The Matrix: Path of Neo

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 ное. 2005

Ако всъщност знаехте какво точно ви очаква, кое от двете хапчета бихте избрали, когато Морфей се изправи пред вас и започнеше да ви ги тика под носа с чаша чешмяна вода? Синьото, за да продължите живота си като коне с капаци? За мнозина това би било (а и е) истинско блаженство. Или пък червеното, което ще ви вкара в цял филм (да не казвам три), за който ще трябва да сте нещо повече дори и от Киану Рийвс? The Matrix: Path of Neo ще ви постави именно в тази ситуация. А какво ще е вашето решение? И готови ли сте да видите колко дълбока е заешката дупка и докъде са успели да стигнат този път от Shiny Entertainment?

Избраният

За разлика от Enter the Matrix – предишния им опит да ни включат в матрицата – сега вие не сте надарена негърка или кунгфу-китаец. А Нео. Единственият. Човекът, който, според предсказанието, ще поведе хората на война срещу жадните за повече енергия машини. Това е само една от причините, която прави Matrix: Path of Neo в пъти по-добра игра от своя предшественик. Далеч по-здраво е да се изживяваш като мистър Андерсън, да мачкаш дигиталните физиономии на агентите и въобще – да прилагаш всички негови хватки и специални умения, неприсъщи за никого друг. Отколкото като един по-скоро обикновен капитан като Ниоби. Почти всичко, което видяхме в зашеметяващата във визуално отношение трилогия на Уашовски, е налице и тук. Че и повече даже. Братята са поразтегнали, където са сметнали за необходимо, цялостния сюжет и резултатът е, ако не перфектен, то поне доста впечатляващ. Играта представлява стопроцентова тупалка, която ще повдигне адреналина и ще ангажира вниманието на всички фенове на фантастиката за поне десетина-петнадесет часа.

Готови ли сте?

Path of Neo започва малко странно. Със сън. Захвърлени сте директно между шамарите с повечето специални умения на Нео в безсмислено ниво, силно наподобяващо култовата сцена от първата “Матрица”, където той и Тринити се втурнаха да спасяват Морфей в щабквартирата на агентите. Шансът да се изнервите от чувството на безпомощност, което ще ви залее на момента, че не знаете как дори да започнете да търчите по стените, е неизбежен. След като се събудите обаче, сиреч като пукнете (а това ще се случи почти веднага), пътят на Единствения най-накрая ще започне. Както си му е редът…

Първото “истинско” ниво ще ви пренесе в офиса на Нео, където ще трябва да се опитате да се измъкнете незабелязано от агентите, дошли да ви арестуват. Можете и да се оставите в ръцете им там, където залавят Андерсън във филма. Или да промените сценария в холивудската продукция, като преглътнете страха на Киану Рийвс от високото и успеете да стигнете до гаража на сградата през нейния покрив, вървейки по парапетите и катерейки се като идиот. А долу ви очаква Тринити, яхнала мотора си. Тя е готова да ви отведе при Морфей, за да вземете съдбоносното решение, което всяко “червено хапче” (хора, открили, че има нещо нередно в матрицата) трябва да направи. Освен ако не искате да приключите с играта, знаете към коя длан да посегнете, нали?

Как е възможно това?

Впоследствие ще бъдете ангажирани с поредица от тренировъчни симулации, които ще ви запознаят с основните тънкости на играта. Ще усвоите най-различни каратистки движения, ще се научите да се биете с меч, да използвате огнестрелни оръжия, да се съсредоточавате и по този начин да нанасяте по-мощни и по-сложни комбинации от удари… Чак след това ще бъдете въвлечени в най-запомнящите се сцени от първия филм на Уашовски – спасяването на Морфей (включително престрелката в лобито и изпълнението с хеликоптера) и битката с агент Смит в метрото, която ще се проточи повече, отколкото сте предполагали… Така малко по малко ще се научите как да променяте самата Матрица. А това е елементарно, стига да повярвате в способностите си. Просто разберете, че е невъзможно да извиете лъжицата. Прозрете истината, че лъжица няма. Съществува единствено вашето съзнание. И тогава ще разберете, че не тя се огъва. А се огъвате вие самите. Остава само да завъртите един телефон на машините на тяхна сметка и да кажете:

!!! курсив !!!
“Зная, че сте някъде там. Вече мога да ви усещам. Зная, че ви е страх. Страх ви е от нас. От промяната. Нямам представа какво ще донесе бъдещето. Не съм дошъл, за да ви кажа как ще свърши всичко. Дойдох, за да ви кажа как ще започне. Ще затворя този телефон и ще покажа на всички хора онова, което не искате да видят. Един свят без вас, без правила и контрол, без граници и предели. Свят,    в който всичко е възможно. Накъде ще поемем след това? Този избор оставям на вас.”
!!! край на курсива!!!

Концентрирай се!

Близко е до акъла, че основният коз на Path of Neo са битките. И наистина – в 99% процента от играта ще раздавате шутове и тупаници до полуда. Хореографията обаче е толкова добре измислена, че дори и за миг няма да се отегчите. А напротив – ще се чудите по кой точно начин да накарате враго си да се разпръсне на малки зелени йероглифи.

