by PC Mania
Не знам дали ще се съгласите с мен, но напоследък жанрът на стратегиите в реално време сякаш е изпаднал в лека рецесия. Идеи не липсват, но интерпретациите им по-скоро навяват чувства на частично разочарование. Все повече хора си казват нещо от типа на “по дяволите, все пак това някъде сме го виждали, защо не се възползвате с пълни сили от предоставената ви свобода?!”… Геймърската общност все още не може да види достойна алтернатива на класическите заглавия в жанра като Starcraft и Red Alert с неговата втора част. Естествено, този жанр не е застрашен от деградацията, която от известно време разяжда походовите стратегии.
Апокалиптичните усещания в случая са излишни. Както вече стана дума, страхотни идеи не липсват. Fate of the Dragon е игра, която има какво да ви каже, има какво да ви предложи и ниският бюджет определено не личи от всеки втори неин пиксел. Fate of the Dragon е
нещо като геймърски вариант на Miramax
най-голямата независима филмова компания, която не е свързана с Холивуд. Практика на Miramax е да продуцира заглавия с ниски бюджети и добри идеи, които впоследствие се превръщат в суперхитове (е, не всички де). След такова интро сигурно вече се питате – какво ли е пък това?!
Това е една много, ама много интригуваща игра. Произведена е от малка и независима китайска софтуерна къща – Overmax Studios, и е продуцирана от Eidos. Това е стратегия в реално време, а действието се развива някъде преди около 15-20 века в Китай. Както разказва началното филмче, император Лин умрял и естествено всички благороднически родове проявили интерес към престола му. Страната била обхваната от хаос, а на трона се възкачил Дън Зу от рода Хан. Останалите родове обаче не били съгласни с този развой на събитията и започнала брутална война, в която “мнозина доказаха себе си в битки като герои”.
Трима от тези герои са обект на специален интерес от наша страна. Те са нещо повече от всички останали, защото успели да постигнат повече от останалите, взети заедно. Първият, Лиу Бей, бил властелин на Юга и господар на царството Шу. Вторият, Цао Цао, бил известен със своята бруталност и господствал на север в царството Вей. Третият, Сън Куан, не е ясно кое царство контролира, но за него се разбира, че е опитен дипломат и хитър играч на политическата сцена. Той е готов да се съюзи с всеки от другите двама, стига това да му донесе в дългосрочен план достъп до властта и контрол над така желания императорски престол.
Вярно, китайският ми никога не е бил силен, така че транскрипцията на горните имена е моя свободна интерпретация. Но началното филмче към играта е страхотно и според мен спокойно може да се мери с коя да е от анимациите, появили се напоследък на кино. В него можете да видите епичните размери на битката за обединение на разединеното китайско царство. Инсталацията на играта протича малко особено като само искам да отбележа, че има някакъв проблем с разпознаването на диска в CD-ROM-а, така че понякога като нищо да се чудите защо, по дяволите, за пореден път играта не тръгва.
Още със стартовия екран си личи, че
бюджетът е бил скромен
Това в никакъв случай обаче не трябва да бъде възприемано като слабост на играта. Даже напротив – наличието само на най-необходимите четири-пет опции всъщност улеснява неимоверно играенето и ви дава възможност да се потопите по-бързо в самото действие.
Fate of the Dragon е странен меланж между Starcraft като предистория и основна сюжетна нишка и Age of Emprires като геймплей, бойни единици и усещане за игра. Точно тук е майсторството на скромната китайска компания, която е успяла да постигне оптималната комбинация в смесването, без да липсват и нови идеи. Първоначално избирате с кого от тримата китайски герои да играете. Мултиплейърът също не е пропуснат.
Ако сте запален фен на стратегиите, няма да имате никакъв проблем с навлизането в играта. Ще имате нужда от малко време, единствено за да свикнете със странния китайски, който се лее от колоните. Уви, навсякъде китайският е основен и единствен начин за комуникация. Явно е нямало пари за озвучаване на друг език, но пък така се усеща автентичната китайска атомсфера. 🙂
Когато започвате нова кампания, имате възможност да стартирате с подробен туториал, който е много полезен и в който ви се обясняват леките особености в геймплея. Иновациите в това отношение могат да бъдат обединени под една дума –
Комплексност
Като всяка добра стратегия и Fate of the Dragon ви поставя пред предизвикателства, които могат да бъдaт преодолени само чрез правилното взаимодействие и последователност в решенията ви. Така например в играта не можете просто ей-така да обучавате бойни единици в казармите, конюшните или полигоните за стрелци. За целта първо трябва да създадете прости работници, които да пратите в казармите, където те получават съответната военно-строева подготовка и се превръщат в бойни единици. За да построите обикновените работници, от своя страна се нуждаете от жито и дървесина. Житото се добива във ферми. Колко странно, нали?! Особеното при фермите, както между впрочем и при всички сгради в тази игра (с изключение на академията, където развивате различни технологии) е нуждата от работна сила. С жито обаче се задоволява само простосмъртната рая. За войниците е нужен хляб и вино, а те се произвеждат в работилницата.
И като казахме “войници”, военната част на играта също крие някои любопитни моменти. Така например, когато тръгвате в бой, задължително е нужно да изпратите с войската си и обоз. В един момент вашите войници огладняват и ожадняват, точно както в реалния живот. Всяка бойна част има различен капацитет на издържливост, но щом видят обоза разпънат, всичките ви войни започват да плюскат като прасета, след което отново са готови за бой.
Както личи от горните редове, Fate of the Dragon съдържа елементи и на други особено популярни стратегии – Settlers, Ceasar… И някакси използването на чужди идеи изобщо не дразни. Даже напротив, в един определен момент си казваш – браво, все още има хора, които могат да правят хубави неща, без да изразходват многомилионен бюджет. За съжаление играта има някои малки бъгове, които обаче в никакъв случай не са тревожещи и дразнещи.
Системните изисквания са просто смешно ниски и тази игра ще работи абсолютно безпроблемно на всякакви компютри от Pentium с 32 мегабайта памет нагоре и каквото и да е видео.
Трудно мога да предам с думи удоволствието, което изпитах през дните, когато играех Fate of the Dragon. И то не беше породено от някаква зашеметяваща графика или революционен геймплей, а просто от удоволствието да играеш – просто и неподправено, достъпно за всеки.
Автор: Александър Бойчев