by PC Mania
По един или друг начин част от репликите на лирическия герой Мечо Пух са се превърнали в нещо като мантри на съвременното западно общество. Мъдрости като “Колкото повече, толкова повече!“ и „Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“ са по будистки изсечени в постаментите на консуматорската култура и компаниите, които се подхранват от нея. Настоящата история от популярни и прилежно украсени книжки за деца, наречена Spiderwick, попадна под взора на мастодонтите Vivendi и Paramount. В резултат на бял свят бяха избълвани пълнометражен филм и игра, пригодена за де що платформа има…
От птичи поглед ситуацията изглежда изключително злокобно, но малко по-близък сблъсък с част от продуктите по темата и особено с PC изпълнението може да доведе до приятно учудване.
Spiderwick Chronicles за PC
Новата игра на Sierra Entertainment (подразделение на Vivendi Games) по подобие на едноименния филм проследява теглата на Джаред, Саймън и Малори – двама братя-близнаци и тяхната сестра, преселили се заедно с майка си в принадлежаща на семейството стара къща. Сама по себе си постройката не е нищо особено и всичко е прилично, мирно и тихо до момента, когато едно от момчетата не открива книга с огромен восъчен печат от типа “Не ме отваряй!!!”. Следва любопитство, разпечатване и още няколко мига покой. От този момент нататък децата се сблъскват със свят на приказни създания, някои добри, някои лоши, а някои направо неподходящи за крехка младенческа психика.
В цялата тази микро-каша играчът поема ролята на всеки един от тримата подрастващи индивиди. Може да управлявате и Тимбълтак – малко домашно духче, което, поставено в съответната ситуация, се превръща в пакостливо митично създание. Всеки един от персонажите си има свои малки или големи особености, които се усещат приятно. Едновременно с това делата, които извършвате, са също сравнително разнообразни, въпреки че основите действия опират до разрешаване на малки куестове, здрав бой с “лоши индианци” и срещи с най-разнообразни феи, гномове и т.н.
Допълнителна стимулация е и псевдо мултиплейърът, който играта позволява. Развитието на сингълплей кампанията позволява на играещия да преотстъпи на свой съратник част от контрола за изпълнението на няколко прости задачки. Смисълът на това не е голям, но на теория може да доведе до няколко часа съвместни занимания.
За клавишите и тяхната употреба
Самото действие на Spiderwick Chronicles е прилично лесно за схващане и игра.
В самото начало имате три нива на трудност, като дори и най-сложното не би предизвикало особени затруднения. Авторите на геймката са успели да създадат изключително прост и интуитивен геймплей. Ориентацията е лесна, а разрешението на повечето от задачите не изисква особено напрежение от страна на съдържимото в черепно мозъчната кутия. Боравенето с различните артефакти, които се изпречват на пътя, е опростено и е един от най-забавните начини за интеракция, на които съм попадал през последно време.
Друг много приятен момент е контролът над подопечните създания и различните действия. За разлика от много други полуфабрикатни игри, създадени за множество видове платформи, в които клавиатурата често бива сведена до адско неудобно подобие на джойпад, в своя PC вариант Spiderwick Chronicles предлага изчистено подреждане на контролните копчалъци и класическа употреба на опашатата периферия.
Визия
Графиката на геймката, както и другите й части, е изключително приятна – не достига до незнайни висини, но пък и никой не твърди, че трябва да го прави. Картинките са приятни, а някои от бойните сцени си заслужават да бъдат преигравани.
За красотата спомагат и някои от малките детайли. За пример: в тесни помещения управляемият герой става леко прозрачен, така че погледът върху цялата сцена никога не се губи. Не че това е кой знае колко оригинално, но след няколко минути игра човек започва да оценява подобни малки реверанси от страна на производителите.
Интересни моменти във визията, които подчертава цялата свързаност между кино варианта и игрите, са кратки клипчета на ключовите места, които са взети от игралната продукция. Като допълнение самите персонажи в геймката са изключително близки до еквивалентите си, подвизаващи се на големия екран.
За разлика от графиката и геймплея, аудиото на Spiderwick Chronicles не предлага нищо смислено. Звукът си седи като фон и толкова. Качеството е добро, но не би могло да бъде запомнено или давано за пример. В цялата тази комбинация от различните детайли на произведението има един много елегантен момент. По един или друг начин авторите са се осланяли на детските книги и филма и като резултат Spiderwick Chronicles е на границата на инфантилното, но въпреки това успява да се задържи в границите на поносимостта. В играта хем има страшни моменти и грозни чудовища, хем в нея няма да откриете баталии с хвърчащи черва и мозък или пък сладурски розови понита отговарящи на името Скокльо.
Забвение
Въпреки че е родена на поточната линия, Spiderwick Chronicles е една учудващо прилична игра. Ако човек е попадал и харесал поредицата книги или филма, значението й със сигурност би било голямо за него. За останалите хора цялата й красота е в това, че като самостоятелен продукт PC-вариацията е лесно смилаема и прилично добра за джиткане. Донякъде проблемът, който се наблюдава при нея, както и при други игри, на които попадам напоследък, е, че липсва онзи момент, който ви кара да искате да играете отново и отново, да се връщате назад към някой стар Save, да пробвате някоя друга тактика и т.н., и т.н.
Друг глобален проблем, който ме измъчва от известно време е, че фентъзи продуктите започнаха да ми идват малко в повече. За последните години се нагледах на толкова много елфи, дракони, гоблини и магии, че гастроинтестиналният ми тракт започва да се чувства наистина странно при всяко следващо следващо произведение от типа. Но както и да е, Spiderwick Chronicles е наистина хубава, за съжаление съм почти сигурен, че след шест месеца ще ми бъде изключително трудно да се сетя за нея отново.
Автор: Стефан Хаджиев