На практика в играта ще може да правите абсолютно всичко, което сте виждали да върши Нео в трилогията. Тичане по стени, избягване на куршуми, а впоследствие – и спирането им с ръка, преодоляване на гравитацията и огромен набор от ръкопашни хватки. Всичко това се усвоява с течение на времето. Било то по време на игра или след края на дадена мисля под формата на ъпгреди. Дори ще може да виждате света в кодове – умение, което Нео усвои в края на първия филм. В играта обаче това ще стане малко по-късно. Благодарение на него ще научавате къде точно ви очакват противници и на кое място са скрити оръжия, аптечки или символи, регенериращи вашата концентрация – може би най-важната характеристика. По-важна дори и от здравето. Именно чрез нея ще изпълнявате по-засукани комбинации от удари, които освен всичко останало, ще бъдат и в пъти по-мощни. Ще изваждате извън строя по двама, трима и дори четирима противници наведнъж безпроблемно. А как точно става това…?

Знам кунг-фу?

Да приемем, че решите да запознаете околните с юмруците и подметките на Нео. Съществуват десетки начини, чрез които това може да стане реалност. А изпълняването им е от просто по-просто. С помощта на левия бутон на мишката нанасяте обикновени удари, а с десния – специална атака. Ctrl е предназначен за избягване на всякакъв вид нападение, а “q” – за изтръгване на оръжието от ръцете на противниците. И край. Всичко останало зависи от това къде точно около вас са разположени враговете, дали сте във въздуха или на земята, концентрирали ли сте се или не, дали търчите по стената и т.н. Ако сте заобиколени от няколко опонента наведнъж, дори може да изпълните “свързана” атака. За тази цел зашеметявате колкото се може повече и по-бързо гадовете с десния бутон и после с едно натискане на левия гледате как Нео започва автоматично да намира начин да пребие всеки един от тях поотделно. Или пък например с едно движение, се навежда напред, устремява своя юмрук към изпречилия се враг и изстрелва десния си крак в противоположна посока. При това на забавен каданс. Ако пък носи меч или друго подобно хладно оръжие, сцената ще стане в пъти по-зрелищна.

Малко по малко ще научавате нови хватки, ще подобрявате старите, а агентите няма да ви представляват особена трудност. Разбира се – докато не стигнете до ъпгрейднатите версии от “Матрицата: Презареждане”, които в играта умеят да регенерират здравето си. Което означава, че веднъж почнете ли да ги помпате, спиране не трябва да има. Към края на Path of Neo ще започнете да усвоявате дори и атмански принципи, които се “закупуват” преди началото на дадено ниво и са активни единствено в него. Например подобно нещо ви позволява да лекувате околните или себе си, да ставате по-силен и издръжлив и т.н.

Презареждане

Естествено, в играта има и оръжия. Много при това. Пистолети, помпи, картечници гранатомети – каквото ви душа иска. Използването им обаче някак си бледнее в сравнение с ръкопашните хватки, които, освен всичко останало, изглеждат и по-мощни. Да – супер е да видиш как Нео хваща пушката на някой полицай, вкарва му един лакът, извива ръцете му и натиска спусъка вместо него, за да гръмне главата на колегата му. Но като цяло престрелките изглеждат недоизпипани. И за щастие местата, където играта ще ви принуди да прибегнете до тях, се броят на пръсти.

Революции

Както вече споменах, Уашовски собственоръчно са раздули сценария на трилогията. Ще спасявате “червени хапчета”, ще помагате на Ниоби, Морфей, Тринити и останалите ви приятели, които са приклещени от полицаи или агенти, ще участвате в разширени схватки с бодигарда на Оракула и ще бродите из шантавото имение на Меровингите. Малко е разочароващо да видите как единствената сцена, пресъздадена от “Матрицата: Революции”, е финалната битка с агент Смит под дъжда. За сметка на това обаче тя е изключителна и може да се сравнява единствено с мелето в парка след срещата ви с Оракула от “Презареждане”. Братята са стигнали и още по-далеч – измислили са малко по-различен край. А какъв е той? Тайна. Разбира се – не променя историята на трилогията. Но е особено забавен и вкарва един четири-петстотин метров бос. Млъквам!

Мрън-мрън

За съжаление най-големият недостатък на Path of Neo е графиката. Макар и физичният Havoc енджин да си върши работата перфектно и почти всичко около вас да може да се троши или замеря по противниците ви чрез телекинеза с малко повече концентрация, нивата изглеждат недоизпипани. Дори и на макс детайли. Обектите са някак мъгляви – особено в далечината. Текстурите се чупят на места, а светлинните ефекти са може би най-проблемни. Да не говорим за физиономиите. Тринити по-скоро прилича на скелет, отколкото на жена. Често ще имате и необясним лаг. А за десерт – играта е нестабилна и изхвърлянията в десктопа в моментите, когато би трябвало да се задейства междинна анимация, са прекалено чести. Обикновено това е в края на нивото, което означава (предвид отсъствието на нормален начин на запис), че ви очаква преиграване.

Все пак Path of Neo е готина игра. Макар и да мрънкам за някои нейни по-куци страни, си ме изкефи както си му е редът. Дори повече от Enter the Matrix. Така че да не бъдем кой знае колко претенциозни. За колко супер яки тупалки, в които може да се правите почти на господ, се сещате в момента? Разбира се – за николко. Така че пригответе се за включване, имате война да водите…

Автор: Владимир Тодоров