски задника… Това са само три забележки, но важни за цялостното усещане от играта.

Да спасим човечеството

Признавам си, че все още не съм намерил време да отида да гледам филма Transformers: Revenge of the Fallen. Доколкото разбирам обаче, играта има връзка с неговия сюжет. Това обаче не е толкова важно. Всъщност това, което се случва в играта, с две думи, е съвсем елементарно. Десептиконите се опитват да събудят върховния злодей Мегатрон, който лежи на дъното на океана, посредством частица от „искрата”, а Аутоботите всячески се опитват да помогнат на хората в битката срещу Десептиконите. Горе-долу с това се изчерпва действието в играта. То се развива на няколко континента. Започва в Китай, след това се прехвърля в САЩ, където битката се пренася на различни дестинации – преобладаващи са сраженията в градска среда.

Преживяването ви в света на трансформърите е разделено на отделни мисии. След всяка от тях ще получите известен брой точки, с които след това можете да подобрите уменията си. Като да намалите времето за възстановяване на прегрелите ви оръжия, например. Има и други задачки-закачки, които би трябвало да закрепят вниманието ви по-дълго, но бих поспорил относно тяхната ефективност. Раздават се разни медали, ако се справите добре с дадена мисия и т.н. Всеки от роботите е въоръжен освен със смайващо име от типа на Bumblebee и Optimus Prime и с няколко специални умения и оръжия. 

Всичко това щеше да е страхотно, ако всъщност самите битки, самият екшън, който би трябвало да е сърцевината на заглавието, не изглеждаха като на забавен каданс. Проблемът според мен идва основно от усложненото управление, което превръща роботите, които управлявате, в тромави купчини метал. Оставяме на страна странните клавишни комбинации, които трябва да правите, за да изпълните по-специални удари (задържате shift, после space и пускате shift, без да пускате space, например). Това е малко досадно, но определено се свиква. Справяли сме се и с по-сложни игри, както се казва. Основният недостатък е липсата на динамика. Роботите са тромави, а когато преминат в режим на автомобили – трудно управляеми. Често пъти попадате в престрелка и секунди наред не можете да се ориентирате какво се случва, кой и откъде ви стреля. Да не говорим колко голяма е драмата, ако машината ви не е достатъчно мощна и има леко накъсване.

За финал ще споделя нещо, което вероятно съм писал десетки пъти из страниците на списанието: хвала усилията на разработчиците – вероятно ще избият инвестицията си в проекта, имайки предвид популярността му, но е жалко, че потенциалът, който се крие именно в тази вселена, отново не е реализиран. Все пак говорим за роботи и автомобили, а както знаем – почти всеки обича да троши роботи и автомобили.

Може би е въпрос на субективни предпочитания, но смятам, че играта щеше да се възприема по много по-различен начин, ако управлението беше по-функционално, динамиката на лице, а историята – поднесена по оригинален начин, намаляваща усещането за повторяемост на събитията и задачите…

P.S. Щях да пропусна да спомена за визуалните поклонници, че графиката е средна работа. Дори клони към слаба работа – особено ако не разполагате с двуядрен процесор и 9-та серия видео карта nVidia.

Автор: Асен Георгиев