by PC Mania
Историята на тази игра се губи някъде в мътните дни на Студената война, че и преди това. В основата на цялата тази сага е книгата “Who Goes There”, написана от John W. Campbell през 1938 година. В началото на 50-те Christian Nyby и Howard Hawks правят филма “Тhe Thing from Another World” по нея. Той е странен научно-фантастичен трилър с horror елементи. Дълъг е само 87 минути и ако трябва да сме честни, не можах да намеря къде да го гледам. 🙂 Негов римейк през 1982 година прави култовият режисьор John Carpenter (Бягство от Лос Анджелис, Големи неприятности с малкия Китай, Хелоуин, Те са живи и много други). Този вариант се казва просто The Thing и по него е правена играта, за която ще стане дума малко по-късно. Действието във филма е следното:
1982 г. Антарктида. 12 самотни учени
от Американския научен институт се намират в База 4 на U.S. Оutpost 31. Изследванията вървят по план и всичко е наред, докато не се появява ескимоско куче хъски, гонено от група паникьосани норвежци, въоръжени с автомати. Половин минута по-късно хеликоптерът им се разбива и така и не става ясно защо гонят синеокия пес така ожесточено. От своя страна, четириногото бързо се сприятелява с Clark, кучегледача на американския екип. И все пак бившият армейски пилот MacReady (Кърт Ръсел) и доктор Cooper решават да разберат защо норвежците преследват това видимо благо куче. Те отиват на оглед в тяхната станция, но когато стигат там, ги очаква втора изненада – лагерът е изгорен до основи, а всички до един са мъртви. Американците вземат дневника на станцията, няколко видеозаписа и бележки и се прибират обратно в базата си. Всичко изглежда нормално, докато не пада мрак. Тогава неканеният гост, пренасян от кучето, разкрива истинската си същност – Нещото е тук!
След още една експедиция до норвежкия лагер се разбира, че The Thing е вирус, пришълец от друг свят, които кротко е чакал своя гостоприемник под леда в продължение на сто хиляди години. Другото, което се разбира, е, че То има свойството да превзема тялото на всяка жива твар, умело да си сменя формата, осъществявайки перфектна мимикрия и е ужасяващ хищник. Кой от 12-те изследователи е преследвач и кой е жертва? Може би всички? Или никой? До края на филма напрежението нараства с всяка секунда и… накрая ни чака отворен финал! Така и не се разбира ясно дали Нещото е мъртво или изчаква поредния си преносител… За да има малко спокойствие, MacReady (Кърт Ръсел) оцелява. И както се казва на сайта на играта:
When movie ended, your mission begins
Всъщност играта The Thing е перфектната комбинация от поне три жанра – survival horror (например Resident Evil), 3D action (няма защо да давам пример, нали?) и отборно базирана патаклама (Counter-Strike). Прибавете към тази микстура солидно количество пъзели и мисля, че започвате да добивате представа какво всъщност е The Thing. Ако искате, да ви го кажа направо:
Суперготина игра със зарибяващ геймплей, страхотна графика и всичко това подплатено с много силна история и разработено от не кой да е, а от Computer Artworks. Те са автори на графичната част, а също и на специалните ефекти във филма “Хакери”, доста от клиповете на Робърт Майлс (технофеновете знаят кой е той), UB40 и са разработили енджина на играта Envolva, която, за жалост, остана в спомените на геймбратството само като едно красиво демо на току-що излязлата видеокарта GeForce.
Така че, визията на The Thing е направо убийствена. Например веднага ще забележите перфектната изработка на всеки детайл от компютъра, който седи на масата до стаята, в която се намирате. Текстурите са страхотни и не си личи къде се застъпват. Моделите на всичко са направени (или дори изваяни) педантично и могат да се сравнят с тези на Serious Sam: Second Encounter. Като геймплей ви предстои да пребродите 11 мисии в огромни затворени и отворени пространства, като всяка от тях има по няколко цели (задачи). Така че на практика нивата за минаване стават повече от 40! Като за начало вие поемате ролята на водача на военен отряд капитан Blake (не го бъркайте с главния герой от филма Седморката на Блейк! 🙂 ), пратен да разследва загубата на връзка с антарктическата мисия U.S. Outpost 31.
Най-интересното, което качва играта на ново, по-високо ниво в сравнение с конкурентните team-based игри, е начинът на действие на отбора. Като за начало трябва да съберете пръснатите, стресирани и психясали части от вашия отряд и да се утвърдите като лидер на екипа. Понякога дори употребявате капсули адреналин върху смазаните от страх и студ. Следва частта, в която трябва да намерите оръжие, патрони за стрелците и т.н. И когато съберете и оборудвате групата, идва времето на екшъна. Ако сте надъхан боец и лично водите действията на екипа, много бързо всички ще повишат вярата си във вас и ще ви следват, дори и на края на света. Ако обаче се скатавате и само давате заповеди, скоро ще настъпи точно обратното – никой няма и са си помисли да прави това, което казвате. Хората ви дори могат да се усъмнят, че сте заразен от Нещото и да ви атакуват. И тогава жална ви майка…
Самото даване на заповеди става на принципа, използван в Newerwinter Nights – избирате играч от екрана на отбора ви и му казвате какво да прави. Имате не много голям избор – да ви следва, да стои на място или да атакува… Бойците от екипа ви са по-скоро умни. Когато присъедините към групата някой медик, той сам лекува колегите си. Но пък стрелящите членове понякога подминават кутиите с патрони и често може да видите как над главата им се появява иконката, която сочи, че нямат боеприпаси.
Хубавото е, че няма нужда да се приближавате до тях, за да им дадете патроните. По същият начин (с икони) са илюстрирани и другите показатели на членовете на екипа ви. Но нека това не ви плаши – картинките са разбираеми и обикновено положението се нормализира с един-два клика на мишката. Интересно е, че понякога се налага да понижите определен коефициент, а не да се борите за висока стойност.
Другото много готино в играта са гореспоменатите пъзели и загадки. Те започват от най-елементарните (запалване на лампи и отваряне на скрити врати) до много сложни и засукани операции с камери, следене на врагове и натискане на поредица от три до пет ключа. Разбира се, за да не се губи и капка от удоволствието, почти всеки пъзел може да се реши не само по един начин.
Но това, което е най-пристрастяващо, е
атмосферата в играта
Тя е наистина неописуема на хартия. Страхът, уплахата, параноята, стресът и дори смразяващият студ са така вплетени в играта, че направо могат да ви побият тръпки. Не съм сигурен, че друга игра е успяла да предаде по-добре обстановката, в която се разбива действието й. Гадините, с които ще се срещнете из нивата, варират от смешни зверчета с размер на плъх до същества, в сравнение с които героят изглежда като попаднал в Джурасик Парк. Присъства и познатото на гледалите филма, паячище с човешка глава и гадни космати пипала. Има и полухора-полумутанти, както и доста други екзотични гадини с различни форми и размери. До срещата със самото автентично Нещо още не съм стигнал, но и да бях, щях да ви спестя подробностите около този момент. Това ме навежда на една мисъл:
Да поиграя още.
Автор: Пеню Дачев