by PC Mania
Аматьори-и-и-и-и-и-и! Това беше първата ми реакция, когато за първи път пуснах The tale of Imerion. Няма какво да увъртам – играта не струва и пукнат петак. Всъщност е правена по едноименния филм…, но даже и това не я оправдава. Ще започна с
единствения плюс
Геймката е невероятно пристрастяваща. Въпреки безбройните си, недопустими в наше време, грешки, които ще изложа по-долу, TI ни връща в зората на компютрите, когато 2D-то вилнееше из света. Но за жалост добрите ми думи се изчерпват с това. За сюжетната линия мога само да кажа, че такава няма. Голямата истина е, че в това животно (The tale of Imerion) има само Skirmish. Избирате си раса, а те са четири – хора, елфи, джуджета и орки. Има и пета раса – The dark ones, която трябва да се явява лошковецът в тази игрица. Но расите са небалансирани. Най-силни са джуджетата след това са хората и елфите, а орките са може би най жалки. Както и във всяка походова стратегия, в The Tale of Imerion има герои. Те може би са най-важните единици в битките. Всяка раса си разполага с по четири героя. Всеки, от които се присъединява към вас след построяването на определена сграда. Например ако построите сградата за shooter-и (на джуджетата), към вас ще се присъедини герой с пушка.
Героите трупат опит, събират предмети и развиват различни умения. Да се върнем обаче на въпроса за режимите на игра. След като си изберете раса, естествено си харесвате и карта, а те са … две на брой!? За да не изглежда геймката толкова постна, гениите от Master Creating са сложили и генерирани карти. Ще се “насладите” и на мултиплейър (Lan и Online).
Мисля, че дойде време да обърнем внимание и на геймплея. Може би “най-забележителното” нещо в него са битките, които представляват едно правоъгълниче, в което са налепени картинките на бойните единици. Цялата битка се състои в това, че горепосочените картинки подскачат нагоре-надолу и по този начин се “бият”. Играчът не може да направи абсолютно нищо – няма магии, просто сядате и чакате докато вашите единици (ако са повече или по-силни) победят.
“Революционна бойна система”
пише на сайта на играта. Според мен едва ли някой друг споделя това мнение! Изображенията, на които се “насладих”, са, меко казано, грозни. Да съществува игра с подобна графика през 2002 г. е просто недопустимо. Но няма какво да ви убеждавам – погледнете сами скрийншотовете. За музика или някакви си там звукови ефекти също е безсмислено да говорим – те просто отсъстват. Въобще, ако имате някаква много сериозна причина да се самобичувате – купете си The Tale of Imerion.
Автор: Христо Танушев