Thief: Deadly Shadows

Гарет е индивид, напълно осъзнаващ несправедливостите на живота. От малък израснал по улиците, той е бил принуден да избере единствения достъпен за него начин да си осигури “прилично” съществуване в корумпираното общество: да стане специалист по логистика. Или иначе казано, да взима от богатите и да дава на по-заслужилите от тях, тоест – предимно на себе си. Но да си прекалено умел в занаята, далеч не се оказва най-безопасното нещо. Особено ако започва да ти се носи славата, а мълвата за теб е достигнала ушите на могъщи и не особено доволни от дейността ти организации…

Светът на Гарет далеч не е познатото ни Средновековие. Механика и мистика съжителстват в него, покоите на гадатели са осветени от електрически фенери. Но тази симбиоза изобщо не е толкова мирна, колкото изглежда. Фанатици, жадуващи за завръщането на старите времена, или пък радетели за технологична чистота винаги се намират. Нашият антигерой Гарет вече дважди неволно се е превръщал в инструмент за осъществяването на подобни зли и радикални замисли.
Накратко: първия път нашият персонаж разбира твърде късно истинските мотиви на щедрия работодател, наел го да открадне древен артефакт. В създалата се неприятна ситуация Гарет губи едното си око, но в крайна сметка успява да предотврати вещаещ бедствие ритуал като заменя реликвата с дубликат. По този начин той спасява света и причинява гибелта на измамника.

Вторият инцидент пък е другата противоположност. Гарет получава механично око, с което да замени изгубеното си зрително сетиво, но отново се оказва работещ за недобронамерена личност. Този път целта на въпросната персона е да заличи всичко органично. Използвайки уменията си, а и с малко неочаквана помощ от страна на стара позната (онази, извадила окото му), Гарет отново закърпва положението, макар и на косъм.

Връщайки се в настоящето

виждаме, че крадецът-виртуоз не е престанал да се отдава на занаята си. Но, както можем да очакваме, нещата няма да останат спокойни задълго и отново ще сме свидетели на завладяваща и изпълнена с перипетии и обрати история.

Мнозина смятат, че първите две игри от поредицата Thief са култови творби, граничещи с произведение на изкуството. Това, че създателят им – компанията Looking Glass – затвори врати, със сигурност причини вълна от безброй разярени възгласи. Част от персонала, работил по двата проекта, обаче бе нает от Ion Storm. Обявяването на Thief: Deadly Shadows, разбира се, не закъсня. Трябва да призная, че първоначалният ми оптимизъм доста се помрачи, след като видях в какво се е превърнало продължението на Deus Ex, което бе създадено от въпросното геймстудио. Необходимо бе лично да се убедя, че любимият ми крадец не е станал жертва на зловещия X-BOX и нечия болна представа за “новаторски” дизайн.

Но да се върнем на промъкването, на вещите, сменящи притежателя си, и на понякога наложителното изненадване на нищо неподозиращи хора изотзад. Първо трябва да изясня едно нещо за тези, които не са попадали на предишните части от поредицата. Thief не е игра, в която безмилостно ще изтребвате всичко, изпречило се на пътя ви. Нито пък е възможно да го направите, дори и да искате. Директният фронтален сблъсък даже с един опонент е рисковано начинание, а да се изправите срещу повече противници си е почти еквивалент на самоубийство.

Най-доброто оръжие за близък бой, с което разполага Гарет, е една кама, по-подходяща за изненадващо “засаждане” между нечии плешки, отколкото за самозащита. В предишните си приключения крадецът разполагаше с меч, но явно сега авторите са решили, че мъкненето на тежкото парче метал би затруднило прецизната му работа. По този начин те са си намерили и удобно оправдание да опростят бойната система. Няма да можете да парирате, само ръгате бясно и се молите този срещу вас да загине, преди да ви е довършил. Е, това е донякъде е оправдано – все пак Thief 3 е игра, която можете да превъртите, без да се налага да пращате в отвъдното когото и да било.

Арсеналът на крадеца

естествено далеч не се ограничава с камата. Гарет не се разделя с малката си бухалка, идеално приспивателно за всеки лекомислено обърнат гръб. Късият лък също е безценен инструмент, особено когато са налични шест различни вида стрели. Функциите на всяка от тях са доста специфични. “Водната” стрела примерно служи за загасяване на факли, разположени на неудобно за Гарет място и за заличаване на петна кръв, ако все пак елиминирането на някого е било неизбежно.
“Шумосътворителят” пък е идеален, за да насочите вниманието на стражата в желана от вас посока. Е, свършат ли ви стрелите от този тип, винаги можете метнете някой намиращ се наоколо предмет. Имайте предвид обаче, че този номер не е чак толкова ефикасен. Стрелата с мъх пък можете да използвате както за да направите мека постеля, заглушаваща стъпките ви по метална повърхност, така и за да задушите някой като я изстреляте в лицето му…

Но стига толкова за стрелите – все пак разполагате и с други джаджи. Мини, заслепяващи гранати, лечебни отвари, ръкавици с шипове за катерене по стени – това са все неща от вашия арсенал… Заключените врати също рядко са проблем за някой, който е свикнал да живее с комплект шперцове на колана. Разправата с ключалка обаче не е автоматична процедура и ще ви трябва малко практика, преди да хванете цаката на различните типове механизми. Все пак продължителността на времето, прекарано в клечене пред бравата, увеличава периода, през който някой патрулиращ страж може да попадне на вас.

