The Amazing Spider-Man 2

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Филмите по комикси на Marvel са най-горещият продукт в Холивуд за момента. Това твърдение не подлежи на никакво съмнение така както знаем, че това лято ще пием бира и ще гледаме Световното първенство по футбол. Независимо кое холивудско студио се е захванало с продукцията им, от Captain America през Spider-Man до X-Men получават високобюджетни екранизация и съответната доза съпровождащи материали. Но докато играта покрай новия филм на Крис Еванс остана само на мобилни платформи, The Amazing Spider-Man 2 се сдоби с пълнокръвна видео игра за всички конзоли и РС.

Виж още: Marvel: кино вселена за 14 години напред

А по-добре да не беше

The Amazing Spider-Man 2 (играта, не филма) трудно може да се опише като „невероятна“. „Ужасна“ може би е прекалено крайно, но „незадоволителна“ попада право в целта. Това е поредното заглавие за Човека-паяк, поверено на канадското студио Beenox. До момента базираните в Квебек момчета се справиха що годе прилично със Shattered Dimensions (2010 г.), Edge of Time (2011 г.) и едноименната игра по първата част на филма миналата година. Този път обаче резултатът не е такъв.

Откъде да започнем – много слаб сценарий и диалози, остарели менюта, често накъсване на играта заради дългото зареждане на нивата, еднообразни мисии и недопустими бъгове. Всички те сякаш участват в обща конспирация да направят новото приключение на Човека-паяк неприятно за игра. А може би най-лошото е, че този път Beenox е нарушило кардиналното правило да не се променя нещо, което не е развалено. С други думи атрактивното придвижване с оплетените паякови мрежи в играта е променено. И не за добро.

В предните игри въпросното движение в пространството бе просто и елегантно и ставаше като изстрелвате мрежи и се залюлявате в съответната посока без изобщо да ви пука къде точно се закача паяжината. В The Amazing Spider-Man 2 нещата са променени към по-голям реализъм като че ли самото съществуване на Човека-паяк е реалистично, та трябва да го правят достоверно изглеждащ. Сега Спайди изстрелва мрежите си от лява и дясна ръка, за което се изисква да натиснете съответното копче, а ако го задържите по-дълго залюляването е по-високо и по-надалече – а това води до глупави ситуации, при които просто няма за какво да се захванете, ако сте прекалено високо над сградите. Ако се движите в права линия този метод горе-долу работи, но всеки опит за прецизни маневри превръща движението в значително по-трудно упражнение, отколкото би трябвало да бъде. Мини картата в долния ляв ъгъл се върти като луда при вашето движение и прекалено често ще се налага да преориентирате позицията си докато сте във въздуха.

А след това идва ред и на камерата

При повечето движения на героя ви като пълзене по стена, залюляване, тичане или използване на т.нар. web rush на забавен кадър, камерата или реагира прекалено бавно или се преориентира твърде бързо. И в двата случая обаче тя не успява да ви покаже зрителното поле от което се нуждаете. Това може да е досадно дори при самата навигация из града, но в напрегнати моменти на битки с трудни противници е направо фатално.

Самите схватки също страдат заради камерата, което пък е жалко, защото иначе не са чак толкова лоши. Човекът-паяк използва същата ръкопашна бойна система, популяризирана от Batman Arkham игрите като интуицията му подсказва откъде ще дойде атаката и накъде да се извърти, за да я избегне. С помощта на паяжината си пък може да оплита враговете в безпомощно състояние, да ги обезоръжава или бързо да се придвижва до тях. Лошото е, че при липса на реална Lock-on функция често пъти ударите ви ще се насочват не към онези противници, които са най-опасни за вас в момента. Освен това независимо от ъпгрейдите на уменията на героя ви, нищо в стратегията му не се променя и към края на играта най-вероятно отново ще натискате бясно само бутона за атака така, както сте правили това и в началото.

Паешки живот

Наистина е трудно да се наслаждаваш на игра, чиито основни геймплей механики са повредени, но е още по-трудно, когато и дребните детайли правят неприятно впечатление. Така например в кътсцените Човекът-паяк често изглежда като пиян или дрогиран, мятайки ръце безцелно настрани и поклащайки се без видима причина. Очевидно е, че да направиш интересен начина, по който говори един маскиран човек е артистично и техническо предизвикателство, но в този случай аниматорите чисто и просто са се престарали. Но нещата не свършват само с главния герой, графиката като цяло е посредствена, лицата са празни и лишени от емоция, а анимациите са вдървени.

Когато не следвате основната сюжетна линия, Ню Йорк предлага доста странични мисии, но в по-голямата си част те са банални и не изпълняват друга цел освен да удължават изкуствено и без това кратичката кампания, която може да мините за не повече от 7-8 часа. Ако сте хардкор фенове на Спайди може да отделите малко време, за да се промъкнете тайно в бърлогата на руски гангстер, за да се сдобиете с нов костюм или пък да спасите поредната група тъпоумни граждани, оставили се да бъдат пленени от огъня в някоя горяща сграда. Успехът при тези мисии води само до кратки вестникарски заглавия с максимално рециклирани реплики.

Менютата, където може да прослушвате открити аудио файлове и да ъпгрейдвате уменията на героя си, определено дразнят окото.Със своя ръбат облик те изглеждат като излезли от игра отпреди няколко поколения.  Историята в играта също не следва събитията от новия филм с Андрю Гарфийлд, а е съвсем обикновена и съшита с възможно най-тънките конци.

Играем The Amazing Spider-Man 2, за да не ви се налага на вас

Звучи клиширано, но е точно така. Уж се предполагаше, че гейм индустрията вече е обрекла на забвение тези набързо приготвени и посредствени игри, създадени само за да съпровождат премиерата на някоя холивудска продукция. За съжаление The Amazing Spider-Man 2 оставя точно това горчиво усещане. Това не е игра с висок бюджет, не е и игра, правена с любов и отдаденост. Не е и продукт на дръзки нововъведения и рискови решения. Тя е посредствена. Освен ако не изпитвате нерационалното и непреодолимо желание да влезете отново в костюма на един супергерой без идентичност, най-доброто, което може да направите е да приемете, че The Amazing Spider-Man 2 просто не съществува.

Автор: Иво Цеков