The ES4: Oblivion Knights of the Nine

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Трябва да започна с уточнението, че Knights of the Nine (KotN) не е точно експанжън. Няма да намерите традиционното описание на еди-колко-си нови оръжия, нови земи за разкриване и подобрения в графиката и звука. Това е така, защото KotN е първият по-сериозен адон, пуснат за платен download от сайта на разработчиците (макар че излезе и на диск по магазините). Нещо като мод, който се интегрира в оригиналната игра, но официален. Така че на следващите страници всъщност пак ще разглеждаме добрия стар Oblivion, само че с леко удължено игрално време.

Заедно с това по-обемно разширение в комплекта са включени още седем пакета, пускани по-рано отново за платено сваляне, между които Horse Armor, който ви дава възможност да слагате броня на коня си, или Spell Tomes, който включва в играта книги, от които можете да научавате нови магии, когато ги прочетете. Но ставаше въпрос за Рицарите на Деветимата: този add-on вкарва в оригиналния Oblivion една нова странична линия куестове, които не са свързани с основния. И общо взето – това е, няма нещо революционно ново. Но като за пакет с размер стотина мегабайта става.

Пак елфите са виновни

Тъй като KotN не е класически експанд, препоръчително е да имате някакъв що-годе развит герой, преди да тръгнете да изпълнявате новите куестове. Лично аз бях доста приятно изненадан, когато открих, че Oblivion всъщност държи сейвовете в друга папка, а не в директорията си, така че все още имах старите си герои, макар че бях деинсталирал джитката. Комплект Imperial Dragon Armor доста улеснява играта, не че тя е кой знае колко трудна поначало.

Така че заякнал и добре отпочинал, след като се бих с какво ли не преди време, за да си спечеля титлата Champion of Cyrodiil, се отправих на път към градчето Анвил, където местната църква е била опустошена, а свещениците в нея – избити. Градската стража не знае нищо, но пред портите на катедралата се появява мистериозен пророк, който изнася лекция на тема “Светът ще свърши, спасявайте се” или нещо такова. Той обяснява, че църквата е била осквернена от стар, смятан за мъртъв (но явно не достатъчно) крал на Аелидите – Дивите Елфи, управлявали Тамриел преди създаването на човешката Империя. Този крал, Umaril the Unfeathered, явно не бил крал достатъчно, докато бил жив, та решил да се върне от мъртвите и да краде още, като между другото си отмъсти на Деветимата, боговете на Тамриел, които помогнали на неговия убиец. Всеки, който се прави на отворен на богове, при това цели деветима, трябва да има железни нерви и преносим гръмоотвод, поне според мен, но това е друга тема.

Та въпросният злодей бил премахнат от света на смъртните преди хиляди години от велик рицар, благодарение на специалните доспехи, които свещеният войн получил като дар от Деветимата. За съжаление Умарил не бил унищожен завинаги, а само прогонен, затова пък рицарят си умрял съвсем наистина, а снаряжението му било разглобено на съставните си части и върнато на боговете. Години по-късно, малко преди наши дни (в играта), група смелчаци тръгнали отново да съберат митичната броня и оръжия – тези хора станали известни като Рицарите на Деветимата и си поставили за цел да защитават вярата, слабите и ако се намира – тук-там някоя девица. Същински “добри момчета”. Уви, орденът им не просъществувал дълго: те действително намерили части от бронята, но скоро се скарали помежду си и по времето, в което се развиват събитията в Oblivion, от задругата им няма останал нито един жив герой.

По пътя на рицарите

Естествено, понеже сте си добряк, тръгвате да реорганизирате ордена и ставате командир на армия от един. Ще се наложи да обиколите олтарите на деветте бога като пилигрим (ориентирайки се по надраскана надве-натри карта, а тъй като те не се отбелязват на основната карта, подгответе се за известно лутане в пущинака). След като го направите, ще получите особено зрелищно видение (гледката определено си струва), в което се срещате със самия Рицар с главно Р, онзи дето не си е свършил добре работата, докато колел Умарил. По-нататък ще откриете старото седалище на ордена Knights of the Nine, ще се посбиете с духовете на бившите му обитатели (мама му стара, в тая игра никой ли не умира окончателно като го намушкаш?), а след като посъберете частите на легендарната броня, ще заприиждат знайни и незнайни люде, които ще искат да се присъединят към организацията. Така вече няма да сте армия от един.

Въпросната броня е най-доброто, с което можете да се облечете в играта, по-силна дори от Драконовата, която получавате след като минете основния куест в Oblivion. Това ми се вижда малко нерационално предвид колко време иска второто и колко време отнема KotN. Става въпрос за нещо от рода на плюс-минус десет часа. Историята напредва невероятно бързо – събирате за час и нещо броня, която други са търсели с години, за ден възстановявате орден, потънал в забвение от двадесетина години… Вярно, че сме герои, ама чак пък толкова. За сметка на лесното й придобиване, бронята не е нищо особено като външен вид – обикновена консервна кутия с кофа вместо шлем, крещяща “Аз съм рицар-кръстоносец, от Bethesda ме взеха назаем от обсадата на Йерусалим да спася света и ще ме върнат”…

И за какво си дадох парите?

Добър въпрос. Реално погледнато, Knights of the Nine изобщо не е експанд и лично на мен ми създава главоболия по отношение на статията – какво да говоря за графика, звук, физичен енджин и така нататък, когато всичко е останало непроменено и гледаме абсолютно същата игра. Дори ако не ви се разправя да доубивате мъртви елфи, можете да оставите тази куест-линия и да се занимавате с нещо друго в невероятно живия свят на геймката. С оценката, която виждате в карето, съм оцифрил Oblivion, който все още си заслужава шестицата струва ми се. KotN все пак не е загуба на време, най-малкото защото отново разпали интереса ми (а надявам се не само моя) към тази иначе отлична игра за пореден път.

Автор: Пламен Димитров