The Guild 2: Venice

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 окт. 2008

Колкото и странно да звучи, много от осъвремените корпорации, големи компании т.н. приличат ужасяващо на учреждения от стар социалистическо-номенклатурческо-тоталитарен тип. Бюрокрацията и липсата на ефективност, с които съм се сблъсквал в ежедневието, многократно са ме карали да се питам как подобни организации продължават да съществуват, без да изпаднат в необратим и тотален колапс…

За съжаление в последни дни подобен род примери започват да се срещат все по често и сред полетата на гейминдустрията. Евтини полуфабрикати, изстреляни по сватбарски модел, започнаха да се роят в небивали количества. Една от последените илюстрации на тази зловеща тенденция е и втората вариация по икономическо стратегическата тема The Guild 2, наречена The Guild 2: Venice.

За Дожовете, площад Сан Марко и Триест

Новата венецианска интерпретация следва модела на първия адон на първообраза – Pirates of the High Seas, като добавя на картата Североизточна Италия, запазва всички дребни подробности на предходните произведения и вмъква няколко допълнителни момента. Друг характерен елемент е, че Venice се предлага като отделен продукт, което с други думи означава, че може да бъде инсталирана самостоятелно и няма нужда от предварително качен екземпляр от основния The Guild 2.

Както и в първата игра, така и в настоящия епизод главната цел на героя е да развие своето икономическо и политическо влияние, докато в края на краищата не завладее предоставената карта. Локациите, които са предоставени, в случая са еквиваленти на Венеция и Триест, а титлата, до която би трябвало да се домогне наша милост, е тази на Дож.
Въпреки гръмките рекламни послания и чудесата, изписани по сайта на производителите, не очаквайте да попаднете в пълно копие на ренесансова Италия. Детайлите, които трябва да докарат апенинския ефект, са няколко сгради със съответния дизайн, подходящи имена на човечетата и малко повече вода по картите.

Геймплей

Както и предните два епизода, Venice е подробна икономическо социална стратегия, която прилича на демонична кръстоска между Sims и SimCity. Подробностите, които могат да се пипат и настройват, са многобройни, а отделните страни на “живота”, за който играчът трябва да се грижи, са добре разграничени.

От една страна наша милост трябва да полага усилия за развитието на своя бизнес, а от друга – да гони същества от противоположния пол, което включва сватби и правене на деца. Същевременно играчът трябва да се грижи за политическата си кариера, като подкупва отделни индивиди, подмазва се на други, опитва се да анихилира всеки, който може да създаде проблеми и т.н., и т.н.

Добър момент по отношение на геймплея е, че както и в основата, така и в настоящото чудо, присъства доста добър туториал. Преминаването през отделните му глави може да е малко досадно, но е силно препоръчително. С тренировъчните мисии се получава изключително добра представа за отделните детайли на играта и контрола.

От гледна точка на разнообразието играчът може да си избере отново персонаж от четири отделни категории – разбойник, земеделец, занаятчия или учен/проповедник. Всяка от тези групи си има основни дела, от които получава своите пари и в началото на играта разликите са осезаеми. С течение на времето и прогреса нещата малко или много стигат до уеднаквяване на действията, но усещането за вариации остава прилично силно. В интерес на истината след около три-четири дни джиткане симулацията може да добие леко монотонни мотиви, но като цяло трябва да се признае, че това е един от приличните представители на жанра.

Бъгове…

Главният проблем на Venice, който влудява повечето от старите фенове на The Guild 2, е, че първоначалната версия на продукта е пълна с всевъзможни бъгове, като при това играта дори е успял да запази и затвърди много от недомислиците на предходните си версии. Усещането е прилично неприятно: за последните две години почти нищо от проблемите на оригинала не е било заличено. Например транспортните колички на играча продължават да се врязват в пешеходците като силно забавят ход и по този начин затормозяват търговията. Често срещан проблем при настоящата версия са и забиващите запазени игри, които просто отказват да бъдат заредени.

Друг много странен момент е, че за разлика от първообраза, който е снабден с мултиплейър, първоначалният вариант на Venice, на който попаднах, не разполага с тази “екстра”. След кратко ровене из форумите на JoWood кандидат играчът би установил, че за в бъдеще готви нещо като пач, с който груповата игра ще бъде добавена към новия продукт… м-да…

Картинки

Графиката на Venice определено прилича на нещо, което е излязло на пазара преди няколко лета. По-фините детайли изглеждат архивни, а някои бъгове продължават да размътват водата и на визуалния фронт. Добър пример за това какво е положението е зумнатата картина, при която много от обектите на света (особено тревите и храстите) се сблъскват и сливат помежду си, а околните предмети сякаш са продукт на някой болен и отдаден на халюцинации мозък. Един от добрите моменти тук е, че ако преди две години The Guild 2 бе сравнително тежко произведение, в настоящето по-новите видеокарти, процесори и дъна успяват да се справят значително по-лесно със системните изисквания.

Финале гранде

Играта The Guild 2: Venice попада в много странно положение. Като продължение към оригинала новият продукт е истински кошмар с всичките си наследени и добавени проблеми. Ако някой фен на старите епизоди попадне на тази игра, шансът да бъде напълно разочарован не е никак малък. Обидно е, че тази не лоша геймка е вкарана в месомелачката и е измъчена с толкова големи дози посредственост. От друга страна, ако игнорираме миналото и ако възприемем чудото като самостоятелен продукт, ще стигнем до момента, в който това венецианско изпълнение е една прилична икономическо-житейска симулация от среден клас. Всеки, който обича подобни игри и не е обременен от предишните изпълнения по темата, може да поиграе няколко часа, без да съжали за преминалото време.

Автор: Стефан Хаджиев