The Club

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2008

Древният Рим. Колизеумът е претъпкан до краен предел. На арената се сражават бойци от всички краища на империята. Борбата е до смърт, а залогът – благоволението на тълпата и императора. Победителят остава в играта, а загубилият… той обикновено вече не се интересува от нищо.

Не, скъпи читатели, не сте се объркали – вие държите в ръцете си поредния брой на любимото си списание, а не учебник по история на античния свят. В следващите редове ще ви срещнем с осем съвременни гладиатора. Днес обаче мечовете и копията са заменени с пистолети и автомати, а императорите – от милионери, диктатори и разглезени аристократи. Добре дошли в

Светът на Клуба!

The Club е новият екшън от трето лице, разработен от Bizarre Creations – създателите на конзолния хит Project Gotham Racing. Какво всъщност е Клубът? На този въпрос няма еднозначен отговор, защото неговите корени са назад в миналото и наистина добре скрити. Това, което обаче е ясно, е че, той е свръхексклузивен – в него членуват само богаташи и короновани особи, диктатори от Третия свят и потайни бизнесмени. Това, което обединява тази на пръв поглед разнородна тълпа, е огромното им финансово състояние и жаждата им за кръв и насилие. Благодарение на богатството си те организират тайни състезания, в които хора се бият до смърт, само за да задоволят потребността от зрелища и адреналин на височайшите зрители. Феновете на Стивън Кинг и „Бягащия човек” сигурно вече кимат разбиращо.

В началото на играта трябва да определите персонажа, с който ще се впуснете в тази поредица от кървави състезания. Избирайте внимателно, защото няма как да го смените до края. На разположение са осем души, всеки от които има собствена история за това как се е озовал в смъртоносната хватка на Клуба. И докато външният вид и произходът могат да ви направят съпричастен към един или друг от героите, то със съжаление трябва да отбележа, че между тях няма особена разлика като способности и геймплей.

Персонажите притежават три качества – сила, издръжливост и бързина, но тези показатели нито могат да бъдат повишавани по някакъв начин, нито влияят кой знае колко съществено на играта. Моят личен любимец е комарджията Фин, който е попаднал в Клуба, след като късметът му на карти най-накрая му е изневерил. Сред по-колоритните персонажи са още руснакът Драгов (поредният пример за това как западняците така и не се научиха да кръщават славянски персонажи със смислени имена) и японецът със звучното име Куро. Веднъж направили своя избор, започвате поредица от състезания по всички краища на света.

Дарвинизъм в действие

Правилата на играта са изключително прости. Авторите са базирали цялостната си концепция на еволюционната теория на Чарлз Дарвин, според която оцеляват най-приспособимите и силните. С други думи ви очаква един неспирен екшън, трупане на точки, много кървища и насилие. Всичко това трябва да ви доведе до заветната врата с надпис „Изход”, която сигнализира, че сте преодолели успешно поредното ниво. Самите арени са относително линейни, с изключение на някои тайни места, разпръснати тук-таме, където може да откриете ново оръжие или муниции. Има малко място за маневриране и обикаляне, но като цяло пътят е един и води напред, към дебнещите ви врагове.

А, да, противниците – те са основен елемент от играта, защото, за да преодолеете успешно нивото, е необходимо да постигнете определен резултат. Всяко убийство ви носи точки, а с помощта на комбота може да увеличавате многократно своя резултат.

Комбо системата е солта на играта и бе широко рекламирана от SEGA преди това. Тя действа по следния начин – всяко убийство задейства определен таймер, който постепенно намалява. Ако в неговите рамки се оправите с още един от лошите, получавате още точки, а таймерът се подновява. Различните начини за справяне с врага носят и различни екстри – получавате бонус за точни удари в главата, ако успеете да убиете някой скрит враг или ако направите ефектно салто и след това застреляте жертвата. Така, поне на теория, ако сте невероятно добър, можете да минете цялото ниво, без комбо таймерът ви да свърши – т.е. да убиете всички максимално бързо и ефективно.

Самите гладиаторски състезания са няколко различни вида. Оцеляването на героя ви е задължително условие за всеки един от тях, но правилата варират. При един от вариантите трябва да преминете през цялата карта, събирайки възможно най-много точки. „Survivor” и “Siege” могат да ви поставят в ограничено пространство, което не може да напускате и трябва да отбивате атаките на противниците за определено време. Накрая идват времевите игри. Убиването на врагове ви дава няколко допълнителни секунди, които в края могат да се окажат безкрайно ценни. Това е и най-динамичното състезание, защото тук просто няма и момент за губене.

За да оцелеете в света на Клуба, се иска доста практика. Опит може да придобиете режима “Gunplay Mode”, където създавате собствени състезания, избирайки сами участника, правилата и достъпните оръжия. Четирите нива на трудност пък дават възможност да настроите играта според вашите предпочитания и умения.

Нищо не е толкова хубаво, колкото изглежда

Казаното дотук звучи добре – осем героя, много стрелба, оръжия и адреналин, какво повече може да иска човек?! Оказва се, че има какво. Както вече споменах, изборът на персонаж не е чак толкова важен, защото те не притежават твърде уникални характеристики, които да позволяват качествено различна игра. За да си направя малък експеримент, минах първото ниво с всичките шест играча, достъпни в началото на играта (последните двама – и вероятно най-силни – трябва да бъдат отключени) и резултатът в общи линии бе един и същ – тичаш, стреляш, тичаш, стреляш…..мисля, че схванахте какво имам предвид.

Очевидно е, че създателите са имали за цел да толерират предимно бързата игра, при която не се замисляте и вървите само напред, помитайки всичко по пътя си. Но това някакси прави геймплея изкуствен, особено като се има предвид, че нивата са кратки и в тях не се случва нищо съществено. Наистина, имате достъп до много оръжия, но те минават прекалено бързо през ръцете ви и от това де факто губи тръпката. А прехвалената комбо система в действителност далеч не е толкова ефектна, защото действията, които вашият герой може да извършва, са крайно ограничени. Изобщо забравете за ефектни изпълнения от игри като Devil May Cry и Prince of Persia: Warrior Within, защото дори не може да скачате, а местата, на които може да извършите някакво по-зрелищно действие, са твърде малко.

Какво ви чака на изхода

The Club няма нито завладяващия сюжет на Max Payne, нито изтънчения геймплей на Hitman. Това, което играта ви предлага, е един спиращ дъха и ускоряващ пулса екшън, който се разиграва в добре пресъздадени локации. Известният композитор Йеспер Кид е създател на музиката, графиката също е на ниво. Най-общо казано, The Club едва ли ще ви задържи за дълго, но пък е отличен вариант за малко неангажираща игра и възможност да се развихрите в ролята на един съвременен гладиатор.

Автор: Иво Цеков