facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
The Bard's Tale
Ревю | 31.07.2005 | автор: Георги Панайотов


оценка:
Производител:
Inxile
Издател:
Ubisoft
Жанр:
Ролева игра
Платформа:
PC
сайт на играта »

След няколко години затишие Бардът бе изчезнал някъде. Може би малцина от вас знаят, но първите му появи са далеч назад във времето (към края на 80-те, ако трябва да бъдем по-точни). След тоталния му успех обаче пичът се скатава някъде. Но ето че идва моментът той да бъде възкресен. Или просто парите и пиячката от първото приключение вече са свършили...

Това заглавие е истински свеж полъх на фона на общата убитация в жанра и до такава степен е изтъкано от кретенизъм, че просто няма как да не му обърнете поне малко внимание. Но да караме подред, тъй като обемът на статията, както обикновено, е малък, а има много неща да се свършат, много места да се обходят и много чудовища да гушнат маргаритките, или там каквото обичат да гушкат.

"Принцесата, спасете Принцесата!"

Кои са най-важните неща в живота на един мъж? Правилно - това са парите, пиячката и пу... така де, жените. С други думи - трите П (ППП). Най-често присъствието на първите води на появата на другите две, но това не е задължително. Та имаме един истински мъж пред нас - Бардът. Няма си друго име. Пич от класа. С малко хитринка и късмет успява да се сдобие с пиячката, но парите и жените нещо му куцат. И докато размишлява над нелеката ситуация, в която е попаднал, чат-пат измърморвайки нещо в посока "Разказвача животът го настига и му плесва в лицето предложение, на което не може да откаже"... Или май го плесваха с шаран. Няма значение, важното е, че той е Избраният. Шампион, подбран из мнозина, за да изпълни героична и свята мисия. Или поне да изкара малко пари и да може да се накърка в най-близката странноприемница.

Та ситуацията е следната - имаме:
А) Принцеса,
В) Голяма кула (или Кулата)
С) Лошковец.
Трите точки (А, В и С) са взаимно свързани, като към всяка принадлежи по едно действие - спасение, изръшкване и наритване - не се споменава точно с кое какво трябва да правите, но Бардът не е чак такъв идиот и би трябвало да се справи... Но дали...?

Концептуално

играта е екшън-RPG. Имате само един герой за избор, който обаче можете да развиете по различен начин, за да получите различна роля. Идеята е, че в началото на играта получавате определен брой точки за разпределяне между основните му атрибути, добре познати на феновете на D&D ролевата система. С качването на ново ниво получавате по 2 нови точки. Таванът за всяко едно умение е 20. А всяко едно дава бонус към някой от бойните ви атрибути. Ако искате да направите воин например, наливате Strenght-а (всеки две точки тук ви дават +1 dmg), ако пък ви влекат стрелковите умения - наливате dexterity.

Доста интерес е ефектът на късмета - колкото е по-висока неговата стойност, толкова по-голям шанс ще имате да нанесете критичен удар или да избегнете капан. На последно място, но не и по важност, е мелодичността на барда - в течение на играта нашият герой сменя няколко музикални инструмента, с чиято помощ ще може да призовава на помощ различни създания. Колкото по-мелодичен е той, толкова по-силни са съюзниците му, удрят по-силно и държат повечко на бой.

На всеки две качени нива пък ще можете да научите по едно специално умение. Те варират от възможността да си служите с различни оръжия (освен меч, по-късно ще можете да използвате двуръки секири, боздугани и комбо от катана и нож) до нови специални удари с различните оръжия.
 
А екшънът е доволно прост

- имайки предвид, че играта е предвидена първоначално за конзола и очевадното клавишно превъзходство на кийборда пред пада води до доста интуитивна и удобна форма на управление. С десния бутон на мишока се придвижвате, а с левия раздавате тупалки. [Space]-ът е за блок, и оттук можете да си навържете каквото ви душа иска комбо. Вразите идват на групи от по няколко и в интелектуален план не влизат в графата "доктори по ядрена физика (както и Барда, между другото). Благодарение на 3 много удобни радиални менюта по всяко време можете да промените въоръжението си, да "изсвирите" магия или да призовете специална сила. За последните ще имате нужда от кристали, падащи из цялата игра. Започвате само с лечение, но побеждавайки всеки от по-големите босове, ще можете да овладявате уменията му. Всяко от тях има три степени на сила (от просто приковаване с корени към земята на всичко около вас, до огромен отровен облак, например) и правилната им употреба най-често е разликата между мъртвия и героично завършващ приказката Бард.

Та докъде бяхме стигнали... а, да -

Бардът отново се правеше на задник!

И докато в повечето отношения The Bard's Tale е добре познатият ни hack&slash, то има един елемент, придаващ уникалност на играта. Това са създанията, които можете да призовавате със своите инструменти. Тяхната роля е доста обширна - от поддържащи бойци до сапьори и преносими лампи. Всяко едно от съществата е доста готино и полезно в дадена ситуация. Разделени са на 4 групи - бойни, помощни, магически и допълнителни. В бойните влизат стрелец (с мощен арбалет), рицар (с огромна броня и бързо мушкащ), гигант (хвърля скали, правещи щети на всички врагове в определен радиус) и наемник (размахва огромна брадва). Сред помощните попадат мишок (адски важен за един от куестовете във втората кула, а и е доста забавно да видите как с бойно "писук" се нахвърля към слабините на лошковците), дядка мазохист (обезврежда капани по възможно най-комичният начин), светулчица, която може и да заслепява лошковците и огромен бръмбар, смучещ здравето на вразите и даващ го на ваш и съюзниците ви. Магическите същества ви дават контрол над една от четирите стихии (светкавици, огън, вода, земя) и в общи линии са крехки, но силно ефективни създания. А допълнителните включват лечител, убиец и... абе ще си ги откриете сами.

