The Witcher

Няма нищо по-отвратително от тези… чудовища, които оскверняват природата и се подвизават под името заклинатели. Те са деца на нечиста магия и вещерство, безскрупулни негодници без съвест и добродетели. Същински изчадия адови, които са способни единствено и само да отнемат живота на другите. Заклинателите нямат място сред скромните и честни люде.

За ваше нещастие, драги мои, вие сте именно един от тях.

Заклинател, току-що върнал се от смъртта. Както виждате, представата, които другите хора са си изградили за вас, не е особено приятна. Това обаче не бива да ви притеснява, защото всяка монета има две страни. А в The Witcher – амбициозната игра на едно малко, неизвестно студио – нищо не е просто черно и бяло.

Създаден от развинтеното въображение на полския писател Андрей Сапковски, този свят ще ви изненада със своята красота, необятност и жестокост. Трудно е да се адаптирате към него – повечето хора се страхуват от вас, а онези от тях, които успяват да погледнат в студените ви очи, обикновено ви мразят до мозъка на костите си. Но успеете ли, очаква ви нещо наистина стойностно…

Един ден в The Witcher

По пладне най-често е спокойно и хората вършат обичайните си задължения – орат на нивата, чистят покъщнината си или просят по улиците на града. Когато завали дъжд, бързо се втурват под навеса и проклинат лошото време. Или просто отиват да запият в местната кръчма. Там почти винаги има малка дървена дъска, на която е пълно с обяви за работа, свързани обикновено с чудовищата, които притесняват хората в района. Ако решите да се отбиете и вие на подобно място, със сигурност ще си намерите нещо за вършене – ще се включите в юмручен бой просто за удоволствие, за да размажете мутрата на някой едряга, ще се пробвате на покер под формата на увлекателна мини игра, ще платите на бард да ви изсвири най-новата си мелодия, или пък ще се заиграете със сексапилната сервитьорка и ще се усамотите в някоя от горните стаи, за да се отдадете на плътски удоволствия.
Щом слънцето залезе обаче, настъпва царството на чудовищата.

Безплътни кучета започват да скитат по пътищата между селцата, люспести чудовища излизат край бреговете на езерото и немъртвите създания започват да бродят из гробищата. Тогава идва и вашето време – приготвяте двата си меча, закачате брадвата на кръста си, слагате малката кама в невидимия джоб на крака си и сте готови. Все пак някой трябва да разкара изчадията. А и със сигурност не бихте отказали някоя и друга жълтица, която да влезе в кесията ви като отплата.

Меч и магия

Това, което прави заклинателите толкова добри убийци на чудовища, са техните рефлекси и умението им да правят малко на брой, но за сметка на това полезни магии. Неслучайно другите хора ги наричат мутанти. Еликсирите, в чиято направа са се специализирали (за тях след мъничко), променят генетичния им код, а често и външния им вид. Затова например Гералт има снежно бяла коса и убийствено пронизващи зеленикави очи.

Трябва да си призная, че на пръв поглед битките ми се сториха доста странни. Цъквате веднъж с мишката върху чудовището или човека, който искате да елиминирате, и Заклинателят започва да изпълнява своята поредица от удари. Когато приключи, курсорът на мишката придобива формата на пламък, което означава, че е време за следващата поредица. Ако успеете да натиснете левия бутон на мишката навреме, героят ще се втурне в нова серия, която обикновено е по-мощна от първата.

След това пламъкът отново се появява и идва ред на последната, довършваща партида от удари. На по-високо ниво на трудност визуални подсказки за края на всяка серия няма да се появяват, а вие ще трябва да се ослушвате например за специфични звуци, които ще ви напомнят, че е дошло времето за ново комбо.

Сребро и стомана

Всеки заклинател носи обикновено по два меча – сребърен, който е подходящ за бой с чудовищата, бродещи из света, и стоманен, предназначен за хора. Само с тях той може да се възползва от специфичните си бойни техники – Strong, Fast и Group. Първата е подходяща за по-големите и по-корави противници, следващата за по-хилавите, но по-бързи, а последната е най-полезна, когато сте обградени от множество гадове.

