The Day After

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Може би, ако по някакъв начин беше възможно да се телепортирам пет-шест години назад във времето, новата постапокалиптична хибридна стратегия на G5 Software щеше да ми хареса. За добро или лошо този тип придвижване все още не съществува в действителност и средностатистическият геймър надали би могъл да го използва. По този повод, ако искате да се изкефите на The Day After, най-добре се опитайте да изтриете спомените си относно всички компютърни игри, които сте играли досега. Защото, уви, това е единственият начин, който ще ви накара да се забавлявате в компанията на тази имитативна геймка.

На пръв поглед всичко е ОК

The Day After представлява един от тези, напоследък модерни, хибриди между походова и реалновремева стратегии, като битките се водят в реално време, а останалата част от играта се базира на походова стратегия, подобно на Total War поредицата и Imperial Glory. До тук добре, дори много добре. Историята е донякъде интригуваща. Става въпрос за кризата в Куба през 60-те години, която обаче в The Day After се развива до титаничен военен сблъсък между великите сили. Русия, САЩ и всички останали страни, притежаващи ядрени и биологични оръжия, са принудени да ги използват и за нула време Земята се превръща в почти негодна за живот планета. Тогава започва и най-бруталната война в историята на човечеството – войната за оцеляване!

По стара военно-стратегическа традиция ще можете да поемете управлението на една от четирите страни в играта, които са Русия, Китай, англо-американския съюз и френско-германския алианс. Естествено, целта ви е да извоювате победа срещу противниците си, а за да стане това възможно, ще ви бъдат нужни определени ресурси, които биват петрол, амуниции и резервни части. Въпреки че нещата, които казах до тук, звучат добре, мисля че дойде времето да изтъкна някои от главните недостатъци на най-новото творение на G5 Software.

Проблемации

Интерфейсът е под всякаква критика. Не съм попадал на по-отблъскващо нещо от години насам. Всички начални екрани, включително и основният, в походовия режим са в зелен нюанс и са по-ръбати от червена ладюха комби. По време на битка, когато играта навлезе в реалновремевия си облик, се наблюдава нечовешка прилика с Blitzkrieg. Направо ми идва да кажа, че това е Blitzkrieg с добавен походов режим. Битките са досадно продължителни, силите са неуравновесени, а най-сериозният проблем е, че воденето на тези сражения не ми донесе абсолютно никаква емоция.

Всичко, което се случва в тях, създава усещане за дежа ву и е безинтересно. На картата от походовата част на играта, на която ще се опитвате да разгърнете стратегическите си идеи, са разпръснати разни рафинерии, радари и заводи за амуниции, а останалите петънца, които се шаренеят, представляват вашата и чуждата армия. С две думи – играта изглежда недоправена и овехтяла, въпреки че се пръква през 2005-та.

Присъда

Като за финал ще направя кратко обобщение. The Day After е игра със сравнително привлекателна история (на пръв поглед), която може би щеше да изглежда добре, ако беше попаднала в ръцете на по-добри художници и дизайнери. Походовият режим се е наместил в геймплея сякаш на шега, а реалновремевите битки са копирани почти едно към едно от Blitzkrieg, дори не са толкова добри, колкото там. Нямам какво повече да кажа.
Съдът отсъди – СМЪРТ!

Автор: Асен Георгиев