The Moment of Silence

ICQ is connected now
Me: Hi!
Someone: Hi! Какво правиш днес?
Ме: brb… Ами, имам да пиша една статия.
Someone: k. Later

Грешите. Вие си мислехте, че само самотните баби клечат нащрек пред шпионката със сякаш бетонирани крачета в килима, всъщност приковани там от страха да не пропуснат събитието на живота си… или на живота на съседите? На века? И какво става, когато това събитие наистина се случи? Настъпва момент тишина?

(Вариант 1)

Не. Настъпва момент на тих истеричен крясък, разкъсващ и обсебващ съзнанието. И все пак не точно това е причината играта, която тотално манипулира решенията как да прекарам времето си през последните 2 дни и обсеби моето съзнание, да е озаглавена The Moment Of Silence.

Годината е 2044-та. Поемате ролята на млад амбициозен човек, работещ за рекламна агенция. Тя e на пряко подчинение на правителството и прави промиващи мозъците филмчета, които се излъчват по разположени навсякъде екрани, които влияят на всички по всяко време. Наскоро загубил съпругата и сина си в самолетна катастрофа, това е най-самотният човек в Америка. Съществува сам самичък в новия си огромен луксозен апартамент, смазан от еднообразие и гризящо го отчаяние. В стаята бучат телевизор и компютър, сякаш молещи да бъдат изключени. Но какво би станало тогава? Ще настъпи момент тишина.

(Вариант 2)

Тишина, която болезнено ще напомня колко сами сте. Той не можа да натисне голямото червено копче. Машините работеха.
Какво прави един толкова самотен човек? Намира си илюзия, която да го крепи. Вярва, че човекът, с когото чати е точно този, който той си представя, че е. Долепя жадното си за информация и интриги око до шпионката на вратата.

На площадката се изсипват малка група полицаи с униформи в стил S.W.A.T. Разбиват вратата на съседа и го откъсват от ръцете на шокираните до неузнаваемост съпруга и дете.

И тогава самотният мъж, изпитва нуждата да е човечен. Сега той има цел. Той ще намери този човек и ще го върне на семейството му, всъщност опитвайки се да превъзмогне загубата на своето собствено.

Полицията отрича да е запозната със задържането на подобен човек…
Има нещо особено магнетично във факта, че историята се развива в един така близък до нашето съществуване свят. Че всичко е толкова нормално, пропито с ежедневие. Историята се развива и много леко – точно толкова, че да ви накара да вярвате, че това наистина се случва. Така играта ви прехвърля в една малко по-различна реалност. Реалност на конспирациите. Всеки е заподозрян. Всичко може би е лъжа.

Дали гуруто в близкия парк е наистина просто луд дядка? Дали, когато спите, сте наистина толкова сами? Дали някой не ви наблюдава непрекъснато? Дали да спечелиш от лотарията, е толкова хубаво? Дали терористите са наистина такива? Дали мислещите хора не са неудобни за правителството? Дали?

„Волята ти е част от твоето въображение”

Хм. Тази игра наистина те кара да се замислиш с директно изказани позиции като тази. Или косвено – чрез идеи, облечени във факти. През 2044 г. хората си мислят, че животът им е перфектен – толкова улеснен е от машините. В училищата вече не се преподава писане на ръка. Дори е незаконно да се използват книги, които не са сканирани и публикувани в Интернет, или да се пишат такива, защото по този начин се нарушават правата на хората да бъдат информирани и да прочетат съответния писмен източник. Ако притежавате такава книга, трябва да я предадете, тя да бъде сканирана и публикувана в мрежата. В крайна сметка обаче неудобните книги просто изчезват – все пак отнема време да им дойде редът да бъдат сканирани… Така фактите се превръщат в мит, а доказателствата се губят. Всички средства за комуникация се следят. И все пак има начин да минете между капките. Кой би проследил кореспонденцията с гълъби – като в добрите стари времена… Ех…

Сами разбирате: в момента водя ожесточена борба със самата себе си колко от играта да ви разкажа и колко да оставя на вас самите. Факт е, че колкото повече откривате, толкова повече ви поглъща атмосферата. Затова се стремя да ви открия достатъчно, за да не допуснете грешката на живота си и да пропуснете тази игра, но същевременно и да не разваля великия финал. Когато ще стигнете и до

(вариант 3)

– истинската причина играта да се нарича така…
Така че с каквото и впечатление да останете от тази статия, просто трябва да си купите играта!:)

По време на разследването си Питър Райт (вие… аз… someone?) се натъква на все повече интересни пикантерии. Замесва се и с група хакери, които искат да докажат съществуването на извънземна форма на живот и нейната прикрита намеса на Земята. Теориите стават все повече. Става очевидно също така, че нещо не е наред. Но просто не ми стигна смелостта да напиша какво е… Търсете отговора на малко листче хартия, прикрепено към крака на гълъб. И когато го намерите… Е, успех с разчитането на моя грознопис… Поне съм сигурна, че ако попадне в грешните ръце, нямат шанс да разберат какво пише 🙂 А ако искате да разберете истинското значение на думи като лично пространство, конспирация, параноя, просто си отворете тълковния речник. 🙂 А ако желаете да ги усетите на практика – пуснете си играта!

Хареса ми и елементът на контраст, който е застъпен в атмосферата на The Moment of Silence – носталгична музика, която почти ви кара да заплачете за младостта, която сте имали в далечната 2005 г., и нещо по-тежко, когато е необходимо. Просто музикален коктейл от емоции. Да, ще се замислите и за това дали да пиете коктейли след играта… Контраст има и в идеята, че сивите строги сгради, колкото и тънки да са стените им, ви дават по-голям шанс да бъдете себе си и да мислите на спокойствие, отколкото поставен в луксозната обстановка на курорт извън Земята, където отивате благодарение на лотария.

Бих могла да ви отегча и с куп детайли, които всъщност намирам за ненужни и ще прескоча. Освен историята само ще засегна и факта, че можете да срещнете малки проблеми с управлението, но за сметка на това има и компенсиращи добри страни – много удобен autosave и опция help, която ви дава визуални подсказки. Има и друго, което малко ме подразни – финалният пъзел. Но би било безумно да се хвана за нещо подобно – играта е просто луда! За нищо на света не я пропускайте!

Me: Тук!
Someone: wb

Автор: Лили Стоилова