The Lord of the Rings: The Fellowship

Ето че за пореден път ще оживее една от най-великолепните и невероятни истории, писани някога от човешка ръка. “Властелинът на пръстените” не е просто обикновена книга. Това е неподвластен на времето разказ за един приказен и същевременно толкова реален и осезаем свят. Достойнствата на този роман са неизброими. Но как Surreal Software са успели да пресъздадат едно такова титанично произведение на скромните ни PC-та? Ще се опитам да дам изчерпателен отговор на това питане в следващите редове.

The Lord of the Ring: The Fellowship of the Ring представлява екшън приключенска игра от трето лице. Когато пожелаете обаче, гледната точка винаги може да се сменя и да гледате през очите на героя си. Тази перспектива е удобна предимно в случаите, когато е нужно да се използват стрелкови оръжия. Играта на Surreal Software проследява събитията от първата част на едноименната книга, а именно – историята за Задругата на пръстена. Предполагам е безсмислено да разказвам сюжета в нея, защото едва ли има човек, който да си пада по фентъзи и да не я е прочел или най-малкото – да не е гледал нейната нашумяла холивудска екранизация.

В различни етапи от играта ще поемате управлението на Фродо, Арагорн или Гандалф, като всеки от един от тримата герои има свои собствени умения и стил на игра. Приключението започва с

хобита Фродо

Този дребосък тръгва по тежкия друм на живота, екипиран с една обикновена пръчка за близък бой и доста камъни под ръка. В самото начало на играта ще трябва да се разходите из Графството, да продадете Торбодън на Лобелия и да се подготвите за тежките изпитания, които ви очакват. В момента, когато се сдобиете с Великия пръстен, Фродо ще получи характеристиката “непорочност” (няма нищо общо с плътските пороци. :-)) Тя определя времето, което хобитът може да носи Единствения и да остава скрит от околните преди да попадне под властта на мрака (естествено, стига да няма “черни конници” наоколо). С течение на играта, непорочността му ще се увеличава и Фродо ще може да остава в света на сенките за по-дълго време. Както може да се очаква, към средата на The Fellowship of the Ring героят ще се сдобие със знаменития малък елфически меч, наречен Жилото, който засиява в синьо при опасност от орки и с джуджешка броня Митрил. Двата изключително ценни предмета са дар от неговия чичо Билбо Бегинс.

Арагорн, син на Араторн

Известният повече като Бързоход и наследник на трона на Гондор е екипиран с лък и дълъг меч. Играта с него е ориентирана предимно към ожесточените сражения. Целта на Арагорн, естествено, е да заведе четиримата хобити – Фродо, Мери, Пипин и Сам до Ломидол при върховния елф Елронд, бранейки ги от Черните конници, препускащи по петите им. Ако не сте почитатели на твърде интензивните битки, играта с него няма да ви се понрави, дори когато в самия край на The Fellowship of the Ring се изправите и срещу летящия Назгул. Играта става далеч по-интересна едва когато

Гандалф Сивия

се присъедини към компанията на Фродо и поемете неговото управление. Освен своя жезъл, той носи със себе си и необикновен елфически меч, с който се сражава не по-зле и от самия Арагорн. Но истинската стихия на Гандалф естествено са магиите. Той владее и употребява в битки няколко заклинания. Fiery Blast е огнен снаряд, който обгръща и изгаря целта. Благодарение на Lightning жезълът на Гандалф изстрелва светкавица, която може да рикошира и да ударя няколко жертви вкупом, при което ги зашеметява. Heal възстановява напълно кръвта на мага, а с attract ударените същества за кратък период от време стават мишена за своите собствени хора.

Последната и най-ефектна магия е Staff Strike. Удряйки жезъла в земята, Гандалф създава пръстеноподобно енергийно поле, разширяващо се под формата на концентрични кръгове. Всеки, попаднал в неговия относително малък обхват, понася щети и бива временно зашеметяван. В общи линии това е нещо като Nova-та в Diablo II. Според мен Гандалф е най-сполучливо вплетения в геймплея на играта персонаж.

Недостатъците

Както може би вече сте разбрали, играта на Surreal се основава на книгата “Властелинът на пръстените”, а не на едноименния филм. Поради тази причина тя се придържа доста по-стриктно към произведението на Толкин. Въпреки това опасенията ми се оказаха верни. The Fellowship of the Ring е сравнително кратко забавление. Това не е толкова странно, особено като се има предвид, че повечето от събитията са предадени, или по-скоро са претупани, чрез междинни анимации. Два дни са достатъчни, за да я превъртите без хабене на излишни нерви. Нивото на трудност е само едно-единствено, което допълнително скъсява живота на играта. Логически задачи и интерактивност в The Fellowship of the Ring почти не съществуват. Малкото пъзели, които ще трябва да решите, не представляват особено мозъчно предизвикателство. Освен това нито един предмет в играта не може да бъде счупен, бутнат или преместен.

Една от силните страни

на The Fellowship of the Ring обаче несъмнено е нейната графика. Тя е меко казано перфектна, а атмосферата, която създава – изключителна. Графството, могилните ридове, Ломидол, Брее и още много други местности са изваяни изключително детайлно и по най-добрия възможен начин. Всичко това се допълва с невероятен омагьосващ саунтрак, напълно в тон с изискванията за подобен тип игра.
 
Ето че идва време и за обобщението. Вярно е, че недостатъците на The Lord of the Rings: The Fellowship of the Ring, свързани с геймплея и нейната продължителност, не са за пренебрегване. Като цяло обаче играта може да се определи като доста ефектна. Сигурен съм, че тя малко или много ще се понрави всеки почитател на книгите на Толкин. Задачата на Surreal Software е била да пресъздадат правилно сюжета на книгата. В този контекст всякакви експерименти с произведението на английския писател и филолог биха били недопустими и доста рисковани. А и фактът, че това е първата подобна игра, поставила си за цел да вдъхне живот на Средната земя, донякъде оправдава постигнатото от Surreal. Поради тази причина общата оценка за нея може би е леко завишена. Надявам се, че за в бъдеще създателите на шедьовъра Drakan ще се поучат от допуснатите грешки. Може би “Двете кули” на конкурента Electronic Arts ще излезе далеч по-добро творение. Кой знае? Времето ще покаже. Дотогава ще наблюдаваме как EA отвръщат на удара с тяхната контрапродукция, създадена по холивудската екранизация на “Властелинът на пръстените”.

Автор: Владимир Тодоров