Torrente

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Е, можеше и по-зле да е. Например ако да трябваше да играете кука в български условия. 😉 Но шегата настрана. След това крещящо надзаглавие, което вероятно е привлякло погледа ви, би било добре и да ви светна за какво точно иде реч. Това е едно най-обикновено и относително лесно за изиграване аркадно шутърче, което се опитва да намери своето място на претъпкания с какво ли не геймпазар. Веднага щом видите интрото на Torrente плюс шареното и приятно изрисувано основно меню, в което курсорът на мишката представлява бръмчаща муха (може да бъде размазана с един бърз десен клик) ще разберете, че ще си имате работа с доста приятно заглавие. Ще се сблъскате с понякога биещо към черните тонове чувство за хумор. И това не е случайно, тъй като играта е направена по една свежарска испанска комедия от 98-ма и последвалото продължение със същото заглавие. Уви, това е и единственото положително нещо, което играта е успяла да наследи от въпросния филм. Всичко останало подлежи на строго мъмрене. Но нещата по реда си.

Глупавата ръка на закона

Главният герой в това идиотско екшън-приключение е Хосе Луис Торенте – непохватен, корумпиран ушев, отстранен несправедливо (според него) от полицията поради идиотското му поведение в отминал случай. Той е с овално коремче и плешиво теме, върху което грижливо са прехвърлени няколко дълги косъма за заблуда на обществото, че там горе има нещо, което може би вирее. Следват големи правоъгълни цайси и вонящи на бира мустачки. Въобще Торенте е олицетворение на пълния във всяко отношение загубеняк, който по незнайно каква причина решава, че претъпканият с престъпни групировки Мадрид се нуждае именно от неговите умения на частен детектив.

Най-странното в случая е, че този абсолютен кретен винаги успява да се справи с мисията си – волно или не. Така или иначе в своите очи той е “истински професионалист”, когото “жените обожават” и се избиват коя по-напред да му направи свирка в джакузито след края на работния ден. Въобще, когато човек се вземе твърде на сериозно, нещата почти винаги излизат извън контрол…

Нищо ново

Torrente може да бъде разцъквана както от първо, така и от трето лице, като едната перспектива е най-подходяща за провеждане на престрелки, а другата – за разходки из Мадрид. Като вид задачите в играта са доста разнообразни – обезвреждане на експлозиви, снайперски проявления, предпазване на човек на име Куко, чийто очи са завързани, от неприятна за него смърт (като например падане в градските канали), ескортиране на важни клечки, помагане на група туристи да си хванат автобуса и т.н. За да ги изпълните обаче, трябва най-често просто да се доберете от точка А до точка Б, а по пътя си да отстраните един билюк бандюги, което в по-късен етап от играта започва да става леко досадно.

Като заговорих за гадове няма как да не спомена, че понякога, докато играех на Torrente, се чувствах така, сякаш наистина е настъпила нощта на живите мъртви. По подобие на отбор зомбита неуморните престъпници и престъпнички изникват постоянно буквално отвсякъде, а тяхната единствена цел в живота е да ви вземат душичката. Те се хвърлят устремено към вас без никакви наченки на изкуствен интелект и могат да бъдат убити с един-единствен изстрел – бил той в главата или в гръдния кош.

За сметка на това обаче Торенте е като същински терминатор. Една картечница например му взима някакви си мижитурни 3-4 точки (от общо 100) здраве. Това важи и за всички останали оръжия, като единствено изключение прави гранатометът, която очевидно е неговата Ахилесова пета, тъй като го убива на място. Една стъклена автобусна спирка обаче върши идеална работа за прикритие, тъй като почти нищо във виртуалния Мадрид не може да бъде унищожено.

Пикселче тук, пикселче там

Най-големият недостатък на Torrente е нейният енджин. Играта изглежда адски семпла. В нея отсъстват каквито и да било признаци на детайлност. Дори и автомобилният трафик е под всякаква критика. След няколко минути игра всички модели коли ще ви се струват познати до болка и често ще ви се приисква да се метнете под гумите на някой ТИР с риск да чуете тъжния стон на дебелака: “Кой е дал книжка на тези тъпаци?”. Да не говорим, че Torrente има навика да насича в по-напечени ситуации дори и на видеокарти от ранга на GeForce 6800 GT, което ме втрещи.

Всичко това донякъде се компенсира от адски забавното озвучение на главния герой, чиято испанска уста бълва на развален английски особено хумористични реплики, които само човек като него е способен да изрече. А когато най-накрая изпълни успешно дадена мисия, ще видите как започва неистово да се радва, тананика и танцува с някакви си негови стъпки, което няма как да не предизвика поне един бегъл трепет на устните ви в протежение към ушните миди.

Въобще Torrente е една несериозна игра. И ако искате да ви допадне, не бива да подхождате към нея особено придирчиво. Посланието й е простичко – във всяко ченге на тази земя се крие по един “Торенте”. Въпросът е доколко човек позволява на тази му тъмна страна да надделее над здравия разум. В най-добрия случай играта би могла просто да ви разсмее и да ви надъха да потърсите двете части на едноименния филм с рекламни слогани: “А вие си мислехте, че испанското кино се е оправило” и “Никога досега не се е появявала по-глупава втора част”. Ако искате обаче нещо по-така, една по-хардкор геймка, определено не звъните на правилната врата. И то в месеца на Half-Life 2.

Автор: Владимир Тодоров