by PC Mania
Когато човек попадне на такава игра, започва да подозира, че очните лекари са сключили таен договор с производителите на компютърни игри. Най-малкото поради две причини. Играта не ви позволява да се отлепите и за секунда от монитора, докато не я превъртите и човек става подозрителен към всеки и всичко. Може би при мен това произлиза и от една моя прилика с главния герой – има вероятност да съм луда (при него се предава по наследство в рода му на 200 години)… Но вместо да ви говоря още глупости, прокашлям се така, сякаш нищо не е било, и преминавам в едно много по-сериозно и мрачно настроение, за да ви въведа в света на Black Mirror (с оригинално заглавие Death’s Messenger).
Уникалната история…
Ехото е потискащо. Кънти из цялото имение. Ударите на часовника сякаш отмерват поглъщащата тишина, прекъсвана от излишните думи на съпричастните към вдовицата посетители. Навън е студено. Бурята няма да спре.
Самюел не искаше да се връща в имението. Смъртта на красивата му съпруга го преследваше. Не бе отворил нито едно писмо от близките си. Нито едно… преди това. Когато получи известие, че дядо му е починал, трябваше да отиде.
Поемате управлението над Самюел Гордън, внук на починалия Уилиам Гордън. Всички твърдят, че Уилиам се е самоубил, но на вас винаги ви е било трудно да сте като всички. А и е малко вероятно възрастен мъж като него да се хвърли от кулата в имението, за да сложи точка на и без това краткия остатък от живота си. И още повече да падне по гръб върху шиповете в градината.
Решавате да започнете свое разследване. Подозирате всеки… Докато той не умре. А всички загиват един по един. На втория ден от престоя ви в имението умира градинарят, който пък е мразен от коняря и е намерен от него да лежи мъртъв във фонтана в градината. Официалната версия е, че се е напил, защото алкохолът му е слабост и е паднал във водата, където се е удавил. На третия ден в гората е открито малко момче, чието тяло е разкъсано (добре де – не умират само заподозрени). Услужливият следовател заключава, че това е дело на вълци. По-късно откривате обезглавения труп на друг герой от играта. Ваш роднина пък изчезва.
Инцидентите зачестяват и винаги има удобно обяснение, колкото и неправдоподобно да е то. Заплита се и семейна интрига, когато посещавате местната лудница и откривате там свой роднина, заключен умишлено, за да превърти. Междувременно попадате и на следи, целенасочено оставени от Уилиам, който се е надявал да ги откриете. Те водят до мистериозното минало на рода ви. Има пет ключа, погребани с петима от вашите предци. Те ще ви заведат до истината. Истината, която е обсебила съзнанието на възрастния човек през последните месеци от живота му.
Уникалната атмосфера…
Много игри умело пресъздават мрачна атмосфера. Тук обаче не става дума само за добре изпипана поредица от статични картинки, в които щедро са използвани тъмни тонове. Опитайте се да почувствате приглушеното осветление, сенките, влошаващото се време, което от ден на ден става все по-мрачно, безнадеждно. Дъждът, който никога не спира, небето, което всеки ден се покрива с все по-гъсти облаци. В последните глави на играта градчето е обгърнато от облачна пелена, мъгла и студ. Ден е, а няма и един самотен слънчев лъч. Тържеството на злото лъха от всеки пиксел на тази игра.
Атмосферата е подсилена и от изключително професионалния прочит на диалога, от произношението на английските аристократи, контрастиращо с репликите на бедните селяни и прислужниците. Подсилена е и от най-малките детайли – от тлъстите черни хлебарки, които весело пъплят в потъналата в кръв и мръсотия лудница, от безименните кръстове на гробищата, чийто вик за помощ сякаш е отнет от времето, което е изтрило имената на починалите.
Уникалният геймплей…
Геймплеят включва 15 много оригинални и логични пъзела. Няколко пъти ще ви се наложи да редите парченца от скъсани снимки и документи, ще има логически задачи, в които трябва да разместите фрагментите на един кръст в църквата, да отключите една кутийка за бижута като размените местата на четири коня (за шах) в девет шахматни квадратчета. Имаше и два пъзела, които ме накараха да търся информация в интернет, за да ги реша. В една гробница трябва да поставите плочките със зодиите в определен порядък (срам не срам – не знаех кой символ коя зодия представляваше). В библиотеката на имението има пъзел, при който трябва да подредите планетите в слънчевата система. Тук обаче не се разчита на знанията ви за това как са подредени по имена. Имате само относителната им големина (топчета с различни размери) и цвят. Търсила съм снимки на планетите, докато ги подредя
Има разбира се и интересни диалози, които са важна част от геймплея. В началото на играта са повече, отсъстват най-вече в частта с мините. Говорейки за мините, ще ви дам един съвет – ЗАПАМЕТЕТЕ ИГРАТА си, преди да простреляте ключалката на вратата, от която ще излезете! Има и един-единствен момент, в който залагате на малко несериозно мошеничество в стил Monkey Island – когато оцветявате вода с мастило и я пробутвате на един химик, без той да разбере, че това не е химикалът, за който ви е пратил… Но от всички загадки има една, която определено беше най-оригиналната за мен. В една от погребалните зали трябваше да познаете четири гатанки и да изпишете отговорите им с помощта на четири каменни колони с въртящи се каменни обръчи с букви на тях.
Много ми хареса и фактът, че не можете да вземете някой предмет, докато не откриете предназначението му – определено има смисъл в това (въпреки че е малко объркващо в началото). Говорейки за реализма и странностите в геймплея, трябва да спомена, че се изненадах как във всички случаи (освен първия), когато ви се наложи да чакате някого, това действително означава да се размотавате, докато той свърши нещо. Не го чакайте на едно място обаче – трябва да обикаляте по картата, въпреки че няма индикатор, който да ви подсказва колко време е изминало (ако не броим главите, които са 6 и показват колко дни прекарвате на това място).
Последното уникално нещо
в играта…
…е краят. Разбира се, няма да ви го разкрия, но ще ви кажа, че е адски оригинален и е перфектният завършек на историята. Определено си заслужава да минете през всички главоблъсканици, за да го видите.
Автор: Лили Стоилова