The Abbey

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 30 сеп. 2008

Дяволът! Дяволът има копитце или две в случващото се! Рогатият е пропълзял като змия в абатството и дърпа конците, предизвиквайки ужас, смърт, безверие, пелтечене и потни длани. Под сплъстен слой от суеверия, някъде в сърцевината на уединения манастирски комплекс, е скрита и истината. И този, който ще я разкрие, е

брат Леонардо от Толедо

Репутацията винаги ви предхожда. Известен сте с острия си ум и знания, контрастиращи болезнено ярко с простотата, ниската себевзискателност и отсъствието на стремеж към развитие у множеството монаси около вас. Ерудиран сте до безобразие и въоръжен с болезнено фино сладкодумие. Умеете да се подмажете, точно където трябва, без да позволите на събеседника да наруши добрия тон, не допускате скандал, който да прекъсне разпита в неуместен момент и не оставяте събеседника да се изплъзне. Има нещо възхитително в очарователно подлия ви подход, който на всичкото отгоре ви позволява да запазите водещата позиция в разговор и с цялото си достойнство да натривате носове, когато е необходимо.

Именно от предпазливост всички в абатството ви посрещат като специален гост и отговарят с осезаемо преднамерена добродетелност и готовност за съдействие. Е, или почти всички… Но дори тези, които не ви харесват, са принудени да ви помагат, да се грижат за коня ви и по заповед на абата да отговарят на всички ваши въпроси. Вашата мисия пък е да откриете истинския виновник за убийството, което предхожда вашето пристигане.

На уше

Най-съществена част в геймплея на The Abbey имат разпитите, които водите. И интригуващо и учудващо е, че те не са скучни. А както всички знаем, това е трудно постижимо. Различните монаси имат характер, запомнящи образи са и наистина създават усещането, че разговаряте с хора с различна психическа специфика. Един от тях например е крайно страхлив, очевидно заекващ, препотяващ се и неспособен да прикрие неспокойствието си. Друг откровено и нахакано ще показва, че не ви харесва, въпреки че е сред вашите заподозрени, трети пък ще ви помага… В манастира срещате и стар приятел. Дали пък той е човек, на когото можете да се доверите? И все пак всички са подложени на разпити. Приятелството си е приятелство, но всички знаем за сиренето…

Освен разпитите, разбира се, има и друг елемент в геймплея – пъзелите. Напълно в тона на приключението те са свързани с икони, гатанки и т.н. Няма да се изправите пред нещо нелогично, което е огромен плюс, защото знаем колко лесно е създателите да кривнат от правия път и да изпаднат в плетеница от някакви ненужни подробности и факти, текстове на латински и болезнено оплетени и неузнаваеми чертежи. За щастие не и тук! 🙂 Тук ще решавате с пъзели с предмети.

На вашите плещи тежи не само разкриването на убийството, но и нещо друго – трябва да опазите един младеж, който тихичко ситни до вас, през цялото време. Бруно е малкият wannabe монах, изпратен от опаричения си баща да постъпи в абатството. На моменти има нещо комично, а на места – дори оригинално, в това как превръщате вечното му присъствие в плюс и впрягате и него да ви помогне. Винаги обаче имайте едно на ум, че още на път към абатството някой се опита да го убие, търкулвайки огромен объл камък, за да го смаже. Извършителят носеше расо, но естествено може да е просто прикритие… Или пък става дума за монах, който няма капка мозък. От друга страна обаче всички монаси са били на служба по време на инцидента…

Интересно е как в хода на играта си извоювате правото да не посещавате молитвите (още в самото начало), получавате достъп до определени забранени зони, а някои екстри получавате по-късно с малки хитринки. Като цяло се стремите да се впишете в живота на абатството, който на пръв поглед си тече спокойно като по часовник, следвайки определен ритъм. Точно, когато нещата започнат да се успокояват обаче, винаги се намира какво да наруши пасторалната картинка и да ви тласне по влажните подземни коридори в търсене на отдавна заровени тайни…

Disney 4ever

Специфично за приключението е, че има и графика, която крещи: tribute to Disney. Cartoon-стил, огромни очи, хиперизразителни физиономии и леко вдетиняване красят иначе опасно сериозната атмосфера. Това определено добавя към уникалността на играта и според мен си е чиста проба плюс, независимо от някои критики, които играта отнесе по този повод.

Озвучаването на героите пък е просто уникално. Всеки типаж е с добре изразен характер, запомнящ се глас и перфектна актьорска игра. Музиката пък е точно, каквато се очаква, което отново връща баланса в цялостното усещане – достатъчно сериозна и тематична, за да не забравите, че все пак сте в средновековно абатство и край вас се сипят гигантски кадилници, които убиват хора, кроят се заговори и витаят легенди за мъртви монаси, духове и незаровени тела, които търсят покой. И дори за самия Дявол, който казват, се спотайва именно зад тези тежки стени.

СмЕх

Както споменах и горе, авторите не позволяват на играта да стане прекалено сериозна. Освен свежата графика, на помощ идват и леките бъзици, които предизвикват усмивка на устата ви достатъчно често, но не твърде натрапчиво. Тук-таме се случва да проявите остроумието си и за лична забава, освен в полза на приключението. Любим момент е например, когато разпитвате Клотилде – едно цвете, за което градинарят е убеден, че говори. Съдържателният разговор в крайна сметка успява да доведе до реални сведения, защото градинарят се оплита в ловките ви словоизлияния и казва това, което знае…

Всичко в The Abbey обаче не е цветя, рози и Клотилде. Играта има и малки минуси. Най-сериозният сред тя може би е липсата на достатъчно локации. Манастирът е много добра дестинация и носи нужната атмосфера, но просто сме свикнали картата да е по-обширна и да се сменят различни точки по земното кълбо. Не че е задължително, но… В случая обаче бих казала, че това е незабележимо, защото цялостното усещане от приключението е завършено и случващото се зад стените е достатъчно интригуващо само по себе си.

Автор: Лили Стоилова