The Italian Job

Едва ли някой се сеща за класическия филм “The Italian Job”. И не защото той не си струва. Причината е в ЕГН-тата на повечето читатели (без това да означава нещо лошо). Лично аз се съмнявам дори дали филмът изобщо някога е посетил България с оглед на онези мътни за истинското изкуство години. През далечната 1969 година той е малък хит със свежата игра на Майкъл Кейн (кой, по дяволите, е Майкъл Кейн?!) и готиния сценарий.

Надпреварата с коли, която представлява The Italian Job, както вече може би се досещате, е базирана върху този популярен някога филм. Нейни автори са SCI. Тази малка, но яка компания, даде на света най-щурото авторали, правено някога – Carmaggedon. Като се обръщам назад към минутите, прекарани с новото им творение, дълго се чудя къде е останала творческата им компетентност и как така, простете за израза, са си оставили ръцете буквално на всеки пиксел.

Всъщност The Italian Job се появява преди две години за конзолата PlayStation. Като че ли препратките към други събития до такава степен са разколебали авторите дали има смисъл да напъват гънките на сивите си маси, там някъде горе над раменете, че в крайна сметка те са решили чисто и просто да “портнат” (ах, как обичам тази думичка) PS-версията. Оттук произлизат няколко логични извода – графиката е скапана, та чак плачевна. Оставете настрана, че е правена за конзоли – има наистина качествени конзолни графични попадения, така че това не е аргумент. Чисто и просто обаче

нивото на 2000-ната година

е на светлинни разстояния от съвременните графични енджини. Въпреки че колите се деформират при удар, въпреки че физическите им показатели са отлични и те наистина се управляват като в реалността – кривите пиксели на постния цветови спрайт ви поставят пред дилемата “аз ли съм късоглед или графичната ми карта нещо изчезна”.

Музиката в The Italian Job е адски щура и забавна китка от.. едно и също парче в стил 60-те. То, парчето, е много яко, но адски писва след 84-тото прослушване. Колосалната бройка се постига лесно и бързо – всяко подменю, фоновата мелодия по време на състезание – всичко това е в премерено еднообразен стил.

Иначе играта си я бива. Определено се забавлявах с някои от предвидените опции за състезание. Честно казано, The Italian Job ми ставаше симпатична, колкото повече се занимавах с нея. Защото, подобно на филма, тя събужда спомени. Спомени за Carmaggedon (с негативен знак –  мамицата им, SCI тъпи, как само се осрахте) и за Midtown Madness (с положителен знак – може да се направи състезание колко точно от идеите на майкрософтската игра са откопирани и на места плагиатствани).

Предвидени са няколко варианта за игра: Destructor (целта е да “съберете” святкащите оранжеви пирамидки – за време, с различни МПС-та, на различни трасета); PartyPlay (конзолна гадост – мултиплейър на един компютър); FreeRide (разбирайте го буквално свободно “яздене” из улиците на Лондон и Торино); Checkpoint и, разбира се, Tha Italian Job. В последния начин на игра действието се развива като по сценария на филма – вие сте Чарли Крокър, който току що е излязъл от затвора, но смята да открадне 4 милиона долара под носа на италианската мафия и полицията. За целта са предвидени двайсетина състезания, в които ще карате различни коли, ще извършвате задачи и в крайна сметка ще победите. Филмът е бил забележителен с това, че главният герой надхитря лошите, като им организира огромно задръстване насред Торино. От колите, които можете да карате, специално внимание заслужава автобусът – не защото другите са скапани, а поради епохалното му значение. Грухтенето на дизела му е вманиачаващо, а ускорението напомня за старата жигула на дядо. Изживяване от вида “един път”!

The Italian Job – все пак беше забавно. Играта има невероятна атмосфера и е като грозната съученичка – колкото повече я опознавате, толкова повече я оценявате… като човек. Определено си заслужава 15-те минути, но това определено не е хитът, който ще ви закове пред мониторите.

Автор: Александър Бойчев