The Incredible Hulk

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Това е поредната приказка за много разруха и разтуха. Следвайки гигантските стъпки на добилия легендарен статус вече герой на Marvel, наречен The Hulk, Sega пускат игра по втория филм за зелената планина от мускули. Идеята явно е, че ще се почуствате по-добре, ако почупите Ню Йорк.

Изглежда никой не е научил Д-р Робърт Брус Банър да не си играе с опасни предмети и работейки над гама бомба, той разбира се не пропуска да се облъчи. Както всички знаем, резултатът е голяма, зелена, грозна и силна буца месо, която се захранва от собствения си гняв. Това обаче са го измислили Stan Lee и Jack Kirby още през май 1962 г., когато са писали Hulk-комикса. Какво ново са добавили създателите на играта? Отговорът е четирибуквен и ме е срам да го кажа.

Седем с един удар

Най-якото нещо в играта е, че както се очаква, героят ви пращи от сила. Лошото е, че общо взето с това се изчерпват плюсовете на заглавието. Има обаче нещо размазващо (в буквалния смисъл на думата): дори нямате бутон за отваряне на врати или каквото и да е друго. Имате само злобен юмрук, с който цепите всичко. С него си проправяте път през смешните стоманени вратички и всякакви преградки, пак с него рушите сгради, коли и каквото ви се прииска. С вярната десница изпращате и всички врагове на едно по-добро място, като най-култови са хората, разбира се и най-лесни за осмъртяване. Те просто излитат нейде надалеч, след като ги фраснете, направо като мухи са.

Ако сте в добро настроение пък, можете да ги затривате, като за целта счупите някоя подпора в дадено помещение или използвате различните предмети наоколо за разнообразие. Например късчета от нещо, което сте разрушили. Когато сте на открито в Ню Йорк, това може да са коли или парчета от сгради. Можете да правите почти всичко на бъз и коприва. И ако не ви стига разрухата, която сеете с ръце, можете просто да подскачате, цепейки асфалта и каквото друго попадне под вас.

Забавното е, че дори и да не искате да утрепете някой шофьор, е достатъчно да се помотаете на пътя и не ви мърда верижната катастрофа. Колите просто нямат шанс.

Бабаитът ни се лекува като захранва гнева си и сее разруха. Ако здравето ви падне под определена величина, можете просто да поблъскате с юмруци по-настъпателно и всичко бавно ще си дойде на мястото. Лошото е, че готиното чувство от това да можете да строшите всичко като на шега бавно избледнява, когато това е абсолютно всичко, което можете да правите.

Rage Against The Machine

Напомпаният вариант на Банър не се ограничава само с избиването на хора. Това би било просто похабяване на талант. Разменяте селски тупаници с механични врагове, разбивате оръжия, специално разработени за борба срещу вас, смазвате хеликоптери и дори гадове, които ви надминават няколко пъти по размер, но очевидно не и по сила. Боят се вихри основно на открито – в Ню Йорк сред облак от прясно откъртена мазилка и смачкани таксита. Първата ви мисия обаче започва на закрито, така че някъде там все пак има някаква съмнителна доза разнообразие.

Филмът

Споменах ви, че играта е направена по втория филм за Hulk. Това обаче го знаем, просто защото… защото се досещаме. 🙂 Историята е рекордно зле представена и ако не сте гледали кино версията, може да се пообъркате. Ако по някаква случайност не знаете за какво става дума по принцип – нямате шанс. Все пак приемаме, че ако така или иначе сте прибегнали до това заглавие, то е, защото вече сте фен на Hulk, а не защото очаквате нещо много конкретно от тази игра. И така, ако вече сте наясно с детайлите, може и да се насладите на специално включените за вас моменти от филма.

Ако пък вложите повечко време в играта, можете да отключите и бонус секциите, които са яки. Имате достъп до различни герои, арт материали и подобни шаренийки. Зарибяващи са, но нека си признаем – пак нищо революционно.

Дали аз закъснях или времето бързаше?

Може би един от ключовите моменти е, че играта отново излиза с благословията на Sega. Имах щастието да пропусна Iron Man, който както вероятно знаете, също беше на Sega и беше провал. Доста критика и смях имаше по адрес на тази геймка. Днес всичко се повтаря и с Невероятния Hulk, като Sega поне можеше да ни спести суперлатива в заглавието. Просто не стои добре на подобна игра.

От друга страна можеше да се поработи повече и върху графиката. В сегашния си вариант тя е по-скоро посредствена. Някои геймкритици извисиха глас до небесата, призовавайки Sega да се събудят и да влязат в крак с модата. The Incredible Hulkизглежда старомодна и дори е малко жалко, защото все пак точно това заглавие по default има потенциал за компютърна игра. Ама нейсе… Може би следващия път… или пък след това :-). При комикс с толкова дългогодишна история поне има хляб за още доста филми и още доста игри. Но дали има смисъл?

Автор: Лили Стоилова