by PC Mania
Най-впечатляващото около оригиналната Riddle Of The Sphinx (ROTS) е може би това, че е създадена от споделената страст на двама души – Джефри и Карън Тоблър – съпруг и съпруга, които са запленени от всякакви древни загадки и задълбочено ги изучават и изследват. В нея те умело са вплели подробните си знания за различни древни забележителности. Отдадеността им в това отношение е удивителна.
Отново благодарение на тях и в The Omega Stone (TOS), продължението на ROTS, е пълно с любопитна информация за Стоунхендж, Чичен-Ица, Великденските острови, Египет, Бермудският триъгълник и дори за изгубената Атлантида. Това е факт, който според мен ще хване окото на много почитатели на куеста. Лично аз от край време си падам по тези места и това, че ги видях събрани накуп, е направо невероятно. Лошата новина е, че трябва да ви покажа и другата страна на медала. Играта бъка от ужасно много факти и тяхното изчитане като че ли заема твърде основна част от нейния геймплей.
Хора почти няма
Единствените ви по-чести срещи са с Хъмп – човекът, който ви кара до различните места, които посещавате и Гил (самият Джефри Тоблър), който си кореспондира с вас чрез писма и ви дава подсказки. Сами разбирате, че диалогът е силно ограничен. А какво е куест без диалог? Едно самотно лутане по безкрайните величествени и красиви, но адски пусти места. Скучно е и поради простата причина, че има адски много тухли. Не говоря за пирамидите, разбира се. С техните тухли все още всичко си е наред.
Става дума за книжните тухли, които определено трябва да прочетете, за да постигнете някакъв прогрес в играта. И в един момент ще се запитате дали седите пред учебник или игра. Учудващо е да чуете това от мен, тъй като съм луда за всякаква информация по тези теми и щом това не е завъртяло дори и моята глава, шансът да въодушеви някого е малък (моля, не се обиждайте, ако попадате в тази група, явно сте най-големият фен по темата. Е, тогава едва ли ще научите нещо ново. :P) Признавам си също така, че не съм разцъквала първата част на играта и тъй като се съмнявам да съм единствената, мисля, че е погрешно, че авторите не са включили информацията от нея, за да улеснят новите играчи. В този ред на мисли, говорейки за лошите страни на заглавието, трябва да спомена, че е важно да имате адски много място на PC-то. Препоръчвам пълна инсталация на играта – 2.68 GB, защото иначе ръцете ви ще се подуят от смяната на дисковете. Свободното място е необходимо и за запаметяване играта, тъй като честичко се случва и да гушвате букетчето. Моментът, в който зърнах едно едро червено копче, което направо крещеше “НАТИСНИ МЕ!!!” и се самовзривих, забравяйки, че съм взела детониращото устройство със себе си секунди по-рано, беше доста забавен… М-м-м да, такива нещица правя аз. Но няма само на мен да ми е кофти – ще продължа с лошите новини и за вас!:-) Запаметените ви игри, както и снимките, които правите (готино е, че има такава опция, за да не пречертавате всяка подсказка като идиот), ви излапват мястото и тогава, мили мои, играта се задъхва и започва да забива. Е, това беше кулминацията. Уви, няма повече…
Подобно на първата част, TOS не позволява да й се зарадвате още от самото начало. Тя не впечатлява с главозамайваща интродукция, а
през първите няколко часа е откровено скучна
При по-голямо задълбочаване обаче, ако наистина почувствате атмосферата и се абстрахирате от мисълта, че тече поредният час в самотно лутане, може наистина да се насладите на някои от сложните пъзели. Споменах атмосферата – захващайки се с тази игра, трябва да знаете, че ви предстоят поне няколко часа под земята. Дори и под водата. Има огромни, ама наистина огромни подземни лабиринти, например при паметниците на маите, и по-малките скулптури на Великденските острови.
Играта не е праволинейна. Имате възможност да посетите отделните области в различен ред. Често ще намирате подсказки на други места, ако се връщате повече от веднъж към тях.
Графиката на играта също трябва да се спомене. Въпреки че TOS спада към типичните статични куестове, различното в случая е, че са заснети истински хора, които щъкат по рисуваните пейзажи. А това придава индивидуален вид на играта. Не мога да кажа дали опитът е сполучлив. Наистина е различно и не изглежда никак зле, но има нещо неестествено в цялата работа. Но както вече споменах, хората в играта са кът, така че поне този мой проблем е решен. Иначе резолюцията, която TOS поддържа, не е особено висока, а почти всичко изглежда леко размазано.
Звукът е добър. И определено предразполага към пълно потапяне в атмосферата на играта. В мрачните тунели чувате как злокобният звън на капки вода нарушават вековния покой на паяжинясалите бездни. Цялото озвучаване е подходящо. Когато например тръгвате по даден тунел, звукът се променя плавно от неносещите специфична емоция там тъми, към мистериозно звучене, подсказващо, че сте открили нещо.
Тъй като написах много за геймплея на играта, а още не съм обърнала внимание на историята, държа да ви разкажа малко повече и за
причините да посетите всички тези интересни места
Играта продължава след края на оригиналния ROTS (излязъл в края на 2000 г.). Действието се развива през 2012 г. При вас идва колега-археолог и ви съобщава, че е открит сакрален свитък, който предвижда смазващ катаклизъм. Не в миналото. В настоящето. Вероятно ще се случи до дни! Предсказанието е отразено не само в египетската култура. Изглежда всички древни цивилизации са оповестили страшната съдба, която ще ни сполети! Според фенове на играта историята изглежда пресилена особено в сравнение с първата част, където репликите са се състояли от съдържателни думи като: “Хей! Защо не разгледаме сфинкса?!”…
Въпреки многото забележки, които посочих, TOS има потенциал. Може би не сте го усетили в ревюто ми, но е така. В статията обърнах повече внимание на лошите страни. Защото ако искате да усетите добрите, трябва истински да се задълбочите. Те ще останат скрити за хората, които не са готови да отделят достатъчно време и мислене на тази гигантска игра с още по-огромни карти.
Автор: Лили Стоилова