Time Machine

Едва ли за някого е тайна, че класическият куест (или адвенчър, ако предпочитате) изживява последните си дни. Да, Grim Fandango беше наистина голямо постижение, но нека не забравяме, че хитът на Lucas Arts приличаше далеч повече на интерактивен анимационен филм, отколкото на стандартен point&click куест.

Повечето от излезлите напоследък клонове на Myst се провалиха с гръм и трясък (Amerzone на Microids например) независимо от що годе позитивните ревюта. Сега е на път да се появи дори Myst 3, но сериозно се съмнявам в евентуалния успех на този проект. Дивелъпърите от Cyan без съмнение ще трябва да избират между новите тенденции в адвенчър жанровете и вече доста мухлясалия геймплей на Myst и Riven по простата причина, че двете нямат нищо общо.

Очевидно най-старият от жанровете в компютърните игри ще трябва да намери нова формула за новото хилядолетие или просто да изчезне.

Както сами знаете, опитите са вече налице. The Longest Journey на Funcom успя да изненада всички със свежите си идеи, интересната история и най-вече с доста приличната си графика. Заимствана от конзолните RPG (Final Fantasy) и сървайвъл хорър (Resident Evil, Parasite Eve) игри, комбинацията от предварително рендвани декори и 3D модели на персонажите явно пасва доста добре на новите адвенчъри. Най-новото заглавие от каталога на Cryo също използва графичен енджин, базиран на този модел.

Онези от вас, които очакват интерактивен вариант на едноименния роман на Хърбърт Уелс, вероятно ще останат разочаровани. От въпросната sci-fi класика е заимствана само идеята за пътуването във времето, както и самият Хърбърт Уелс – главно действащо лице и в играта.

Историята на Time Machine започва през една мразовита зимна нощ на не чак толкова далечната 1893 г., когато мистър Уелс се кани да изпробва своето най-велико откритие – Машината на времето. Очевидно миналото не го вълнува особено. Бъдещото му се вижда далеч по-интригуващо. Няма нищо лошо в това човек да иска да разбере как ще стоят нещата след 100, след 200, че дори и след 300 години, но чак пък след 830 000! Да, в играта на Cryo Хърбърт Уелс се пренася с цели 830 000 години напред в бъдещето.

Светът, в който попада нашият герой, поразително прилича на Атлантида от едноименната игра пак на Cryo, с което не искам да кажа нищо лошо, разбира се. Последното нещо, в което могат да бъдат обвинени момчетата от Cryo, е липсата на въображение. И така, светът на бъдещето според тях е пустинен, с архитектура, доста сходна с близкоизточната, и обитатели, които приличат на членовете на кое да е номадско племе от далеч по-близката земна история. Леко банално, но почакайте – интересното тепърва предстои.

Светът на бъдещето се разтърсва от “времеви бури”, които много тормозят местните жители. Разбирам ги. Човек сигурно би се чувствал ужасно, ако не знае дали утрешният ден най-неочаквано няма да се превърне във вчерашен и обратното. Освен това, сигурно ще се съгласите, е леко изнервящо да започнеш деня си като пубертет, по обяд изведнъж да се окажеш побелял старец, а надвечер пеленаче с изплескан памперс.
Всъщност не съм сигурен дали памперсите са познати в света на Time Machine… Както и да е, сигурен съм, че схванахте идеята. Не сте?!! Добре де, когато те застигне такава “времева буря”, тя не просто ти напълва обувките и врата с пясък, ами те захвърля в произволен момент от твоя живот, независимо дали вече си изживял тази част от него или не.
Логично е и в този свят да има нещо гнило, иначе нямаше как от това да се получи приключение (това е значението на странната думичка “адвенчър”). Историята ще се види твърде засукана на феновете на Tomb Raider, но пък адски ще допадне на всеки куест ветеран.

Това, което може би няма да допадне на куест ветераните, е геймплеят. Не знам защо, но 90% от феновете на Myst, Shivers, че дори и на Gabriel Knight и Phantasmagoria, бягат като дявол от тамян, когато чуят да се споменава думичката “екшън”. Защото като теглим чертата, Time Machine би могъл да мине и за екшън-адвенчър. В духа на славната Cryo традиция и в тази тяхна игра ще има да се чешете не един и два пъти по главите. Не, че от Time Machine се хваща пърхот, а в играта има много логически загадки.

