The Sims 2: Open for Business

За да декорирам мисията си на геймър, доброволно жертвал няколко ценни часа в поредния експанжън на The Sims 2, реших да използвам причудливото имение на братя Curious, където тримата водеха идиличен живот на научни работници. Заварих единия от тях в края на бременността му – плод на мистерия, вследствие на контакт с извънземно.

Така моята поява в ролята на виртуален наставник съвпадна с раждането на зеленокожо същество с големи, черни очи. Кръстих го Нани – да спи и да не врещи наоколо. За целите на предстоящия семеен бизнес превърнах зимната градина в цветарски магазин. Това стана възможно с помощта на чисто новия панел Business Tracker. Просто сложих етикетчета на цветята, които бяха съставна част от интериора, и ето че започнаха да прииждат купувачи. Не някой друг, а познатите ни муцуни на фамилия Goth, разхождащи се навсякъде из къщата.

Мина време, докато се науча да им взимам парите. Оказа се, че за целите на домашния бизнес е нужен касов апарат. Започнах да редувам братята като касиери и ето че касичката почна да се пълни. Приложих в действие и джаджа, сходна с апарата за самотаксуване по паркингите. С нея всеки престой в магазина – разбирайте предната част на всекидневната, се таксува на един час. Чудесен начин да изгониш постоянните кибици, разположили се на дивана ти, без да пазаруват, зяпайки телевизия.

Признавам, че това не бе най-добрият период от живота на тримата мъже. Нани постоянно врещеше, а миризмата на несменения памперс предизвикваше недоволство у клиентите. Наетата детегледачка така и не разбрах къде се скатаваше през цялото време.

Бизнесът иска концентрация

– дали от обявените за продажба стоки има достатъчно в наличност, има ли кой да привлича вниманието на клиентите и да ги убеждава в достойнствата на изложената стока… Уви, опитите ми да обогатя асортимента като добавя и роботчета – домашно производство, се провалиха. И то поради незнанието ми как да ги обявя за продан, макар и да закупих нужните витрини, специално измислени от ЕА за целите на продължението. Не разбрах и как мога да достигна до висини в продажбите. Цените бяха средни, винаги имаше от всичко, а рейтингът ми все куцаше. Ако не друго, то симулативността на поредицата си я бива, особено що се касае пресъздаването на подтискащите и нагнетяващи моменти.

Трима Curious така и не успяха да синхронизират действията си. Намесата ми в повечето случаи водеше до тропане с крак от инатливите същества. Имаха си мечти, различни от това да са неуспели научни работници, припечелвайки с домашна търговийка. Не взех на работа желаната от Ласло асистентка –

само още един човек в къщата ми липсваше.

А може би тя щеше да се окаже решаваща стъпка за разширяването на бизнеса. Безспорно едно наемане на помещение би искало и по-мащабни и концентрирани действия. За потенциала на Curios съм категорична, че не ги бива за нищо – просто имат неразвит изкуствен интелект. А за себе си знаех от самото начало, че няма да се заигравам дълго с виртуалните кукли, инвестирайки в тях реално време в една вече нереална и напълно абсурдна среда.

По-скоро незадоволство изпитвам след срещата с The Sims 2: Open for Business. Съвсем резонен се оказа и резервирания подход, с който подхванах играта. Да загубя часове, аранжирайки виртуални къщи, ми се струва прекалено изтъркано и го прескочих. Забравям, че Нани, като порасне, може да се окаже схватливо създание и поради връзка с космоса или поради стечение на обстоятелствата да продължи родовата традиция. Сантиментите да стана свидетел на това ги оставих за момента, в които ЕА ще излязат от транса на преуспели разработчици на симулативна реалност и ще ни предложат нещо наистина ново и вълнуващо. Нещо, което си заслужава повече от няколко часа гейминг.

Автор: desi|re