Thief е игра с

уникална атмосфера

Ето една малка сценка, която ще ви даде поне бегла представа за това, което ви очаква…

Гарет е забелязал един от най-добрите приятели на всеки крадец: отворен прозорец. С лека засилка по покрива на конюшнята той скача, хваща се за перваза, набира се и вече е в дълъг тъмен коридор. Използва механичното си око, за да види повече подробности в мрака, и се уверява, че лекото похъркване, дразнещо слуха му, идва от стражар, заспал на стола си до вече изгорял факел. Пътят след това се разклонява. Но може би първо си заслужава да се провери вратата, над която “бди” дремещият. С тиха стъпка Гарет се приближава и разглежда ключалката. Нищо сложно, би могъл да я отвори, без да събуди пазача. Крадецът се захваща за работа и вече е наполовина приключил, когато до ушите му достига шум на далечни стъпки. Край ъгъла на коридора започват да танцуват бледите сенки, хвърляни от приближаваща се светлина. Крадецът бързо приключва своето дело и тихо се шмугва в сумрачната стая, нежно затваряйки вратата зад гърба си. Влязъл е в нечий кабинет. Бързо намира място, където да се скрие, защото в коридора женски глас вече чете конско на заспалия. Стиснал любимата си бухалка, Гарет търпеливо чака. Вратата се отваря…

Мракът и тишината са ваши съюзници, светлината и неволно вдигнатият шум – ваши смъртни врагове. Контролираните от компютъра персонажи реагират на всякакъв звук, забелязват липсата на ценни предмети и на свои другари. Ако нещо им се стори подозрително – разследват, за да се уверят, че всичко е в порядък. Ще надничате зад всеки ъгъл, ще наблюдавате маршрута на патрулиращите, търпеливо ще се прокрадвате в сенките, ще се долепяте до стената, затаявайки дъх. Когато се налага и в зависимост от стила ви на игра, ще цапардосвате някой по тила или пък ще пронизвате със стрела нечие гърло. При подходящи обстоятелства можете и да съборите нещо тежко на нечия глава. Повечето повалени противници ще трябва да замъкнете на някое затънтено място, за да не бъдат открити преждевременно. Всяко сериозно невнимание или немърливост биха могли да ви докарат бясно търчене из коридорите и тумба псуващи подире ви индивиди, искрено желаещи да намалят броя на крайниците ви или да смалят вашия ръст с една глава.

Играта е

не просто поредица от мисии

След успешен удар ще трябва да обиколите и улиците на града, продавайки плячката си и купувайки необходимото оборудване от съответните магазини. Обикновените минувачи няма да ви обърнат много внимание, освен ако не ви усетят, докато се опитвате да се запознаете със съдържанието на кесиите им. Всеки градски страж обаче добре помни физиономията на Гарет и веднага е готов да вдигне тревога, ако ви зърне. В града се подвизават и няколко фракции, с които ще си изградите взаимоотношения – приятелски или не чак толкова в зависимост от това какво, от кого и за кого сте крали.

Deadly Shadows използва графичната система на Deus Ex: Invisible War, но изненадващо върви по-гладко и изглежда по-добре от въпросната игра. Разбира се, минималните системни изисквания си остават все така стряскащи, но видите ли веднъж третия Thief, и дума на недоволство няма да промълвите. Повечето играчи, които не разполагат с видеокарта от високия клас на предпоследното поколение или нещо по-мощно, надали ще се насладят на максималните детайли. Но дори с по-скромни настройки светлините и сенките изглеждат зашеметяващо. Единствен кусур, явно докаран от X-BOX-адаптирането, е, че текстурите на някои обекти не са чак толкова ясни, когато ги приближите повечко.

Играта поддържа последната версия на EAX и ако имате подходящата звукова карта и съответните колони, без проблем ще можете да усетите къде се намира източникът на всеки звук, а това е нещо от жизнена необходимост в занаята на Гарет. Персонажите разполагат с тонове майсторски озвучени реплики, така че рядко ще чуете лафовете да се повтарят. Често диалозите са доста забавни и ще се спирате, само и само да ги изслушате. През повечето време музиката изобщо не се натрапва, явно за да можете по-добре да усещате тишината. Но когато трябва, тя набързо ще се намеси, за да ви вдигне адреналина на макс.

Thief 3 предлага увлекателна история, изключителен геймплей и убийствена атмосфера – комбинация, която неведнъж ще ви накара да потръпнете или да скочите от стола. Това е един от онези шедьоври, при който първо, преди да започнете да играете, дърпате пердетата или чакате навън да се стъмни и гасите всичкото осветление. Мултиплейър няма, пък и ми е трудно да си представя какъв би могъл да се направи, освен кооперативен. Соловата игра обаче е достатъчно дълга, за да гарантира безкрайни часове интензивно преживяване. Нещо, което изобщо не е за изпускане.

Автор: Борис Цветков