The Political Machine

През последните няколко години президентските избори в САЩ придобиват все по-зловещ облик. Историйките за манипулации и яко орязване на хората, имащи право да гласуват, разказвани от самите американци, имат силно стресиращ характер. Ако човек изгледа първата част от тазгодишния победител на фестивала в Кан – Fahrenheit 9/11, или посети сайта на филма (www.michaelmoore.com/warroom/f911notes/), може да зацъка с език по-мощно и от някоя баба с дълголетен опит във въпросната дисциплина.

Е, при вида на казус с такъв висок потенциал и интерес от страна на публиката гейминдустрията не закъсня кой знае колко. Един от основните разпространители Ubi Soft пусна на пазара играта The Political Machine – изчистена симулация, в която геймърът е призван да помогне на определен кандидат-президент в предизборния му спринт към Белия дом…

U.S. Elections 2004

В настоящата игра има два основни варианта за джиткане. В реалистичната форма на действие всичко опира до един-единствен предизборен напън. При вариант две има няколко последователни кампании. Играчът се изправя пред постепенно покачващо се равнище на трудност и голяма кошница противници. 

Отделните елементи, които внасят разнообразие и могат да се пипат преди началото на всяка единична изборна баталия, са свързани с външнополитическата ситуация, икономическото състояние и общото настроение на жителите. Нагласянето на предварителното положение си има определени отзвуци върху специфичния подход към избирателя и по-точно чудесата, на които трябва да се набляга в речите и рекламата.
Друг важен момент, на който трябва да се обърне голямо внимание, е фактът, че изборите у големия ни задокеански брат са доста по-различни от тези в милата ни родина.

Номерът е в това, че системата в САЩ има леко зловеща природа. Президентът се издига от групичка представители от различните щати. Самите бюлетинопускания, в които участва народонаселението, определят на чия страна ще бъдат представителите, включени във финалния вот, които всъщност посочват бъдещия американски президент.

Допълнителните закачки в случая са: номер едно – когато една партия спечели в който и да е щат, получава абсолютно всичките му прилежащи гласове. И номер две – различните “области” имат различен брой представящи ги индивиди. По-мощните от гледна точка на население и влияние райони получават по-голямо парче от кекса. За пример Ню Йорк има тридесетина докато Аляска или Монтана само по три.

Коварното нещо в тази изборна каша е, че реално всеки кандидат има нужда от концентрация на влиянието върху една трета от страната – североизточната част, Флорида, Калифорния и Тексас. Ако победата бъде постигната в тези места, крайният резултат би бил повече от благоприятен.

За Шварценегер и Барбара Буш

Списъкът с човечета, зад който може да се застане в действието, е доста приличен. В геймката присъстват симпатично количество политици и по-известни бизнесмени – както от настоящето, така и от изминалите стотина-двеста лета. Въпреки това истински интересните персони, които могат да направят по-голямо впечатление, са Джон Кери, Джордж “Дубия” Буш, Арнолд Шварценегер, Хилари Клинтън, Ричард Никсън и още един-двама подобни индивида.

Може би най-забавното в геймката е, че освен приложените типове играчи, всеки може да “изобрети” и свой собствен представител за надпреварата. В The Political Machine са вмъкнати приятна библиотека с личица и възможност за фино настройване на способностите, силните и слаби страни на претендента. При малко желание и ровене всеки може да изкопае някой тъмен субект да си го кръсти например Хан Аспарух и с малко фантазия да го направи лидер на Щатите.

Геймплей

Самото джиткане, в който и да е режим опира до период от 41 седмици. Всеки от тези седемдневни отрязъци представлява нещо като отделен ход. През това време играчът може да извършва разнообразен комплект от дейности. На първо място – произнасяне на речи, на второ – строене на предизборни щабове, на трето – публикуване на реклами, на четвърто – събиране на средства. Ограничението за всичките тези подвизи е определен брой точки издръжливост, които се дават всеки понеделник.
Когато стамината се изразходва, играчът натиска малко червено копченце и минава в следващия ход. Допълнителна спънка, която се забелязва от време на време, е и цената, която трябва да се заплати за пътуванията, поддържането на PR-а и създаването на привърженическите пунктове. Малко по-страничен, но важен детайл е, че неизразходваните точки издръжливост могат да бъдат трансформирани в политически капитал. С помощта на натрупаното могат да се купуват сътрудници и да се печели подкрепата на определени, влияещи на общественото мнение институции
.
Геймплей 2

Въпреки сравнително големия комплект инструменти, с който е снабдена играта, печелившата тактика опира до безкрайно шматкане по отделните ключови щати, произнасяне на речи и публикуване на реклами. Придобитите помощници вършат работа, но влиянието им е сравнително ограничено. Единствените малко по-странични неща, които помагат добре, са телевизионните интервюта и изборът на вицепрезидент.

Въпросният човек се появява някъде към средата на действието, а функциите му опират основно до осезаемо, но локално качване на общественото мнение.

CNN live

Като визия играта прилича на някое от тоновете симови изпълнения. На първо място всичко е издържано в пастелни цветове и отявлена липса на фантазия. Практически отсъстват каквито и да са хубави ефекти и закачки. Добрата страна на цялата тази бозава визуална мешаница е, че ориентирането в ситуацията става изключително лесно. Основният прозорец на играта дава прилична възможност за наблюдение над дейността на противника и моментното състояние на вътрешната политика на страната. Отделните щати са представени с различни нюанси на синьото (демократи) и червеното (републиканци). Колкото по-наситен е даденият цвят – толкова по-силна е и подкрепата за съответния кандидат.

Hail to the…

Всъщност The Political Machine е една приятна, но леко стандартна и плоска геймка. Външният й вид е посредствен, а някои от детайлите леко дразнещи. Въпреки това изиграването й би имало приятно и дълбоко значение за всеки, имащ поне малка представа от това, което се случва и по-скоро би могло да се случи в реалния свят. И все пак има някаква тръпка в това да контролираш съдбините на най-могъщата държава в момента.

Автор: Сергей Ганчев