Още по-голямо удоволствие обаче ми достави майсторски вплетеният в геймплея екшън. Нашият герой може да използва магии, да стреля с причудливи оръжия – все действия, които са неделима част от истинското приключение. И все пак това не е Tomb Raider. Атлетизмът на миниатюрния Хърбърт Уелс се изчерпва с умението му да тича. Забравете за висенето над бездънни пропасти, за катеренето по въжета, за салтата и за другите гимнастики в стил Лара Крофт. Всъщност мистър Уелс не може да направи дори едно прилично кълбо напред. Странно, макар да съм голям почитател на класическия екшън-адвенчър (разбирай Drakkan, Soulreaver, Shadowman и пр.), нито една от гореспоменатите екстри не ми липсваше особено. От тях на практика нямаше нужда. Каква е причината? Амбицията на Time Machine очевидно е по-скоро да бъде куест от ново поколение, а не просто поредният “third person” екшън-адвенчър.

Малко по-горе споменах нещо за графичния енджин на играта, пререндвани декори плюс тримерни персонажи. Основното преимущество на пререндваните декори е тяхната детайлност, а най-големият им недостатък – фактът, че те всъщност са прекрасен фототапет и нищо повече. Колкото и интригуващо да ви изглежда примерно някой от сандъците по този “фототапет”, вие така и няма да разберете какво има в него. Явно дизайнерът на играта е решил, че не ви и трябва да знаете. Много им здраве на сандъците. Онова, което на мен ми скъса нервите, са сградите, в които не можеш да влезеш. Мамка му, какъв тогава е смисълът от тях! Усещането е точно като да се засилиш срещу боровата горичка на стената в нечий хол, само за да залепнеш на нея като анимационен герой.

Иначе в графично отношение всичко останало в Time Machine е на доста прилично ниво. Макар и с леко дървени движения, персонажите в играта изглеждат детайлни и интересно замислени. Пичовете от Cryo заслужават специални поздравления за динамичната камера, която на практика компенсира голяма част от недостатъците на пререндвания фон. Героите никъде не изглеждат просто “лепнати” върху декора, а слизането и изкачването по стъпала, заобикалянето на колони и стени, както и другите тънки моменти, са изпипани добре.

Май тук му е мястото да изразя бурния си възторг от FMV (full motion video) анимациите в играта. Заедно с убийствените саундтракове те от край време са се превърнали в запазена марка на Cryo. Както интрото, така и междинните анимации са перфектно изпълнени и оригинално замислени, а ролята им в създаването на атмосферата на Time Machine е огромна.

На финала няколко думи за изкуствения интелект на Time Machine. Нека си припомним, че това, разбира се, не е фърст пърсън шуутър или дори класически екшън адвенчър, както споменах по-горе. Тогава за какъв изкуствен интелект става въпрос? За умерен. На практика от по-сериозен няма и нужда. Но аз поне не видях нито веднъж някой от минувачите в сравнително оживените населени места да е забучил нос в близката стена и да крачи бодро на едно място като средно кадърен брейк денсър. Нещо повече, при всеки нов опит да заговоря някой от ключовите персонажи в играта те ме посрещаха с различна реплика, вместо да повтарят едно и също като телефонни секретари. Останалите просто ме подминаваха с по някое умерено раздразнено изречение и то в поне три-четири варианта. Дребни неща, ще кажете. Но я си припомнете в колко игри те са изпипани както трябва?

Time Machine няма да преобърне света на игрите с главата надолу. Това е по-скоро един доста приличен опит, който ще се види твърде скучен на хардкор геймърите (Quake, Starcraft, FIFA) и твърде странен на феновете на Мис Лара. Онези, на които препоръчвам тази игра с две ръце, са хората, измъчвани от носталгия по доброто старо време на King’s Quest, Space Quest, Quest for Glory, Indiana Jones and the Fate of Atlantis… Да изброявам ли още? Мисля, че схванахте идеята. Хайде, не бъдете твърдоглавци и опитайте нещо малко по-различно! Не забравяйте, че времената се менят. Само добрите истории си остават същите.

Автор: Ивелин Иванов