И докато в началото можете да имате само един помощник, до към края на играта цифрата скача на четири. Тук можете да експериментирате както си пожелаете и всяка една от комбинациите води до задоволителен резултат. Нови мелодии за съществата ще получавате като награди за изпълнени задачи или от сандъчета тук-там из подземията, затова не се поддавайте на мързела и проучете всяко едно ъгълче на игралната карта. В тази линия на мисли - продавачът в първия град предлага за 4К злато една карта - задължителна е. А в града на викингките, ако нападнете гардовете до затвора, не забравяйте след това да минете през склада им (долу ляво на картата) и палатката на вожда (горе дясно), за да проверите какво има из сандъците им.

"It's bad luck to be you"

За 20-те си часа геймплей играта ще ви предложи адски много. На първо място това са зоните, които ще обиколите. Започвайки от малко селце, скоро ще скитате из целия свят в търсене на трите кули, които трябва да обезвредите, за да получите достъп до четвъртата - тази, в която е заключена принцесата. Разнообразието от терени е наистина голямо - от огромни ливади, в които бардът едва си подава пиянския нос от тревата до заскрежени тундри, в които мрънкането му ви придружава на всяка стъпка. Преди всяка зона или важно събитие ще можете да проследявате диалозите между героя и разказвача. Кратките кът сцени са направени с енджина на играта. А разказвачът е истински сладур. Изпитва откровен кеф, когато бардът бъде прецакан (умирате, глас от небето "А-ха-ха-ха, е такива неща ми оправят настроението за деня!") и го залива със сарказъм и обиди във всеки един момент. Поради факта, че не можете да запазите играта по всяко време, а само на точно определени от дизайнерите местенца, това може да се окаже доста фрустриращо.

Не можем да не споменем и че цялото ви приключение е изтъкано от толкова

дебилен и кретенски хумор

в шотландско-британски стил, че няма как да не се срутите под бюрото от кикот поне няколко пъти. Стилът е подобен на този в Giants: Citizen Kabuto и Armed&Dangerous, ако сте пробвали тези игри. Ще се сблъскате с цяла плеада от дебилни селяни, други Избрани, не чак толкова късметлии, колкото вас и разбира се - тълпата от друиди, играещи ролята на основна опозиция.

Хубава хрумка е липсата на стандартен инвентар. Ако намерите оръжие, което е по-добро от това, с което сте екипирани в момента, то автоматично ви влиза в раницата. Ако пък е по-слабо, на момента получавате стойността му в жълтици. Това важи и за всичко останало - няма нужда да се разкарвате до най-близкия продавач, за изсипете боклука от раниците си - всичко веднага се конвертира в местна валута.
Освен оръжията, бронята и щита, бардът има различни медальони, които най-често заграбвате от паднали босове. Техният ефект варира от увеличение на някоя от основните характеристики до бонус към щетите, които нанасяте, музикалните ви умения или парите, които събирате. В повечето случаи, ако имате средства, е далавера да пазарувате от оръжейниците, тъй като предлагат доста сносен ъпгрейд на оръжията ви. Само за еднорък меч няма смисъл да харчите, тъй като средата на играта получавате безплатно доста могъщ такъв.

Визуално

Играта се захранва от Snowblind енджина, използван в направата на Baldurs Gate: Dark Alliance, като единствената разлика между конзолната и PC версията е по-високата поддържана резолюция. Персонажите са много добре анимирани и раздвижени, а ефектите покрай магиите пълнят окото с визуална благина. На много места пейзажът е предварително подготвен и това спестява доста усилия за компютъра ви, но за включването на всички екстри ще ви трябва сравнително мощна машинка.

Силата на играта обаче е в озвучението и диалозите. На моменти се появява и хорът на трите гномчета, който изкъртва обстановката с невероятните си рими по ваш адрес. Все пак заглавието си има своите луфтове. На моменти екшънът става прекалено скучен, продължителен и еднообразен. Особено в кулите, където правилото, че "Пътят надолу е винаги по-труден от изкачването" важи с пълна сила. В други моменти пък враговете не съответстват на собствените сили, което може да изпрати с шутове играта в една от двете крайности на дебилно лесна до вбесяващо непреодолима. Но като цяло, това е едно от малкото заглавия, напълно заслужаващи си 7-те гигабайта инсталационно пространство на харда ви. 


The Bard's Tale - 1987 или как започва всичко

Повече позната под пълното си име, изписано на обложката - Tales of the Unknown, Volume I: The Bard's Tale, първата история за барда е едно доста приятно за времето си ролево заглавие, запазило се през години и ценено дори и днес. Започвайки историята в града Skara Brae, играчите се борят срещу чудовищата и вечната зима, докарана от злия магьосник Мангар. Използвайки простичък 3D графичен енджин, взет назаем от първата Wizardry, The Bard's Tale добавя към жанра нов изглед към изометричните RPG-тa, повече цветове, по-голямо разнообразие от герои и локации за проучване. Големият й успех води до не толкова успешно продължение през 1988. Емулации и на двете игри се появяват за всички тогавашни конзоли - NES, C64, APL2.
 
системни изисквания
Pentium III, 933 Mhz, 256 MB RAM, 7 GB Free space, Windows 98/Me/2000/XP, Dx 9.0
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
Diablo III 147
The Elder Scrolls V: Skyrim 141
Ревю в прогрес: Diablo III 135
Torchlight II 114
Dragon Age: Origins 102
Mass Effect 2 96
Darksiders 2 87
The Witcher 3: Wild Hunt 86
Mass Effect 3 82
The Witcher 2: Assassins of Kings 78