Заклинателят може да използва и други оръжия, но с тях тези техники не действат. За сметка на това обаче една брадва да речем има шанс да нанесе продължително кървяща рана на противника ви, факлата – да го възпламени, а някой дървен прът – да го събори на земята. От вас зависи с кое острие ще предпочетете да елиминирате врага.
Добрата новина в случая е, че може да спирате The Witcher на пауза, подобно на Neverwinter Nights, и да прецените възможностите си внимателно, включително коя и от гледните точки е най-подходяща – далечна и близка изометрична или OTS (над рамото, от типа на повечето RPG-та от трето лице).

Дневникът на героя също е особено полезен в такива случаи. Той се обновява постоянно с информация за произхода на съществата, техните силни и слаби страни и необходимите тактики, които би трябвало да използвате, за да ги победите. Тук ще намерите подробно и увлекателно описание и на всяка една местност, герой, алхимична съставка и въобще – на всичко, свързано със света на The Witcher. Така че всеки път, когато решите да се просветите във вселената на Сапковски, можете да го направите чрез дневника си.

Отварите на Заклинателя

Алхимията е може би един от най-интересните моменти в The Witcher. Чрез нея, само когато започне да медитира, Заклинателят може да приготвя най-различни по вид и действие еликсири. Някои от тях ще му помагат да вижда в тъмното, други ще увеличават рефлексите му, трети ще регенерират издръжливостта му и т.н. Ако искате, имате възможност да си направите и специални мазила, с които да покриете острието на мечовете си и по този начин да ги направите по-ефективни срещу призраци, да речем. А за онези от вас, които предпочитат по-експлозивни неща, вероятно ще се радват да разберат, че в малко по-късен етап от играта Заклинателя ще започне да си прави и собствени бомби, които да му помагат по време на битките.

Алхимията е създадена така, че да ви улесни пребиваването ви в суровия свят на The Witcher. Ако се пуснете на най-лесната трудност, тя няма да е от чак толкова съществено значение за геймплея. Но предпочетете ли да тествате уменията си на RPG маниак и изберете най-високата, в такъв случай алхимията ще бъде ключова за вашия успех и постоянно ще трябва да прибягвате до нея. Внимавайте обаче – прекомерната употреба на еликсири води до силно ниво на интоксикация, което може да бъде фатално за вашето здраве, което означава, че не може да се помпате като луди на колбичките с кръв (а и те в интерес на истината не я възстановяват мигновено, а с течение на времето).

Никоя игра не е идеална

The Witcher не прави изключение от това правило. Макар и направена с любов и изключително внимание към детайлите, няма как да се измъкнете от някои от стандартните за подобни игри бъгове, заклещвания и забивания. Лоудингът на света обаче е може би най-дразнещ. Когато влизате в къщи, интериорът се зарежда отделно и за щастие – бързо. Но когато тръгнете да излизате, играта въобще не е запомнила какво е имало отвън и цялото това възпроизвеждане започва наново. Бавно, мудно и досадно.

Другият по-недоизпипан момент в The Wicther е инвентарът на героя ви. При все че е пълно с предмети, които можете да си приберете в джобчето, както и десетки билки, които да откъснете и използвате за алхимия, след първия час ви гарантирам, че ще настъпи пълен хаос. Липсва опция за автоматично сортиране, което ще ви принуди да блуждаете с мишката от предмет на предмет, за да видите неговото описание. За щастие това не е толкова фатално и една кръпка би оправила положението за нула време.

Поне за мен The Witcher е истинско попадение. Със своя огромен жив свят, моралните дилеми, пред които постоянно ще ви изправя и които ще предопределят нейния край, нестандартните битки, десетките куестове и множеството възможности, играта ще ангажира вниманието ви най-малко за 40 часа! Пробвайте я!

Автор: Владимир Тодоров