Tenchu Z

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Когато дебютира преди почти осем години, Tenchu: Stealth Assassins беше истинско събитие. За мен тази игра има и до момента може би най-съвършената stealth механика, създавана някога. (Спокойно – давам си сметка за съществуването на игри като Metal Gear Solid и Splinter Cell.) Но първият Tenchu демонстрираше много повече от просто добър геймплей с промъкване. Играта имаше атмосфера (дължаща се в не малка степен и на невероятния саундтрак), която просто нямаше как подминеш с махване на ръка. Всичко това, комбинирано със запомнящите се герои и увлекателната история, ме накара да почувствам осезаема празнота, когато накрая се добрах до заветните финални надписи. И още от този момент зачаках достойното продължение на Tenchu. И така цели осем години!
Ужасно ми се искаше поне една от поне петте игри, които се появиха след това със същата марка, да успее да се доближи до блясъка на Stealth Assassins. Уви, нямах тоя късмет. Още по-печалната новина обаче е, че последното издание, кръстено просто “Z”, се оказа поредното разочарование.

Принципно нещата отново се въртят около доблестния нинджа (можете да изберете измежду женския и мъжкия му вариант), който трябва да накаже “лошите”. Отново “сцената” е средновековна Япония и отново убийствата от засада са специалитета на готв… така де – на нашия “воин на сенките”. Арсеналът е все така почти същият (с някои дребни нововъведения). И какво от това, че този път уж можем да даразвием своя герой, така че той/тя уж да усъвършенстват уникален набор от умения и характеристики. Наблегнах на два пъти на “уж”, защото всъщност става въпрос за чиста проба “козметика”, която влияе съвсем символично (ако въобще това може да се нарече влияние) на реалния геймплей.

Всичко около този игрален елемент крещи – “отбий номер”.
Но дори и авторите на играта да бяха успели да създадат перфектната система за ъпгрейди, какво от това?! Силата на оригиналната игра беше в промъкването и умението да нанесеш удар преди противникът ти да е доловил присъствието ти. За да може да сработи подобен елемент обаче, са нужни най-малко две неща – добър изкуствен интелект и добра система за “детекция” (или с други думи – отчитане на това дали героят ни е бил забелязан или не). Изненада! Нито един от тези елементи не е дори на прилично ниво в Tenchu Z. В общи линии най-сигурният начин да разбереш дали даден пазач или противник ще те усетят, е просто по метода на пробите и грешките. Това, комбинирано с един от най-лошите изкуствени интелекти, виждани някога в stealth игра, правят общото усещане от Z меко казано дразнещо.

Поне From Software да се бяха отсрамили с добра (или поне прилична) история, но не! Играта предлага странна (меко казано) система за подхвърляне на малки “парчета” от сюжета, които са толкова откъслечни и са предложени в такъв странен ред, че съмнявам някой друг освен сценариста да е наясно какво точно се случва в Z. Вероятно недомислената формула, според която можете да изберете кои мисии да изиграете и кои не, има нещо с този тотален разказвачески провал. Но нима това трябва да ни накара да се почувстваме по-добре?!
Честно казано, след като станах свидетел на всичко описано по-горе, не давах и пет пари за графиката на Tenchu Z.

В случай че вие таите някакви надежди по въпроса, значи просто ви чака поредното разочарование. Новото творение на From Software едва ли ще остане в историята като “най-грозната Xbox 360 игра, правена някога”, но ако това е визия на игра от ново поколение, то аз съм Дядо Коледа.

Автор: Ивелин Иванов