The Ward

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 16 фев. 2001

Главата ме цепеше. Болката беше непоносима. Поех дълбоко въздух. С усилие отворих очи. Някакви странни светлини танцуваха пред очите ми. Клепачите ми натежаха. Мрак. Светлините отново заиграха пред премрежения ми поглед. Хиляди въпроси започнаха да измъчват неясното ми съзнание.
“Кой? Какво? Ооо… “. Звукът от собствения ми глас кънтеше в ушите. “Луис? Хигинс?… Чувствам се толкова…”. Стрелба. Не можех да реагирам, но я чувствах близо. Главата ми щеше да се пръсне. Кръвта пулсираше в слепоочията. Експлозия. Отново загубих съзнание…
Не знам колко време бях лежал така, но когато се свестих, най-после започнах да си спомням случилото се… “

Това звучи като разказ на някой от онези перковци, които снимат хвърлен във въздуха леген и твърдят, че са били отвличани от НЛО. Но питали ли сте се някога как ще се чувствате, ако действително станете жертва на подобно нещо? Ако отговорът е положителен, можете да си отдъхнете. Вече има игра, способна да ви осигури подобно изживяване.

Вие поемате управлението над главния положителен герой в “The Ward” – Sci-Fi Quest-а на Fragile Bits Interactive. Нашият човек се нарича Дейвид Уокър и е астронавт от екипа, изпратен на Луната с мисията “Аполо 19”.  Тимът трябва да изпълни досадна рутинна процедура – да изследва повърхността на Луната. Събирате тези данни, за да разконспирирате какво се крие зад странната сеизмична дейност, която е засечена там. Но изведнъж всичко се оплита. Нещо избива всички… Сега идва и за вас!

Нашето момче се свестява, проснато на операционната маса в извънземна лаборатория. Около врата му се е впило някакво странно устройство на “зелените човечета” (които всъщност са сиви:-)). Джаджата започва да пищи всеки път, когато се опитате да напуснете помещението, затова трябва да я изключите овреме… На масата до вас лежи обезобразен човешки труп. На другата е проснато бездиханото тяло на извънземно същество с груба кожа, напомняща кадифе, дълбоки студени очи и беззъба паст…

Оттук нататък се впускате в играта, по време на която научавате все повече за своята истинска мисия и истинското ви Аз. Оказва се, че съдбата ви е предопределена от древните сили и закодирана в структурата на скритото ви ДНК, което се активира. Ще се сблъскате с интригите и лъжите на един свят, управляван от две съперничещи си извънземни раси, и със съдбите на техните човешки затворници. Ще станете част от една история, изпълнена с неочаквани обрати. На вас се пада честта да изиграете най-важната роля в човешката история. Ако не направите успешно последната стъпка в нашето развитие, човечеството ще бъде заличено. Нещо повече! То никога няма да е съществувало…

За да изпълните своята съдбоносна мисия, вие разполагате с три начина на геймплей – лесен, нормален и демо. При лесния, цитирам: “Всичко, което трябва да направите, е да намерите (!) иконата “Пропусни”, за да прескочите по-сложните пъзели.” Лично аз такава икона така и не намерих. Вярно, че това си е мой проблем, но пък и авторите доста умело са я скрили :-). А може би код с четири пръстена и три възможни места за поставяне, чието местоположение и ред на слагане са строго определени, не е достатъчно сложен пъзел. Сигурно е така, особено като се има предвид, че според създателите на играта пъзелите само изглеждат сложни, а всъщност всички избори са резонни и наистина елементарни. Аз обаче така и не попаднах на тези очевадни подсказки, за които се говореше в гореспоменатия текст. Единствените, чието предназначение предполагам е било такова, бяха няколко мигащи светлинки и пояснение на извънземния език.

Адски дразнещо според мен е, че играта като цяло изобилства с тези надписи. Сигурно някъде ще попаднете и на транслатор, но дотогава… Нормалният режим на игра предлага геймплей, където загадките са изцяло оставени на вашата изобретателност и упоритост. Аз обаче не го намирам много по-различен от лесния. В демо-режима играта си върви сама и можете да я прекъснете по всяко време, за да поемете управлението от дадения момент. Не се заблуждавайте обаче, че така ще видите много от играта. Демото е ограничено до доста начална фаза.

Интерфейсът е изцяло мишков и с познатата point’n’click система на управление. Авторите са пренебрегнали възможността да включат екшън-елемент в геймплея. В интервю един от тях казва, че липсата на патаклама едва ли ще се забележи от масата геймъри с оглед на това, че адреналинът ви ще скача до максимум от ситуациите, в които ще попадате, и от добрата атмосфера. За сметка на това в интернет са плъзнали доста слухове за втора игра със заглавие “The Ward”, която ще представлява 3D-пуцалка. Те обаче още не са потвърдени.

Графиката е поносима, не много добра. Защо ли се отегчавам при вида на поредната “невиждана досега във визуално отношение игра”… Дори бих казала, че “The Ward” е доста тъмна и еднообразно изглеждаща. Нямам нищо против високотехнологичните помещения, но не и когато те са почти изцяло изградени от метал и флуоресцентни лампи… За сметка на това обаче филмчетата определено си ги бива.

Звукът… Ах, звукът! Поредното разочарование – говор по време на играта практически отсъства… Музиката обаче е приятна и се връзва с обстановката, въпреки че в дадени моменти имах чувството за еднообразие. По време на филмчетата обаче има наистина добро озвучаване.

Въздишка се изтръгна от гърдите ми, когато за пореден път погледнах “The Ward”. Жалко е, когато една добра, дори може би перфектна концепция за игра, става жертва на ограничения бюджет. Мисля, че всички дребни и недотам дребни недостатъци се дължат единствено на факта, че основният екип от създатели е от шест човека, които са направили играта като занимание в свободното си време. Работа става още по-подозрителна, когато се окаже, че те са и от Хърватия… Като вземем предвид тези смекчаващи вината факти, с ръка на сърцето можем да повишим малко общата оценка на играта. Тежи ми на съвестта да оплювам и без това изстрадалата фирма, която още при старта на кариерата си среща трудности с намирането на издател за своя продукт. Играта е готова от март 2000 г., а търси дитрибутор чак досега…

За финал ми се ще да подчертая отново, че сюжетът все пак е добър, може би е с поостаряла графика, но това вероятно се дължи на факта, че разработката е започнала преди три години. Освен това The Ward не е лакома по отношение на хардуера и куестаджиите с по-скромни машини също ще могат да й се насладят.

Автор: Лили Стоилова