The Black Mirror 3

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Имението е погълнато от пламъци. Всичко завършва там, където е започнало много, много отдавна.

Вие сте последния наследник от Гордън – аристократична фамилия на убийци, психопати и психично болни. При това с много пари. В Уилоу Крийк се говори, че има мистериозно проклятие, което тегне над Гордън… А може би това е просто генът на лудостта, който се предава по наследство. Вие си изберете по-ласкателното.

С такова родословно дърво и разрастващия се пожар под носа ви, някой ще ви повярва ли, че сте невинен? Вие вярвате ли го? Получавате халюцинации и неконтролируеми пристъпи на агресия. Всички доказателства сочат към вас. Имате назначен психиатър, на който всеки ден споделяте своите сънища, емоции и догадки. Понякога е трудно да се доверите на себе си, а какво остава за някой друг… И все пак си пиете хапчетата, които са ви дали.
Примката около врата ви се затяга и с всяка изминала минута кашата става все по-голяма. Получавате помощ от някого… Но помните ли – вие не можете да се доверите дори и на себе си. Накъде води всичко това?

Трилогията

Всичко това води към факта, че тази игра трябва да бъде видяна. Първата част от трилогията беше и е уникална. Любима е на мнозина почитатели на жанра и намерила не малко фенове сред хора, които по принцип дори не биха играли такава игра. С уникалната си атмосфера и оригиналност тя се нарежда и сред любимите за мен игри на всички времена. Втората част – беше доста интересна, но нещо малко сякаш и липсваше… Тя сякаш беше само предпоставка за съществуването на финалната част, която обяснява всичко и води историята към нейния край.

Тук атмосферата е точно като в първата част- цялото действие се развива в Уилоу Крийк. Срещате много от старите герои и нови такива. Играта е подходяща за хора, които никога не са играли поредицата, но ще влезе под кожата и на феновете, разбира се. Освен развиващите се в момента странни инциденти, тя ви прехвърля и в миналото на малкия Дарън. Това води до разнищването на всичко. Ако си позволите, ще се гмурнете и още по дълбоко в заешката дупка и ще стигнете до корените на всичко това, далеч в корените на родословното си дърво.

Геймплей

Играта предлага отличен геймплей – нивото на трудност е добро. Не е нужно да се използват помощни източници, но ако се затрудните на дадено място, е предвидено да можете във всеки един момент да включите или изключите видимостта на обектите, позволяващи взаимодействие, както и да пропускате пъзелите, ако някой от тях ви се опре. Ако skip-нете даден пъзел обаче, не виждате решението му и загадката си остава да ви чопли. 🙂 В геймплея има и елементи, които не са жизнено важни за хода на историята, но са забавни. Любима ми е например гадателката, на която можете да звъните по веднъж на ден и да ви предсказва, че вижда… СМЪРТ! Ако се справяте с отделни задачи, това отключва и скритото съдържание към играта – илюстрации, анимации и мини игри.

Самите загадки са много добри. Мисля, че сред любимите ми е една конкретна към края, в която трябва да преминете през един лабиринт и да се спасите от сенките, които дебнат там. Вижте я сами, няма да ви разочарова. Много ми хареса и моментът, в който трябва да разберете кой гроб на кого принадлежи от 5 възможни – за целта трябва да събирате косвена информация за всеки един да свържете фактите с надгробната плоча…

Готин нов елемент е, че можете да играете и с втори герой към края на играта, като имате и моменти, в които играете с двамата едновременно. Така има и загадки, които трябва да решавате като контролирате екипната им игра.
Частта от геймплея, която ми хареса по-малко, е фактът, че можете да умирате. Всъщност има желязна логика като се вземе предвид, че гореспоменатата дама от другата страна на слушалката всеки ден не се поколебава да предвещае идващата ви смърт, но все пак… Иначе хубавото е, че има autosave, което ни спасява кожата. И все пак не е приятно да умрете преждевременно…

И още нещо…

Играта включва и много добри коментари, които не могат да не предизвикат усмивка на устните ви. Загадъчната и мрачна атмосфера се допълва от остроумните забележки. Мисля, че сред любимите ми забележки на Дарън е, тази която прави, ако се опитате да ходите по вода. 🙂

Други елементи, допълващи цялостното ми приятно впечатление са графиката и музиката. Визията е приятна, музиката разбира се е леко мрачна, меланхолична и мистериозна – тук -таме прозвучава някоя и друга жална цигулка. Цветовата палитра е подчертано сивочерна… Сякаш кръвта дава нужния акцент и стимулира визуално… А може би новото ченге в града, което иска да се покаже като голям мъжкар, е право и наистина не съм с всичкия си. Може би не трябва да пропускам хапчетата? Може би? Може би момичето в магазинчето, което ми бута стоките в ръцете припряно и ми прави подаръци само, за да изляза по-бързо дори без да платя, не е параноично… Може би дори лудото предложение да се снимаме с нож в ръка, за да привличаме туристи в градчето на духовете, е оправдано… Не знам коя част от съзнанието си да попитам . Може би просто трябва да оставя всички отговори на вас. Заслужава си да ги откриете. Стигнете до дъното. А ако успеете да се завърнете със здрав разум, ще говорим отново.

Автор: Лили Стоилова